Конспиратори намират връзка между Федералния резерв и най-богатите американци

В пълна тайна е забулен американският Федерален резерв, който заради кризата с COVID-19 отпусна 2,2 трилиона долара за подкрепа на американските граждани и бизнеса в страната. Допълнително даде право банките, хедж фондовете и други финансови институции да кандидатстват за още 4 трилиона долара.

Кой стои зад мощната система?

Наистина ли известни милиардери са акционери и определят паричната политика и колко банкноти да са налични в обращение в най-богатата държава в света?

Храна за подобни предположения дава фактът, че 12-те регионални банки от Фед функционират като частни корпорации. Според нефтения експерт Дийн Хендерсън най-мощните финансови институции в САЩ - Банката на Америка, "Джей Пи Морган Чейз", "Ситигруп" и "Уелс Фарго", притежават

четири от най-мощните нефтени компании

- "Ексън мобил", "Роял дъч/Шел", BP и "Шеврон Тексако", в тандем с Дойче банк, Би Ен Пи, "Бърклис" и други.

Според разработката тези банкови акули са между 10-те топпритежателя на акции буквално на всяка корпорация в 500-те най-богати. Така че много хора задават въпроса, кои са собствениците на дялове в тези банки? Това е информация с гриф "Строго секретно", тъй като се смята за част от американската национална сигурност.

Прави впечатление, че акционери и в четирите финансови институции с най-голям дял са едни и същи компании, чиито собственици отново не са физически лица. Това са "Бъркшир Хатауей"

на Уорън Бъфет,

“Вангард груп”,

чийто бивш директор

вече е в корпорация

на Рокфелер,

както и "Стейт стрийт корп".

Единствената разлика се забелязва при Ситибанк, в която дялове притежават не само американски компании, но и саудитски принцове. А банката, от своя страна, пък е собственик на 40% от "Самба файненшъл груп" в Рияд.

Изпълнителен директор на свързаната със саудитските шейхове банка е Майк Корбат, чието годишно възнаграждение за 2018 г. според Ройтерс е 1,5 милиона долара без бонусите и допълнителните екстри, които възлизат на 6,75 млн. долара, награди за 7,88 млн. долара и още 7,88 млн. за дългогодишни заслуги. За 2019 г. той също е получил около $24 милиона. Най-големият акционер в Ситибанк е "Вангард груп" с малко повече от 8%.

Неин основател е Джак Богъл, който почина. Но по-интересното е, че бившият изпълнителен директор на корпорацията Джон Бренан бе избран за член на борда на директорите на "Рокфелер капитал мениджмънт" само преди месец. Така конспиратолозите получиха още един факт за връзка на мощната банка с известното банкерско семейство.

По данни от миналата година то притежава 11 милиарда долара и

отстъпва на основателя

на “Амазон”

Джеф Безос,

който също започва кариерата си в компания за инвестиционно банкиране на "Уолстрийт".

Друго знаково име изпъква при втората мегабанка - Банката на Америка. Никак не е случаен и най-големият й акционер. Милиардерът и филантроп Уорън Бъфет притежава 672 милиона дяла, което е под 7%. Той е на трето място в класациите на авторитетното сп. "Форбс" за най-богатите в света - има 79 милиарда долара. Любопитното е, че в неговата корпорация инвестира и друг свръхзаможен американец - основателят на "Майкрософт" Бил Гейтс. При това с лек превес - акциите му са 50,6%.

Бордът на директорите на Банката на Америка, се оглавява от Брайън Т. Мойнихан, който познава всяко звено на институцията. Според информация от 2018 г. той притежава 1,14 милиона акции в нея.

Най-големият инвеститор в третата банка - “Джей Пи Морган Чейз”,

е отново "Вангард груп", както и при Ситибанк. Активите на групата се равняват на 5,4 трилиона долара.

След "Вангард груп", която притежава 7,86% от банката, идва SSgA Funds Management, специализиран в консултациите по финансови инвестиции. Тя влиза в 29-те глобално системнозначими банки. Депозитите в нея са 34 трилиона долара.

Изпълнителният директор на "Джей Пи Морган Чейз" Джеми Даймън притежава 1,3 милиарда долара към началото на 2020 г. Той е бил в борда на директорите на Нюйоркската банка от Федералния резерв.

Водещ акционер в банката е отново "Вангард груп". Следва "Блекрок" на Лорънс Финк, който е мощен играч. През 2003 г. той е консултант по преговорите за оставката на главния изпълнителен директор на Нюйоркската фондова борса Ричард Грасо заради заплатата му от 190 милиона долара. Компанията му през 2006 г. се е сляла с друга влиятелна финансова институция - "Мерил Линч инвестмънт мениджъс".

И за четвъртата голяма банка - "Уелс Фарго", важи факта за същите най-големи акционери. Основен притежател на дялове е компанията на Уорън Бъфет, следвана от останалите финансови акули.

Как точно тези банки са свързани с Федералния резерв?

