Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Злодеят в групата на Дятлов - диверсант на КГБ Трупът на Семьон Золотарьов - вляво - е с избодени очи и ниско чело, което поставя под въпрос дали това наистина е той. На дясната снимка се вижда, че Семьон е с високо чело.

Той мистериозно се присъединява към скиорите и след касапницата изчезва

Намереният труп на мнимия Золотарьов нямал нищо общо с него - бил с татуировки, коронки и ниско чело

Преди няколко броя ви представихме третата част на поредицата на Огнян Каменов за мистериозно загиналата група на Игор Дятлов през февруари 1959 г. Тезата му е, че в Кремъл се е разиграла истинска игра на тронове между няколко генерали и това е причината за смъртта на деветимата студенти.

В предишния брой ви разказахме за най-съмнителния участник в групата на Дятлов - Семьон Золотарьов. Той е приет в Минския институт по физкултура, но истината за спортното му образование е "смразяваща". Спецфакултетът на института подготвя диверсанти, специални агенти и партизани за мирно и военно време. В него са записани след много внимателен подбор 102 курсанти, занимаващи се със силови спортове като бокс, борба, източни бойни практики, скибиатлон, щанги, плуване и гребане. Специалната им подготовка се провеждала от 10 лейтенанти от Тамбовското пехотно училище и още 40 срочнослужещи младши командири.

А учебният план на този Спецфакултет е включвал следните "академични" дисциплини: минно-взривно дело, залавяне на вражески пленници и провеждане на интензивни разпити, разузнаване на обекти и проникване в тях, взаимодействие с чужди агентури, построяване на тайници и всевъзможни капани, оперативно-тактическа маскировка в различни местности, вербуване на агенти, борба с хладно и огнестрелно оръжие и др. Ето каква е била "университетската" подготовка на Семьон Золотарьов - подготовка за щатен служител на КГБ.

В този специален факултет той е получил и първото си офицерско звание - младши лейтенант, при това ръководителите прекрасно са знаели какъв необичаен студент е Семьон Золотарьов - агент на СМЕРШ и "заградител" през войната. Още през 1949 г. той е бил наясно, че няма да се занимава с педагогическа практика, защото тя е била за прикритие на истинската му агентурна работа в системата на КГБ. Завършвайки вечерния Университет по марксизъм-ленинизъм, Золотарьов станал член на КПСС и бил насочен от своите КГБ куратори към организирането на доносническа агентурна мрежа в туристически походи и сборове в Южна Русия. Контраразузнавателната обезпеченост била осъществявана посредством класическата вътрешно-разузнавателна йерархична структура: на върха е "куратор", на когото се отчитат ежемесечно в писмена или вербална форма и кръг от "резиденти", всеки от които е имал средно по 30 агенти (конфиденти). Те незабележимо се внедрявали в цеховете на всеки завод, предприятие, институт, администрация, в колхозите, в туристическите бази, като приблизително е спазван нормативът - по един агент на 500 работници. Семьон Золотарьов е отговарял на всички изисквания и е притежавал всички необходими умения, теоретични и практически, да оглави резидентура в туристическата и спортно-туристическата дейност. Посочените контраразузнавателни мрежи официално не са били свързани с органите на сигурността.

Всички сътрудници по веригата от конфидента до куратора са били щатни. Ето коя е била невидимата сила, която е разчиствала като снегорин административно-бюрократичните препятствия пред Золотарьов, при честите смени на местоработите му като туринструктор в бази, намиращи се на няколко хиляди километра една от друга. Той съвестно е изпълнявал в периода 1951 - 1959 г. своите задължения на резидент, работейки по задачи, възлагани му от органите на КГБ.

Широко разпространена сред "дятловедите" е хипотезата, че Семьон Золотарьов загива в битката за Харков през 1942 г., когато е унищожен сапьорният батальон 1570, в който служи като помощник-взводен командир.

Но след края на войната през 1945 г. неговият по-голям брат - Николай Золотарьов, е взел самоличността му, за да прикрие предателството си срещу родината, работейки за хитлеристката преторианска гвардия SS в Украйна по време на окупацията.

Хипотезата е несъстоятелна, защото ако брат му е бил действителен сътрудник на SS, то не само цялото му семейство - родителите, сестрите му Мария и Екатерина, но и целият му род по бащина и майчина линия е щял да се озове незабавно някъде в Сибир, а Семьон - да "служи" в някой наказателен батальон или да е в трудов лагер, а не агент на СМЕРШ. Такива са били "правилата" на Сталин! Неговите роднини обаче не са били репресирани, дори напротив, бързата и възходяща кариера на Семьон Золотарьов се е дължала на малко известното обстоятелство, че брат му е бил един от най-дълбоко законспирираните агенти на военното разузнаване през войната в управленските органи на врага.

Точно по тази причина семейните албуми на фамилия Золотарьови били внимателно прочистени от сътрудниците на КГБ, така че в тях няма нито една снимка на Николай Золотарьов, нито в детската, нито в юношеската му възраст, за разлика от брат си Семьон. От края на Втората световна война статусът на Николай Золотарьов на "безследно изчезнал" не е променен и до днес. Ето защо е била трогателната загриженост, на НКВД по време на войната и на КГБ - след войната, към иначе трудно забележимата личност на неговия брат Семьон Золотарьов. На едно поредно партийно събрание в Пятигорск, Семьон Золотарьов бил запитан за службата на по-големия му брат в хитлеристката гвардия SS през войната. От отговора на този въпрос е зависело да се раздели с Партията, работата си, привилегиите си и дори със свободата си.

Този отговор на Золотарьов не е протоколиран, но за него не са настъпили никакви последствия, дори кариерата му е станала още по-възходяща! Това потвърждава версията, че брат му Николай Золотарьов не е бил предател, а дълбоко законспириран агент на военното разузнаване в тила на врага.