Включват и цитати на Ленин в битката: “Те (напитките) ще ви върнат в капитализма, а не напред към комунизма”

Другарският съд от 60-те: Порицават публично провинилите се, които да обещаят повече да не правят така

Първоначално съветската власт разрешила търговията с вино. После пуснали и водка, а заедно с нея се възвърнало и пиянството. Употребата на алкохол на думи била заклеймявана идеологически като остатък от капитализма, но за да се поддържа икономиката, решили да се върнат към старите практики.

Така се стигнало до етап, в който пиещите работници проваляли продукцията и се налагало да бракуват голяма част от нея. Комунистите взели мерки – освен глоби въвели и общественото порицание. Събирали целия колектив в двора на завода и пред всички пускали заплатите на пияниците и мързеливите в черни каси. За още по-голям ефект те били във вид на бутилки от водка, облепени с карикатури и лозунги. Това проработило за известно време, защото никой не искал да стои в позорната редица.

През 1929 г. в СССР е създадено Общество за борба с алкохолизма. Първите проекти са детските походи срещу пиянството. Пионерчета обикаляли страната с лозунги "Излейте всичката водка!", "Тате, откажи пиенето. Дай парите на мама!",

“Да се разстрелят всички пияници”

Друга инициатива били нови трезвенически движения. Най-голямото наброява 100 000 души. Т.нар. чуриковци били главно млади хора и живеели в комуна в Санкт Петербург. Причината е, че освен борба срещу алкохола те проповядвали и християнство, което не се нравело на комунистическото управление. Лидерът Иван Чуриков и най-близките му съратници са арестувани и с общността е приключено.

На Сталин много по-безопасна му се видяла кампанията "Книга вместо водка" – лотария с билети от по 30 копейки с цитат от Ленин: "Те (водката и други зависимости) ще ви върнат в капитализма, а не напред към комунизма". Печалбата е книга или събрани съчинения. Инициативата не се радвала на успех -

събрали само

600 000 рубли,

а за да отпечатат билетите, държавата отпуснала 2 милиона.

Въпреки това продължили да се борят с алкохолизма чрез изкуство. Опитали се да откажат народа от водката и с изложба в Третяковската галерия. Тя се състояла от две части. В първата посетителите се запознавали с високоградусовата тема при западни и стари руски художници. Показвали колко нещастен и болен е пияницата, как страдат близките му и

как капиталистите и църквата печелят, напивайки народа

От 104 картини само 3 били от съветския период. Пиянството се разглеждало като отживелица от капитализма, за което нямало място в социалистическото общество.

Втората част на изложбата била информация в 80 плаката, фотомонтажи и диаграми, които показвали смъртността от алкохола и как тази зависимост влияе върху съветската икономика и морала на съветския човек. Изложбата траяла 4 месеца, но е спорно доколко е била ефективна, пише "Комерсант".

Комунистите

не се отказали

и предприели друга стъпка – кино вместо водка. В подкрепа на тази идея се изказва още през 1923 г. Лев Троцки. В статията "Водката, църквата и кинематографът" той пише, че за разлика от религията киното разказва всеки ден нови истории и дава нови впечатления, затова може да бъде масово разпространявано и да ограничи влиянието на алкохола и църквата.

Затова трябвало да се снимат колкото може повече филми. Но началото било трудно. За периода 1927 - 1928 г. печалбата от продажба на водка в бюджета била 600 млн. рубли, а от прожекции на филми – 20 милиона. На среща с началника на Главното управление на кинопромишлеността Борис Шумяцки Сталин заявил: "Трябва да се подготвите сериозно да замените доходите от водка с приходи от кино".

За да изпълни заповедта, Шумяцки решава да построи алтернативен Холивуд в Крим, който да произвежда по 200 филма на година. Но не успява. Едната причина е финансова – нямало достатъчно средства. Но има и друго –

властта предпочитала да работи с доверени режисьори

и това намалявало продукцията. Проектът за съветски Холивуд се проваля, а Шумяцки е арестуван и разстрелян през 1938 г.

През 1963 г. партията предлага породилия най-много шегички начин за борба с пиянството.

На пленум на ЦК на КПСС се решава

да се въведе другарски съд за алкохолиците. Той трябвало публично да заклеймява провинилите се и да ги кара да се извиняват за прегрешенията си под въздействието на водката, а ако нарушават трудовата дисциплина, ги премествали на по-нископлатена длъжност.

Тези, които не се повлиявали от другарския съд, трябвало да бъдат превъзпитани от трудовия колектив. Този начин се оказва крайно неефективен – ако през 1960 г. в СССР пиели по 3,9 литра спирт на човек на година, през 1970 г. станали 6,8 литра.

През 1972 г. ЦК на КПСС и Съветът на министрите на СССР решават да се справят с пиянството, като започнат да продават други напитки. Твърдия алкохол заменили с вино, слаби ликьори, сокове, квас, минерална вода и лимонада, но и бира, която приравнявали към безалкохолните питиета. Алкохолът с повече от 30 градуса трябвало да се спре от продажба, но в действителност нещата се случили другояче.

На полиците останал един вид водка, която можела да се купи само от 11 ч. сутринта до 19 ч. вечерта за 3,62 рубли вместо предишната цена 2,87 рубли.

Хората трудно можели да си набавят водка и затова производството на бирата нараснало. В кръчмите

пияниците смесвали водка с бира,

а някои отивали да си допиват в обществените бани. Изпаренията довършвали ефекта. Тогава обаче някои от хигиенните заведения вдигнали цените от 10 на 80 копейки на посещение.

Тази кампания също се проваля – към 1980 г. с алкохола се свързват 47% от смъртните случаи в СССР.

И тогава идва Михаил

Горбачов, чиято кампания е най-радикалната

Цената на бутилка водка става 9 рубли - двойно повече отпреди, и можела да се купи само от 14 до 19 ч. в специални магазини. Забранена е употребата на алкохол на сватби, банкети или на обществени места. Увеличава се производството на сокове, за да се компенсира твърдото "гориво".

Така производството на алкохол за две години – от 1985 до 1987 г., намалява.

Приходите от 60,7 млрд. стават 36,5 млрд. рубли,

но това не решава проблема. Тези, които не искали да чакат на огромни опашки, си произвеждали сами от същите безалкохолни сокове или купували от частници.

През 90-те години и след 2000 г. употребата на алкохол в Русия нараства, но нова кампания за намаляването му засега не е предприета. Министерството на здравеопазването излезе с данни, че до 2017 г. пиенето е намаляло до 10 литра на възрастен човек годишно, което е

само с 2 литра повече от препоръчваното

от Световната здравна организация. Но Русия е на второ място след Лесото в света по смъртни случаи от алкохол на 100 000 жители.