Остри критики към здравната система отправи шефът на Националната здравноосигурителна каса д-р Дечо Дечев, два месеца преди да се оттегли от поста. Той пое ръководството на касата в края на юли 2018 г. като трябваше да довърши мандата на предшественика си проф. Камен Плочев, който изтича на 12 март.

"Ангажиментът, който съм поел, е в рамките на този мандат. Трябва да има унисон в действията между екипа на НЗОК и този, който е в Министерството на здравеопазването, те трябва да теглят в една посока", каза д-р Дечев в интервю пред "Дарик радио" в отговор на въпрос дали ще се съгласи за нов мандат. От думите му пък става ясно, че има разминавания в работата между НЗОК и здравното министерство, а, за да се подобри системата, е нужно да се работи в унисон, какъвто в момента явно липсва.

Д-р Дечев разкритикува водената от здравния министър Кирил Ананиев политика като даде пример за прокарани лобистки текстове в закона, заради които здравната каса заплаща едно лекарство за частна болница на 7 пъти по-висока цена, отколкото същото за държавна и общинска.

"За една голяма част от болниците - частните - беше забранено на касата да иска финансови показатели. Тоест, държавните и общинските болници да дават отчети как са похарчили парите си, частните да не дават. Второто нещо, което направиха - извадиха частните болници от задължителните обществени поръчки, които се провеждат, когато се харчи обществен ресурс. Това доведе до огромни девиации. Примерно - едно и също конкретно лекарство на един и същи производител, когато се отчита от държавна и общинска болница, се заплаща от касата на 150 лева, а когато се отчита от частна болница, го заплаща на 1050 лв. Разликата е 7 пъти. Защо ви ги казвам тези неща? Защото всеки греши, но разумният човек си вади изводи и не повтаря грешките си. Ние обаче - един път пипаме котлона, втори път, трети път - животно да беше, щеше да се научи, че котлонът пари. Ние обаче не се научихме", коментира шефът на НЗОК.

Той отправи критика и към обещаните от правителството през пролетта 50 млн. лв. за заплати на медицински сестри .

"В няколко случая през годината каруцата беше поставена пред коня. Първият случай беше с тези 50 милиона за сестрите, за които беше обещано, че ще се дадат от бюджета на държавата. Най-парадоксалното е, че това го предлагат хора, на които професионалният живот е минал в правене на бюджети. Именно тези хора трябваше да знаят, че това е невъзможно да се случи в един модел, в който приходите на една болница се получават на база дейност. Оказа се, че няма как да се дадат тези 50 млн. и беше казано - да ги даде касата. Касата как може да ги даде? Единственият начин е като се повишат цени на определени дейности. Повишиха се цени, това не доведе до нищо и след три месеца тръснахме друга идея, без касата да знае - увеличаваме цени на клинични пътеки, даваме 200 милиона и поставяме касата под свършен факт. Реалният резултат е такъв - ние наказваме работещите болници. Два пъти разбрахме, че котлонът пари и продължихме да го пипаме", каза д-р Дечев.

Друг проблем, който шефът на касата постави, бе този с контрола. "На практика той се осъществява на база отчетни документи, които предоставят всеки изпълнител на медицински дейности. И по документи системата, тъй като не е променяна от много години, тези изпълнители придобиха опит в привеждане на подходящия вид на тези документи.Така че по документи, не мога да кажа, че има проблем. В действителност обаче може да говорим за организирана система за отчитане на дейности, които са извършени в по-малък обем, или изобщо не са извършени. Точно заради това, искаме или не искаме, приятно или неприятно се налага една основна ревизия на дейността на касата", обясни той.

Според него институцията не е адекватна на промените, които са настъпили в последните 20 години от съществуването ѝ. Една от посоките за промяна, към която трябва да се мисли, е намаляването на броя на районните каси, казва той. По думите му не повече от шест районни каси за цялата страна са достатъчни, а не 28, както е в момента.

Една година преди парламентарните избори обаче, такава ревизия била невъзможна.

Необходимо е и да се намали броя на болниците в страната, включително чрез обединение, преструктуриране и т.н.

"Ако съществуващият ресурс се инвестира в по-малък брой лечебни заведения, отколкото са тези 387 в момента, с които касата има договор, парите ще бъдат достатъчни, без да се нарушава достъпът и качеството на лечение. Категорично ви го казвам. Много тежко политическо решение", казва д-р Дечев.

"А екипът на здравното министерство и тази година не успя да свърши – национална информационна система. За пореден път и тази година се провали внедряването на електронната борса за лекарствата, за пореден път и тази година темата за промяна на осигурителния модел бе отложена. Медицинските стандарти, правилата, по които се работи – там е много тревожно положението. Фармако-терапевтични ръководства, които определят унисона на терапиите – също нищо не се направи. Всичките тези неща са извън дейността на НЗОК. Не бягам от отговорност, но казвам кои са нещата, които биха довели до вкарване на нашата система в рамките на този ресурс, който е значително по-малък, отколкото трябва да бъде“, допълни той.