Председателят на Националния фронт Иван Дочев ги спрял, потвърждава пред “168 часа” бившият шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев

Български eмигрант си спомня, че Тато бил замерван с яйца и домати заедно с втория човек в СССР Алексей Косигин, но до сериозен инцидент не се стигнало

Имало ли е реален опит за атентат срещу Тодор Живков? По-скоро да, но не у нас, а в чужбина. За това сподели пред "168 часа" български емигрант, живеещ от години в Канада. "Това, което знам аз, е, че е трябвало е да има атентат срещу Живков, но

лидерът

на Националния фронт Иван Дочев ги е спрял - потвърди пред "168 часа" и бившият шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев. - Думите на Иван Дочев са били: "Ние

не сме терористи,

ние сме българи, а това е държавният глава"."Вестникът помоли за интервю внучката на Живков с редицавъпроси, включително дали е простил на предателите, но то не се осъществи до редакционното приключване на броя.

Цялата тази история започва през 1960 г., когато съветският лидер Никита Хрушчов и източноевропейските ръководители се качват на

кораба "Балтика",

за да се отправят на 10-дневно пътуване към Ню Йорк. Идеята е всички те да подкрепят първия съветски лидер в прочутата му реч пред ООН. Той само няколко години преди това е направил

шокиращи

разкрития за режима на Сталин

и през 1960 г. иска да промени отношенията със Запада - двата враждуващи лагера да започнат разоръжаване и да скрепят ангажимента си с договор.

По спомени на тогавашния съветски дипломат Алексей Шевченко групата се качва на презокеанския кораб "Балтика" в Калининград.

Заедно с тях тръгва

ескорт

от още няколко военни кораба, които трябва да пазят елита на Източна Европа.

Докато

на палубата Шевченко помага

на Хрушчов при подготовката на декларацията за деколонизацията на Африка и разоръжаването на света, около тях са останалите комунистически лидери - Янош Кадар от Унгария, Тодор Живков от България, Георге Георгиу-Деж от Румъния, Владислав Гомулка от Полша, Антонин Новотни от Чехословакия и др.

Според Шевченко първият ден бил по-напрегнат и вечерта всички били облечени като за парад, но

Хрушчов решил да разчупи ситуацията

и станал от капитанската маса, за да поговори с останалите. Когато стигнал до своя зет Алексей Аджубей, който бил главен редактор на "Известия", той взел халбата му, пъхнал носа си в нея и на висок глас, за да го чуят всички, заявил: "Пак те хванах. Половината от бирата ти е водка". Естествено всички избухнали в смях и благодарение на това Хрушчов създал доста приятелска атмосфера на "Балтика".

Въпреки всичко Шевченко определя компанията като "веселата, но невярна дружинка" на Хрушчов. На него му направило впечатление, че

Живков всеки

път въодушевено се съгласявал

със съветския лидер, а останалите българи в делегацията бързали да изтъкват духовната си близост и родството си с руснаците. За разлика от тях румънците спазвали дистанция, изолирали се на своя маса и избягвали контакти с останалите източноевропейски делегации.

В книгата си дипломатът Райко Николов изтъква, че още тогава било ясно, че новият силен човек в България ще е Тодор Живков. Наблюдението му се базира на факта, че Хрушчов е избрал именно него, за да го придружи на тази важна сесия на ООН, която ще остане завинаги в историята, след като

Хрушчов започва да тропа с обувката си по трибуната.

По това време все още министър-председател на България е Антон Югов, но напористият Живков не крие амбицията си да го отстрани от Политбюро заедно с Вълко Червенков. Пътуването всъщност му дава още една възможност да контактува продължително време с Хрушчов и да го убеди, че именно той е неговият човек в България.

След смъртта на Сталин и особено след априлския пленум през 1956 г. Тато старателно си изгражда образа на реформатор, с каквато заявка идва на власт и Хрушчов. Живков влиза в ролята на представител на младото поколение, който е против всякакви конспиратори в партията, намеквайки, че главните действащи лица са противниците му Югов и Червенков

По време на пътуването Живков се сприятелява и с Алексей Косигин, който е втори по ранг в съветското Политбюро след Хрушчов.

Не е много ясно кога точно, но след като вече са в САЩ, в някакъв момент Живков и Косигин решават да се срещнат с многобройната българска и руска диаспора в Канада. Няма данни къде са се провели срещите, но е ясно къде са прекарали нощта преди това.

