Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Милиарди години тя стабилизира оста на Земята и привлича като магнит летящите към нас обекти

Кристализирането на ядрото на спътника ни и отдалечаването му няма да доведе до драматични последици за нас, но след години това може да е проблем

Има ли нещо общо тази аномалия с необяснимото бягство на Северния магнитен полюс на Синята планета?

Наличието на вода и огромни тунели с диаметър стотици метри на Южния полюс изостриха надпреварата за хелия

Луната милиарди години стабилизира оста на Земята и по своеобразен начин ни пази, привличайки като мощен магнит астероиди и небесни тела, но учени от НАСА установиха, че двигателят на тази безкрайна сила вече не работи. Опасно ли е това за нас и има ли нещо общо с абсолютно необяснимото скоростно изместване на северния магнитен полюс на Земята, за което алармира през декември Британската служба по геология?

"Движението на магнитния полюс след 90-те години на миналия век е много по-бързо, отколкото във всеки друг период през последните 4 века - твърди Сиаран Бегън оттам. - Ние наистина не знаем много за промените в ядрото и какво го движи."

Има ли нещо общо това с ядрото на Луната, което изстива?

Екип от Масачузетския технологичен институт по поръчка на НАСА от десетина години прави опит да установи на какъв етап е динамото на естествения ни спътник. Големият въпрос е дали то все още притежава свойствата на силен магнит, който да закриля Земята?

Дали липсата на динамо в спътника ни и отдалечаването му с по 4 см годишно ще се отрази на стабилизирането на оста на Синята планета, на сезоните ни, на тяхната поредност, на климата, на приливите, отливите? Известно е, че само няколко градуса по-различен наклон може да има драматични последици за Земята. Но това съвсем не е всичко. Учените от МИТ установяват, че Луната днес вече няма глобално магнитно поле. Някога преди милиарди години то било породено от мощното динамо, образувало се след като ядрото на спътника ни се

втечнило

Желязната сърцевина започнала да изкристализира, електрически заредената течност бушувала, в резултат на което възникнало самото динамо. Процесът бил толкова бурен, че се формирало силно магнитно поле.

Какво е мнението на българските астрономи, четете в новия брой на сп. "Космос".