Христо Ботев получил поръчение от приятеля си Киро Тулешков да убие Теофан Райнов, тъй като бил турски шпионин. Това пише самият Тулешков в спомените си.

Повод за зловещата закана са две случки, заради които го подозират в предателство. Първата се разиграва в Букурещ, след като Русенският революционен комитет кани Любен Каравелов

да напише възвание към българския народ,

за да го подготви за всеобщо въстание. Писмото от крайдунавския град е прочетено в присъствието на Киро Тулешков и Теофан Райнов, а само няколко дни след това Каравелов получава вест от Русе, че управителят на Дунавския вилает Мехмед Асим паша вече знаел всичко за разговора и какви планове кроят емигрантите.

"Става ясно, че Теофан (Богдан) Райнов е турски агент - пише историкът Димитър Страшимиров. - За това в писмата си до Каравелов пишеше още Васил Левски. Още през 1870 г. Левски предупреди да не се работи само с Т. Райнов и Г. Живков."

Втората случка също е в присъствието на Киро Тулешков, който лично написал писмо на Христо Ботев с настояване да убие този "предател".

Епизодът също се развива в Румъния, но в Галац.

Теофан Райнов пристигнал в квартирата на Ботев

малко след като революционерът получил посланието на Киро Тулешков. Шпионинът извадил голям късмет, тъй като поетът не си бил вкъщи. Карловецът прочел отвореното писмо, но нищо не разбрал, тъй като Тулешков и Ботев ползвали кодиран език помежду си.

Не знаел, че това е смъртната му присъда. Въпреки това понечил да го вземе. В този момент Ботев се върнал и поканил Райнов да отидат в кръчмата.

Тръгнали, но съученикът на Левски се уплашил, че поетът избрал тясна и пуста уличка, и заявил, че го е страх да не го убият там. Авторът на "Жив е той, жив е" го погледнал учудено и му казал, че ще се срещнат направо в кръчмата и да мине, откъдето поиска.

По-късно Райнов

подал писмото на Ботев, който, като го прочел, го скъсал и му казал: "Аз та зная, че вършиш подобни работи." Заповядал му да зареже шпионската дейност за Османската империя, защото ако не бил прочел писмото, щял да бъде мъртъв. "Не гледам, че си ми роднина", завършил Ботев и така на Райнов му се разминало убийството.

Двамата имат непряка и далечна роднинска връзка. Атанас поп Тачев,

брат по бащина линия на дядото

на поета, е женен

за лелята

по майчина линия на Теофан Райнов Екатерина Димитрова Гешова. Тя е сестра на майка му Анастасия Гешова-Райнова.

Освен с Ботев шпионинът има косвена връзка и с Васил Левски, макар и не роднинска. Двамата са родени в една и съща година в Карлово. Бащата на Теофан Райнов е възрожденският учител Райно Попович, изучил не един и двама известни българи, между които и Ботьо Петков.

Някои историци смятат, че Теофан и Апостола не просто са били в един клас, но че Райнов е написал прокламацията, която по време на втората си обиколка из българските земи през 1869 г. чете Васил Иванов Кунчев.

Тя е от името на т.нар. Привременно правителство в Балкана. "Българският Щирлиц" имал опит с подобни прокламации, тъй като предишната година съчинил прокламацията, носена от четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Двойният агент участвал заедно

с Левски в

учредяването

на БРЦК

през есента на 1869 г. Но в един момент двамата имат разногласия. Причината е в нежеланието и несъгласието на емигрантите да помогнат за създаването на всенародна революционна организация вътре в страната.

Въпреки това на 25 ноември 1871 г. Васил Левски пише писмо на Райнов, който се намира в Гюргево, като му препоръчва като свой пратеник Ангел Кънчев, чиято задача е да се информира от първа ръка за позициите на БРЦК.

"Бай Т. Райнов - пише Левски. - Наместо писмо, ето ви А. К. - наш брат и работник. С упълномощно писмо иде там за работа. Каквото сме, ще ви каже, дайте му и вашите бележки какво мислите и какво работите.

Така поздравлявам всичките наши там. Така ще пишете и на другите, дето се намират.

Приемете сърдечно целувката ми.

Важ брат: в. Лъ(вс)кий

Автограф с мастило".

Впоследствие Киро Тулешков споменава това писмо,

като добавя, че след него Ангел Кънчев е бил предаден, и отдава този факт на сина на Райно Попович.

Една година по-късно Васил Левски пише до Любен Каравелов:

"Райнов е в Цариград и направил е работа и ще бъде главний управител на железницата в Пловдив. Мнозина ми подписват от нашите, че той никоги не може да бъде инакъв)."

Според други историци шпионинът е издигнат до шеф на Барон-Хиршовата железница

с благословията

на Левски, за да назначава на работа

верни на революционното дело дейци. Именно тази група криала по гарите издирвани от турската полиция участници в Старозагорското и Априлското въстание. Но османската власт заподозряла Райнов отново и той избягал в Триест през 1877 г.

Върнал се е у нас, за да помага като военен чиновник в канцеларията на руския императорски комисар княз Черкаски по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

След Освобождението има дълга административна кариера. Бил е окръжен управител на Карлово, префект на Пловдив, помощник-кмет на София. Включва се и в комитета за изграждането на паметника на Васил Левски в Карлово.

Умира на 18 септември 1910 г. в родното си Карлово.