Лошото го връхлита изневиделица точно когато е решил, че целият свят е в краката му. Тялото му прилича на перфектно смазана машина, а всички специалисти му предричат бляскаво бъдеще заради безспорните му футболни качества. И тогава една сутрин буреносен облак закрива слънцето в живота на Дауда Диало и довчерашната радост от живота е обгърната от непрогледен мрак.

Младият футболист на "Бордо" първо усеща лека болка в ръцете, докато е на лагер с младежкия национален отбор по футбол на Гвинея. Неприятното усещане се засилва след втората тренировка за тима и Диало получава позволение от треньора да се прибере в бунгалото си. Лекарят на тима отива да го прегледа, но не открива нищо притеснително и му предписва слаби обезболяващи.

Хапчетата не вършат работа. По-късно през нощта болката в ръцете става по-натрапчива и се разпространява и в краката на 20-годишния играч. Той продължава да е убеден, че става дума за моментно неразположение, което всеки момент ще премине. Та кой млад човек на неговата възраст би се притеснил от някаква си болка. Нали е спортист,

тренира от

сутрин до вечер,

отбягва вредните храни, не пие и не пуши. Нищо лошо не може да му се случи, защото страшните медицински диагнози са запазена марка за новите епизоди на сериала "Д-р Хаус".

Само дето болката не си отива, а става още по-силна. И от звезда на "Бордо" и националния отбор Дауда Диало наистина се превръща в герой от заплетен медицински сериал, в който се разглеждат най-неразрешимите медицински случаи в света.

Много бързо става ясно, че лекарят на гвинейския тим няма нужния капацитет да помогне на момчето, което се влошава с всеки изминал час. Той е преместен в частна болница в Бордо, където със случая му се заемат

много по-високо

квалифицирани специалисти

Пациентът вече не може да си намери място от болка. В един момент се оплаква, че не си чувства ръцете, а в следващия се моли на сестрата да му даде "нещо по-силно", за да изчезне чувството, че някой сякаш обработва краката му с горелка.

В тези най-страшни мигове лекарите в Бордо се ограничават единствено до вкарването на още по-силни обезболяващи лекарства в системата на 20-годишния футболист. Защото се оказват безпомощни да помогнат по друг начин. Направени са му десетки различни изследвания, минава пред ядрено-магнитен резонанс, но нито резултатите от кръвните проби, нито снимките дават някаква насока. Дауда Диало продължава да се влошава и вече дори не може да стои на краката си.

"Сякаш се

возехме във

влакче на ужасите

В началото имаше моменти на кратко подобрение и надежда, че всичко ще отмине от само себе си. Но след това го връхлитаха още по-жестоки пристъпи на болка и отчаянието се завръщаше с пълна сила. Животът ни се превърна в ад. Една сутрин видях, че сестрите се суетят с уплашени лица около стаята му и отидох да видя какво се случва. Той се тресеше в конвулсии и се уплаших, че това е краят", разказва пастрокът на играча Кристоф Хуто.

Доведеният му син обаче оцелява, а битката за неговото спасение продължава. Все пак се намира последовател на д-р Хаус, който да открие за каква точно болест става въпрос. Оказва се, че Дауда Диало е връхлетян от рядък вид проказа, която поразява нервната система. Диагнозата е страшна, но има и добра новина. Медицината е напреднала достатъчно, че да предложи шанс за спасение.

"Плакахме от ужас, когато чухме за проказата, а след това плакахме от облекчение, когато ни увериха, че лекарствата ще помогнат. Караха го да пие по една шепа хапчета всеки ден, но ние всички виждахме, че той започва да се подобрява. Един ден ми се похвали, че

болката е много по-слаба

и е започнал да усеща ръцете си. Чак тогава цялото ни семейство започнахме да се надяваме, че е възможно тази ужасна история да има щастлив край", спомня си още вторият баща на талантливия играч.

Междувременно случаят на Дауда Диало привлича погледите на светила в бели престилки от целия свят. Документите с историята на заболяването тръгват да пътуват из Европа и САЩ. Опитни невролози дават мило и драго да бъдат включени в екипа, който се грижи за спасението на футболиста. Обединените усилия дават още по-добър резултат и след седмици лутане между живота и смъртта Диало се изправя на крака и прави първите си несигурни крачки в болничната стая.

"Най-хубавото е, че съотборниците и шефовете на "Бордо" не ме забравиха. Редовно идваха в болницата и се опитваха да отвлекат мислите ми от тежкото ми състояние и от физическата болка. Всички ми обещаваха, че ще се възстановя напълно и ще се върна на терена. Когато откриха какво ми е и започнаха да ме лекуват, аз самият си върнах мечтите. Никога няма да успея да се отблагодаря на лекарите, които откриха болестта ми и успяха да я победят", разказва Дауда Диало.

Изписването му от болницата предизвиква сериозен медиен шум. Репортерите са усетили интереса на своите зрители и читатели към

редкия

медицински случай,

който на всичкото отгоре има всички шансове да завърши с щастлив финал. От ръководството на "Бордо" решават да дадат почивка на своя играч и финансират завръщането му в Гвинея. Завръщането у дома обаче не постига търсения ефект. Вместо да се успокои и да си върне вярата в живота, Дауда е връхлетян от мрачно отчаяние.

"Разплаках се, когато се прибрах вкъщи и прегърнах мама. Това не бяха сълзи на щастие. Мечтаех един ден да се завърна у дома и да я видя как ме гледа с гордост, че съм постигнал много във футбола и съм оправдал нейните очаквания. Вместо това тя ме гледаше с очите на родител, който е смъртно уплашен за живота на своето дете. Не можех да понеса мисълта, че болестта наистина може да се върне и аз няма да играя футбол отново", разказва играчът.

Депресията му се задълбочава и той е върнат обратно във Франция, за да не се навреди на лечението му. Шефовете на "Бордо" го включват в младежкия отбор с надеждата, че

положителните емоции ще помогнат на лекарствата,

за да бъде победена болестта веднъж завинаги. Диало така и не успява да изиграе пълни 90 минути. Първо получава травма в крака, а след това световният футбол е застигнат от кризата с COVID-19.

"Битката продължава. Все още не съм напълно излекуван, но лекарите са оптимисти. Най-важното е да не се поддавам повече на отчаянието. Познавам се достатъчно добре, за да си повярвам, че след някой и друг месец вече ще играя футбол на професионално ниво", надъхва се младият футболен талант. Началниците му в "Бордо" също показаха готовност да го подкрепят в предстоящата битка, предлагайки му професионален договор. Сега всичко е в ръцете на медицината, съдбата и на самия Дауда Диало.