Две 11-годишни близначки се гледат сами вкъщи, защото баба им умря от коронавирус, а майка им е в болница. Трима братя починаха в рамките на 10 дни. Баща и дъщеря издъхват на две съседни легла в болницата.

Това са само част от човешките съдби, покосени от коронавируса, за които разказва италианският всекидневник “Кориере дела сера”.

Дни наред доброволци от Гражданска защита “наглеждат” от дистанция две 11-годишни момиченца в тосканската община Монтеварки. Малките близначки вече знаят да правят всичко сами вкъщи, а и нямат друг избор, защото майка им лежи в болницата с коронавирус. Тя е уважавана местна лекарка в общината до град Арецо и един ден е откарана в болницата, но този път като пациентка.

С майката откарват и

бабата на близначките,

която умира по-късно

Децата нямат баща. Започват с помощта на интернет да следват всички съвети, които им дават от разстояние, говорят с приятелите си, с учителите си. Поделят си домашните задължения, поръчват по телефона каквото им е необходимо. Те са под карантина, затова социалните служби пращат свои служители, но те стоят в каравана, паркирана под дома на близначките, и ги наглеждат оттам. Изолацията на момичетата продължава дни наред, след което роднина предлага да ги вземе вкъщи.

В Ливиньо, област Ломбардия, коронавирусът “навестява” един след друг трима братя. Всички обитатели на градчето, което е на две крачки от границата с Швейцария, ги помнят като задружни и неразделни цял живот. Братята Дзини – Джовани (88), Гуидо Силвио (85) и Пиетро Пачифико (83),

са планинари,

със здрав

и бодър дух,

вечно напред-назад с велосипедите си. Джовани умира първи с коронавирус преди десетина дни. Той страда и от сърдечно заболяване. Приживе е много активен в общината, занимава се непрекъснато с доброволческа дейност. Джовани е и почетен президент на местното алпийско дружество. Миналата година дори оглавява делегацията на местните алпийци на събор на Националната асоциация в Милано послучай стогодишнината от основаването ѝ. Всички в Ливиньо помнят и как Джовани се раздава за другите през 1987 г., когато унищожително наводнение потопява Ливиньо – тогава е на първа линия в помощните операции, копае в калта и отломките, за да търси оцелели. Петдесетина души умират тогава.

Седмица след Джовани си отива брат му Пиетро Пачифико, който оставя вдовица жена си Рита, с която има трима синове и осем внучета.

Последен умира 85-годишният Гуидо Силвио. Целия си живот той посвещава на работата в планината. Всяко лято в Швейцария асфалтира пътища, а през зимата се грижи за ски лифтове. През 1988 г. остава вдовец. Въпреки че в 6-хилядното Ливиньо почиват с коронавирус и други трима души, смъртта на братята поразява всички жители на общината. Тук всеки познава всеки. И в Ливиньо, по подобие на Бергамо, обаче няма да има погребения, а кремиране на труповете на починалите. Кога ще стане, не е ясно, защото и във Валтелина броят на мъртвите е огромен.

Във Виченца, област Венето, коронавирусът се саморазправя и с друго италианско семейство в рамките на часове. На две съседни легла в интензивната терапия на болницата умират един до друг 82-годишният Виторио Кастаня и дъщеря му – 50-годишната Роберта. Виторио навремето работи като бояджия. Дъщеря му живее с него. Първо откарват по спешност в болницата бащата, а на следващия ден и дъщеря му. И при двамата симптомите са едни и същи – в началото повишена температура, после затруднено дишане.

И двамата си

отиват бързо

и в един ден

Месеци по-рано в клиника почива и съпругата на Виторио. Сега жива от цялото семейство Кастаня остава само сестрата на Роберта – Кристина.

Във Вогера, до Милано, коронавирусът

разбива и семейството

на 86-годишния

Алфредо

Бертучи, по професия занаятчия. Цял живот Алфредо изработва предмети от ковано желязо – от лампиони и вази до свещници и огради. Предава занаята на двамата си синове – Даниеле, на 54 г., и Клаудио, на 46 г. Братята се разболяват преди десетина дни. И при двамата започва с повишена температура. Приемат ги в болницата на Вогера.

Първо умира Клаудио, а след три дни и Даниеле. Междувременно в същата болница приемат баща им и майка им. Умира и Алфредо. Жена му Анджела е в много тежко състояние и никой не ѝ казва, че е останала без съпруг и синове. На 29 март обаче почива и 77-годишната Анджела. Така цялото семейство Бертучи вече го няма.