Вторият голям шанс в българската история също по някакъв начин е свързан с чумна епидемия. Върлуващата Черна смърт и самоорганизирането на християнското население в прилагане на

карантинни

мерки,

като самоизолацията, от една страна, както и отказът на османската власт да наложи изолация в империята променят баланса в етническата структура на населението на Балканите. Постепенно градовете придобиват християнски облик, като преобладаващата част са българи. Това осигурява демографската основа, на която се развива нашето Възраждане. Тази промяна, в крайна сметка, довежда до Освобождението ни от Османската империя.

С изложбата "Големите епидемии в историята" археоложката от Националния институт по антропология Мария Христова установява, че тогава голяма част от населението се е спасило благодарение на строгите карантинни мерки.

Чумната

пандемия,

обхванала Европа през XIV в., се завръща периодично под формата на епидемични вълни. Но към края на XVII в., благодарение на карантинните мерки, налагани в различни градове и държави на Западна и Централна Европа, тя била превъзмогната. За разлика от тях Османската империя била все още подвластна на тази епидемия. Това наложило създаването на най-големия

санитарен кордон между османските и хабсбургските владения, известна и като Военна граница. Тя била дълга около 1900 км и преминава през днешните Румъния, Босна, Херцеговина, Словакия, Далмация и др.

"Там са разположени бараки, някои запазени и до днес, и пристигащите от Османската империя трябвало да престоят определен брой дни, за да си изкарат карантината и едва след това били допускани - обяснява Христова. - В години, когато се знаело, че няма чума, престоят бил 21 дни.

Когато имало данни за чумна епидемия в Османската империя, независимо дали в африканската или азиатската й част, тогава срокът нараствал на 42 дни. При сведения, че чумата върлува на Балканите - престоят бил 84 дни

Замислете се какво им е било на тези търговци в сравнение с нас и скорошните карантинни мерки, които ги изкарахме в комфорта на нашите апартаменти?"

В продължение на близо 140 г. тези правила се спазват.

"В резултат

броят на християните в Османската империя през XVIII век расте (макар и не тъй бързо, както в Унгария), а на мюсюлманите намалява - казва доц. Рачо Стоев. - Дори в силно ислямизираните Босна и Херцеговина християните са 30%, а към 1850 – 50%; в Анадола дори те нарастват от 8% на 20%. Това в крайна степен дава възможност и основа за националноосвободителните движения през XIX век и създаването на Сърбия, Гърция, България."

"Всъщност именно това подсигурява демографския потенциал на българското Възраждане", обяснява Христова.

Някъде в периода около 1840 г. омаломощената от епидемии Османска империя също започнала да налага карантинни мерки и тогава санитарният кордон бил премахнат, което улеснило нашите търговци да отворят кантори във Виена, да започнат да търгуват с Европа, да имат достъп до нови знания, технологии.

"За разлика от мюсюлманското население, българското било много дисциплинирано - казва Христова. - Когато започва чумна епидемия, християните веднага си налагали самоизолация -

разбягвали се

по имотите си извън населените места, докато мюсюлманите оставали на място, по домовете си. Съвсем естествено смъртността в едната група била много по-висока, което води до стагнация и до отрицателен прираст. Именно това в един момент преобръща демографския баланс и силите на Балканите и това е факторът, който подпомага Възраждането и Освобождението.

Когато събирахме материал за изложбата, се натъкнахме на спомени на местни жители в село Славеево в Родопите, където последната чумна епидемия е през 1840 г. Има свидетелства как хората се разбягали, всеки се оттеглил в различна местност в района, където имал малък имот и земя за обработване. Отразено е как само една възрастна жена не я било страх от заразата, защото чумата я

не ловела

и обикаляла по дворовете, за да погребва мъртвите. Вероятно още като дете е имала изработен имунитет. Повечето семейства се спасили с бягство и с изолация, стриктно спазвали дистанцията. Местните си налагали тези мерки чисто инстинктивно. За разлика от християнското население, мюсюлманското останало на място, по домовете си, тъй като смятало, че каквото е писано, това ще стане и няма смисъл нищо да правят."

Така по един интересен начин карантинните мерки подпомагат демографския ни подем на фона на жертвите в Османската империя, което предопределя Възраждането и последвалото го Освобождение.

Но ако си мислите, че българите сме вечните печеливши от епидемиите, много се лъжете.

Нашата най-голямата

национална трагедия - падането ни под турско робство, също е свързана с епидемия, започнала по един безобиден начин. През 1346 г. татарите обсаждат генуезката крепост в тогавашния град Кафа - в днешен Крим.

Хан Джанибег в продължение на една година прилагал всички възможни обсади и оръжия, но безуспешно. Тогава решил да се възползва от един нов похват. Наредил да се издирят починали от чума, след което с катапулти ги прехвърлили в бунтовния Кафа.

Там първоначално не обърнали никакво внимание и

"глобалната" търговия

продължавала. Карантинният период бил дълъг - 6-7 седмици, и никой не се замислил защо хората на Джанибег хвърлят трупове. В един момент местните започнали да умират от неизвестна до момента болест и генуезките търговци масово се качили на корабите със стоката си в опит да се спасят. Не ги интересувало дали ще пътуват към Константинопол, Апенините, или до някое от пристанищата по Черноморието.

Благодарение на това от началото на обсадата през следващите 7 години

заразата е пренесена из цяла Европа

Сред най-засегнатите райони са Балканите, тъй като тук температурите са до 20 градуса и се оказват най-подходящи за разпространението на щама. Така, въпреки че цар Иван Шишман наследява една изключително богата и просперираща държава, той е обречен. От една страна, набиращата сила икономика ни прави най-желаната мишена за атаките на Османската империя. От друга, именно нарастващото благосъстояние изостря битките за

подялбата на България

На този фон настъпващата неусетно зараза в резултат на една от първите бактериологични войни по естествен начин проправя пътя на султана на Балканите.

Според различни исторически изследвания в пика й загиват между 30 и 40% от населението на България, което неимоверно улеснява нашествието на турците. Демографският срив отслабва армията, покосява почти всяко домакинство и цар Иван Шишман, дори и да иска, не може да даде достоен отпор. Това заедно с политическата раздробеност предопределя падането ни под османско робство.

Сърбия и Византия не са в състояние да ни помогнат, защото татарското бактериологично оръжие върлува със страшна сила и там.

Така заради опита на един татарски хан да завладее генуезкия Кафа, през следващите 5 столетия за Балканите идва най-мрачният период.