Въпреки че играе ролята на централна банка, т.нар. Фед функционира като смесена публично-частна институция за разлика от всички останали страни в света. Очевидно дилемата кой е собственик на могъщия резерв, вълнува много хора, защото точно така формулирана, тя дори е публикувана на сайта му като един от често задаваните въпроси. Ето и официалния отговор:

“Системата на Федералния резерв не е ничие “притежание”.

Федералният резерв е създаден през 1913 г. със специален закон, за да служи за национална централна банка. Бордът на управителите във Вашингтон е агенция във федералното правителство, която докладва и е директно подотчетна на Конгреса."

Началото е поставено от президента Удроу Уилсън, който е подписал указа с четири златни писалки в навечерието на Коледа - на 23 декември 1913 г. в 18 ч. Една година по-рано той тъкмо е избран за държавен глава и очаква да се види с конгресмена Картър Глас и финансовия експерт Хенри Паркър Уилис. Заради настинка Уилсън отменя всички останали свои срещи и приема единствено двамата, които му предлагат как да се промени финансовата система.

В рамките на институцията има три основни черти - 12 регионални банки, опериращи децентрализирано, борд на управителите и смесица от публични и частни характеристики. Най-големият клон е нюйоркският. Именно затова за него има най-много конспирации.

Според Дж. У. Маккалистър, който се позовава на саудитски банкери, 80% от собствеността му са в ръцете само на 8 семейства

4 от тях живеят в Ню Йорк. Говори за Голдман Сакс, Рокфелер, Леман и Кюн Льоб. Останалите били Ротшилд в Париж и Лондон, Варбург - в Хамбург, Лазар - в Париж, и Израел Мозез Сейф в Рим.

През 1983 г. в книгата си "Тайните на Федералния резерв" писателят Юстас Мълинс пише, че 8-те топакционери в Нюйоркската банка от Фед са Ситибанк, "Чейз Манхатън", гаранционният тръст "Морган Стенли", Кемикъл банк, "Манифакчърър Хановер тръст", Банковата тръстова компания, Националната банка на Северна Америка и Банката на Ню Йорк. Общо те притежавали според Мълинс 63% от най-мощния клон на Фед.

Всъщност частните търговски банки имат непрехвърляеми акции и безлихвен депозит в 12-те регионални банки от системата на резерва. Така косвено те също са част от системата.

Това дава козове в ръцете на тези, които твърдят, че най-богатите банкери де факто притежават Федералния резерв, който има право да пуска в обращение нови банкноти и да регулира стойността им, както и лихвите.

Твърденията на Мълинс са коментирани от други изследователи. Д-р Едуърд Флахърти казва, че според Закона за федералния резерв

националните и щатските банки трябва да

купуват акции

в своята регионална Фед и така стават нейни членове. "Тъй като всички посочени от Мълинс банки оперират в Нюйоркския федерален район и са национални, те трябва да са акционери в местната банка от резерва. Те може би наистина са най-големите, както казва и Мълинс", пише Флахърти.

Официално потвърждение за тези твърдения няма. Това, което е видно обаче, е, че финансовите министри на последните американски президенти произхождат от средите на "Голдман Сакс" - и на Тръмп, и на Обама, и на Буш. Много от управляващите Федералния резерв също са техни бивши висши служители.

Начело на Фед също не избират кой да е.

В момента това е Джеръм Пауъл. Той е бивш партньор в "Карлайл груп" - инвестиционен фонд, който е познат като Клуб на бившите президенти. Негови консултанти са били Джордж Буш-баща, ексдържавният секретар Джеймс Бейкър, бившият министър на отбраната, а преди това зам.-директор на ЦРУ Франк Карлучи, бившият британски премиер Джон Мейджър, бившият филипински президент Филип Рамос, бившият президент на Бундесбанк Карл Ото Пол, милиардерът Джордж Сорос и др. Сред инвеститорите през годините имало и 12 семейства от Саудитска Арабия, между които и "Бен Ладен груп".

Джеръм Пауъл е посочен от Доналд Тръмп и кандидатурата му е одобрена от Конгреса, но мандатът му не приключва заедно с президентския. Той е избран между всички управители, всеки от които е на поста си 14 години.

Сега Пауъл и Тръмп действат в синхрон в мерките за възстановяване на икономиката и стабилизиране на долара, въпреки че повече от година между тях имаше разногласия.

Парите, с които разполага Федералният резерв, идват от собствените им инвестиции. Той печели

дивиденти от една

от най-мощните енергийни фирми “Ексън мобил”

- 44 милиарда долара, както и от "Епъл" - 41 милиарда долара.

Но за да пуснат на пазара в обращение нови банкноти, управителите на Фед не се съобразяват със съществуващ златен резерв, както е при останалите страни по света. Те се ръководят от своя логика, не от покритие от ценни метали. И това също подклажда конспиративните теории, че някои особено мощни играчи ги управляват задкулисно.