Супер Пипо направи внушителна визитка като футболист, но    като треньор брат му е далеч по-напред

Eдва ли има любител на футбола, който да не е чувал за Филипо Индзаги. Нападателят направи бляскава кариера както на клубно ниво, така и с националния отбор на Италия. Дълго време се надпреварваше с легендата на "Реал" (Мадрид) Раул за най-резултатен футболист в евротунирите за всички времена, а през това време спечели и куп трофеи. Стана двукратен европейски шампион с "Милан", шампион в Серия А, носител на купата на страната и световен първенец със "скуадра адзура".

На фона на всички тези успехи на Филипо нямаше да е чудно, ако по-малкият му брат

Симоне беше останал в анонимност завинаги

Историята познава много такива случаи. Големи спортисти трупат слава и богатство, докато по-малките им братчета всячески се опитват да постигнат поне част от успехите на батковците. Но не се получава.

Случаят с фамилия Индзаги въобще не е такъв. През последните 4 години по-малкият Симоне успя да постигне достатъчно като треньор, за да не остане в историята просто като по-малкия брат на Пипо. Съревнованието им стартира много отдавна и едва ли ще приключи, докато са заедно на тази земя.

Всичко за Пипо започва в родния му град Пиаченца, където с по-малкия си брат Симоне от деца са запалени по футбола и редовно трошат съседските прозорци с любимата топка. Винаги са демонстрирали огромна любов един към друг, като двамата и до днес са много близки както помежду си, така и със своите родители.

Братята навлизат в професионалния футбол, играейки на един и същи пост като нападатели в "Пиаченца".

И докато за успехите на Филипо може да се говори с часове, че дори и с дни, то Симоне

не успя да направи така впечатляваща кариера,

поне не дотолкова, че да излезе от сянката на големия си брат.

Роденият през 1976 година футболист преминава в "Лацио", когато отборът бележи най-сериозните успехи в клубната си история по време на така наречената ера на президента Серджо Краньоти в началото на този век. Нападателят печели титлата в калчото, купа и суперкупа на страната, както и суперкупа на Европа още през първия си сезон като играч на "бианкочелестите".

Въпреки спечелените трофеи

с "римските орли" младият Симоне най-често е поставен в статута на резерва- нещо ,което става тенденция за него, след като "Лацио" привлича една от звездите в Серия А по онова време - аржентинеца Ернан Креспо. На Стадио "Олимпико" играят футболисти от ранга на Павел Недвед, Хуан Верон, Деян Станкович, Марсело Салас и куп други звезди. На фона на цялото това звездно присъствие роденият в Пиаченца няма как да получи шанс да се наложи като водеща фигура в италианския шампион.

Дори след финансовата криза, която сполетя клуба през 2002 г., Симоне продължава да бъде на пейката, този път за сметка на Клаудио Лопес и Бернардо Коради. Следващите години нерадостното положение за малкия брат не се променя особено с изключение на епизодични негови избухвания на терена. Играе като преотстъпен футболист съответно на "Сампдория" и "Аталанта", преди да завърши кариерата си на 34 години в отбора на сърцето си - "Лацио". Въпреки че със своите 20 попадения Симоне до ден днешен остава най-резултатният футболист на клуба в евротурнирите,така и не бе запомнен като един от топнападателите на своето време.

Именитият брат Филипо,

макар и с 3 години по-възрастен, се отказва от футбола чак две години по-късно. Страстта към играта ги тласва по пътя на треньорството и тук ролите се разменят. Някогашният топреализатор Филипо Индзаги далеч не впeчатлява като треньор на "Милан" и "Болоня", докато брат му жъне успехи в треньорския занаят.

Симоне води юношеските формации на "Лацио" от приключването му с футбола чак до 2016 г. - време, за което добива нужния опит, за да получи поста и в мъжкия отбор. През пролетта на същата година "римските орли" разочароват с неубедителни игри под ръководството на Стефано Пиоли, като само в рамките на няколко дни губят с 0:3 от "Спарта" (Прага) в Лига Европа, а след това и с унизителното 1:4 от големия съперник на отбора - "Рома". Това довежда до назначението на младия специалист и сякаш прероденият "Лацио" печели още първия си двубой като гост на "Палермо" с 3:0.

До края на сезона игрите на отбора се подобряват значително, но изненадващо след неговия край ръководството решава да се довери на далеч по-опитния треньор Марсело Биелса. Аржентинецът обаче напуска само два дни след назначаването си по неуточнени причини. Това отново връща Индзаги на поста.

Възходът на отбора продължава и през първия си пълен сезон младият специалист извежда тима до финал за купата на Италия, загубен от абсолютния хегемон "Ювентус".

След пропуснатия шанс срещу "Юве" тифозите на небесносините не чакат дълго, за да отпразнуват

първия

голям успех

Три месеца след загубата от "Ювентус" същият съперник е победен в мача за суперкупата на Италия на Стадио "Олимпико" в Рим след голово шоу и късно победно попадение в последните секунди за крайното 3:2. На стадиона настава неописуема атмосфера. Футболните специалисти започват все повече да говорят за младия наставник Индзаги, а феновете на отбора започват с песните за новия си стар любимец! Големият брат Филипо признава очевидното - "Симоне е много по-добър треньор от мен".

Нови поводи

за радост

не закъсняват, "бианкочелестите" играят все по-атрактивно и резултатно, като завършват кампанията през сезон 2017/2018 с най-много отбелязания попадения в шампионата - цели 89 гола.

Голямо разочарование се оказва загубата в последния кръг от "Интер" вследствие на която грандът от Милано измества "орлите" от четвъртата позиция и ги лишава от така жадуваното завръщане на отбора в Шампионската лига. Неуспехът за пробив в "турнира на богатите" остава може би и единственият разочароващ факт и през следващия сезон. През него Симоне среща "Болоня" на Пипо, като момчетата на малкия брат печелят резонна победа като гост. Сякаш изненадващо за нивото, което поддържаше отборът, "Лацио" финишира едва на осмата позиция, но пък победите с 3:0 над "Рома" и с 2:0 във финала за купата на страната срещу "Аталанта" доведоха до нови празненства в столицата, трети финал и втори трофей за Индзаги!

Очакванията за кампанията 2019/2020 бяха, че този път младият специалист ще успее да класира отбора в голямата четворка, но апетитът идва с яденето. "Лацио" не просто е почти сигурен в изпълнението на тази цел, а момчетата на Симоне се превърнаха в

кандидат за “Скудетото”,

водейки люта битка с "Интер" и "Ювентус".

Към днешна дата преди подновяването на шампионата, спрян заради COVID-19, момчетата на Симоне Индзаги се намират на точка от върха, на който за пореден път е застанал "Ювентус". В момента отборът се намира в невиждана за историята си серия, като "Лацио" не познава вкуса на загубата в 21 поредни срещи в Серия А! Преди равенството с "Рома" през януари тимът от столицата беше подобрил и личния клубен рекорд за най-много поредни победи в първенството - 11.

Така започна приказката за "Лацио" на Симоне Индзаги, а как ще продължи, ще разберем скоро. Една приказка, разказваща как малкият брат излезе от сянката на големия и как момчето, което толкова често беше на пейката на Стадио "Олимпико", сега е застанало пак на нея, водейки един от най-силните отбори в Италия!