Целта на поклонниците е да попаднат в светлинния стълб между светинята и купола

Историята на копието след битките при Антиохия се свързва с арменците. Те са първата държава, приела християнството като официална религия през 301 г., и вече седем века ревностно събират реликви, свързани с Исус.

Именно това е причината да се обединят, за да помогнат на рицарите единствено и само когато копието е открито.

След победата паралелно се развиват няколко сюжета паралелно. Въпреки че кръстоносците стигат до Йерусалим, в средите им тръгват съмнения дали копието е истинско. Стига се до ситуация, в която Пиер Вартоломей сам иска да докаже, че то е единственото. Хрониките оттогава свидетелстват, че в Антиохия е запалена огромна клада, през която провансалецът искал да премине. Идеята му била да докаже, че

нищо няма да

му се случи

Според едни е преминал безпрепятствено, но е бил пребит на излизане от огъня от противниците на тезата, че копието е истинско. Според други той е бил с тежки изгаряния и след 3 дни е починал.

Паралелно с това сарацините, научавайки защо са претърпели съкрушителната загуба, издирват християнската светиня под дърво и камък. Готови са да платят цяло състояние само и само тя да е при тях. Някъде в този период историческите хроники намекват, че арменци са осуетили зловещия план на тюрките.

Най-вероятно са подменили копието, като са взели истинското, защото в периода X-XI век то официално се появява в арменските летописи.

Разбира се, там версията е по-различна. В "Историята на св. Лонгин Стотника" пише, че той започва да проповядва и обикаляйки се озовава в манастира “Камрджадзор”. Според хрониката Лонгин отишъл там заедно с парче от кръста и други реликви и извършил много чудеса. По-късно приема мъченическа смърт, но преди това

завещал

християнските светини

на арменския “Камрджадзоре”.

За това свидетелстват хронистите от XI век и Стеносом Таронеци го описва в "История на Армения". Други писмени източници от XIII век твърдят, че за да бъде опазено от турците, копието било закопано в земята. Извадено е оттам през 1225-1235 г., когато е предадено за съхранение на Пещерния манастир. Самата обител била разрушена от сарацините, но е построена отново и архитектурата й е подчинена на формата на копието. Оттогава и самият манастир се нарича "Гегард" - "Копието".

Реликвата е поставена на най-святото място - точно под купола, в листове от злато и сребро. Първият надпис там е от 1268 г.

Монасите, неслучайно слагат копието неслучайно под най-високата точка, покрита на пода с дебело стъкло. В определен час, когато слънцето огрее там, в манастира се появява нещо като светлинен стълб в синкава светлина - от пода до покрива,

имитиращ самото копие

Някои туристи с часове чакат този момент, за да се снимат в центъра на това синкаво отражение с форма на реликвата.

Храмът също не е избран случайно. Той е близо до столицата на Армения Ереван - само на 40 км, но пътят дотам е истинско предизвикателство - пропастите и непристъпните планини се редуват една след друга. Самият манастир е

заобиколен от високи,

отвесни скали

Тъй като вражеските нападения не стихват, през 1760 г. с цел реликвата да бъде скрита по-добре, е решено да бъде пренесена в католикоса или патриаршията на Армения - Ечмиадзин.

Мястото е известно с това, че през всички столетия арменци от цял свят, когато са намирали някаква християнска светиня, са я носели именно тук. Това е причината богатствата на това място да съперничат с Ватикана.

Туристи там споделят нещо, което наистина е необичайно. В голям музей с най-известните християнски реликви като “Ечмиадзин” копието лесно може да бъде подминато, защото връхчето едва се забелязва. Но човек, без да съзнава, по някаква причина спира до него и след това с

часове не може

да се отдели

Неслучайно през вековете то е главната светиня на Арменската апостолическа църква. За последно тази година в свое интервю католикос Гарегин II потвърди истинността на копието: "Историята му може да се проследи до самата Голгота, където е пролята кръвта на Спасителя", каза той. Копието се изважда на големи празници, патриархът благославя с него множеството и именно на тези празници много хора дори с най-тежки диагнози споделят, че след това са оздравели.

Днес за монасите реликвата е най-голямото съкровище. Дори хора с ракови заболявания казват, че молитвата до копието ги е изцелила.

Затова, когато учени поискали да изследват копието, католикосът Вазген I казал: "Можете да използвате копието, за да проверите истинността на вашето оборудване, ние нямаме нужда от доказателство за автентичността му."