"Нощували са в Бъфало в един от най-големите хотели", разказа пред "168 часа" мигрант, който от години живее там. Той научил това от една

българка от Бургас, която се преселила в града преди него.

Според дипломата Райко Николов българите, емигрирали в Канада до Втората световна война, са 250 хил. души, но към 1960 г. са много повече. По-голямата част са избягали там от Егейска Македония, а останалите след преврата на 9 септември 1944 г. Двете групи ги обединява омразата към новата власт. Едните я ненавиждат по идеологически причини, а другите, че заради страха си от СССР не прави нищо за обединението с Македония. Не случайно в Канада най-влиятелна е Македонската патриотична организация, в която много от членовете са от ВМРО. Нейни привърженици са и членовете на най-голямата българска църква, ненавиждаща Синода и патриарх Кирил. Защо Живков е решил да се срещне с хора на Ванче Михайлов, свещеник Йончев и Националният фронт на легионера Иван Дочев, няма никакво обяснение. Дали е разчитал на ореола си на все още млад реформатор, или на

шефа на УБО

ген. Гръбчев,

който е бил с него на "Балтика"?

Към тази враждебно настроена група обаче се присъединява и експлозивната унгарска диаспора, която е бясна заради събитията в Унгария от 1956 г. И кървавотото потушаване на бунтовете.

Отдавна прехвърлил 90-те, мигрантът не успя да разкаже какво точно е станало и дали самият той е бил там. Неговата теория е, че е имало

сериозно напрежение

в цялата тази сплав от хора не само към Живков, но и към българския Синод и към Алексей Косигин.

По спомените му е имало протест и замерване с яйца и домати. Някакво момче от Унгария дори пробило кордона и хванало Косигин, станал инцидент, но в схватката не се стигнало до нищо сериозно.

От Националния фронт също протестирали срещу Живков.

Според възрастния човек имало спор в Националния фронт как да се действа и се наложило лично лидерът й Иван Дочев

да примирява враждуващите лагери

с аргумента, че те са национална политическа организация, а не терористична. Така яростта се излива едновременно срещу Живков, срещу Синода и срещу Косигин.

"Не е имало активен процес, никой не е искал да убива Живков, протестът бе устен и писмен, идеята бе да се демонстрира срещу него заради трагичното положение на България, а не да бъде убиван, не е имало щуротии от страна на Националния фронт", спомни си мигрантът. Той е категоричен, че

домати и яйца

може да са хвърляни по Живков, но оръжие не е имало. Без да е сигурен, той спомена, че и Косигин е бил ударен.

Източникът ни дори допуска, че Тато е пострадал просто защото е бил твърде близо до Косигин.

"При инцидента може и него да са го ударили, но никой не е правил опит за преврат или опит да го убива", обясни той.

Очевидно за инцидента се е разчуло, защото полицията в Бъфало започнала да разпитва българите кой къде е бил по време на събитията. Разбира се, всички имали солидни алибита - кой бил на вилата си, кой в друг град. Човекът, който спасява Живков, е с не по-малко любопитна история. Иван Дочев е бивш кмет на Силистра и лидер на Легиона - организация, смятана за фашистка. На 6 септември с немски военен самолет напуска България и по този начин е сред малцината,

отървали две смъртни присъди

В Западна Европа създава Европейски антиболшевишки блок, а през 1948 г. в Мюнхен поставя началото на Българския национален фронт. Идеята е организацията да има филиали навсякъде, където има български емигранти, които искат да свалят режима в България. Всички те се надяват на Запада и европейските и американските спецслужби да им помогнат, но нищо подобно не се случва. В края на 40-те и началото на 50-те САЩ и Великобритания правят опит чрез диаспорите на Украйна и Албания да свалят комунистите от власт в тези страни, но неуспешно. Дочев разчита на същото рамо, но в едно от интервютата си разказва как веднъж е

посетен от

служител на ЦРУ,

който го предупреждава да прекрати опитите си. Разузнавачът бил категоричен, че самодейността няма да се толерира, тъй като имало затопляне между Изтока и Запада. Дочев бил доста озадачен, но още по-учуден бил, когато няколко години по-късно същият човек го посетил, за да го информира, че Студената война е факт и той трябва да възстанови дейността си.

Факт е, че нито един опит на мигрантски организации от Източна Европа да свалят комунизма не е успешен. Дори руснаците, които са най-многобройната диаспора, не успяват.

"Дори те не можаха, трябваше Роналд Рейгън да свърши тази работа", казва възрастният ни емигрант.