Историята е толкова невероятна, че чак изглежда като сътворена в мозъка на опитен писател от ранга на Стивън Кинг. В нея има и надежда, и болка, и смъртна опасност, за да дойде накрая щастливият финал пред погледа на вбесения Адолф Хитлер. Може би щеше да е по-добре да бъде започната от самото начало, но нали вече споменахме Фюрера... Нека в негова чест първо се пренесем в 1936 г. Мястото е олимпийският стадион в Берлин, а събитието е финалът на 4 по 100 метра.

На трибуните удобно се е настанил вече споменатият злодей, хвърлил по-късно света в ужаса на Втората световна война. До него е дясната му ръка - Йозеф Гьобелс, който е и главният двигател за провеждането на олимпийски игри на германска територия. Хитлер мрази спорта, но министърът му на пропагандата го убеждава, че спортно събитие от подобен ранг е

идеална

възможност

да бъде демонстрирано превъзходството на арийската раса над останалото човечество.

Щафетата 4 по 100 за жени изглежда идеалното състезание за целта. Германките са смятани за абсолютни фаворитки и стартът на надпреварата по никакъв начин не оборва тези прогнози. Първите три момичета бягат като богини и стадионът се вдига на крака. Хитлер също е изваден от апатията и заедно с Гьобелс скачат от удобните си кресла, за да подкрепят любимките на цялата нация. И в този момент лошият късмет каца с невидимия си кораб на пистата. Четвъртият пост Илзе Дьорфелд изпуска палката и всичко приключва за германките. Победата е за американския тим, а част от него е героинята на нашия разказ.

Трети пост в американската щафета е Бети Робинсън, за която неочакваната победа над прехвалените домакини е още едно от поредицата невероятни събития, които я преследват в живота. Пет години преди триумфа й насред олимпийския стадион в Берлин

тя е обявена

за мъртва

и откарана в моргата, където едва ли не възкръсва от мъртвите, за да се отправи след това към легендарната победа. Точно тук е мястото да се върнем назад във времето и наистина да започнем от самото начало.

А то е толкова впечатляващо и разказвано, че чак е заприличало на фантастична приказка. Годината вече е 1928, месецът е януари, а нашата Бети ще се пръсне от яд, когато вижда как влакът за чикагското предградие, в което живее, се опитва да й се изплъзне под носа. Железният кон бавно набира скорост, но 16-годишната ученичка въобще

няма намерение

да му се даде

Тя спринтира в мразовития ден, настига последния вагон и успява да се качи в движение.

Опасната каскада се развива пред очите на учителя й по биология Чарлз Прайз, който от прозореца на своето купе вижда невероятното бягане на своята питомница. Вместо да й се накара за опасната каскада, той я задължава още на другата сутрин да се яви при него в училищния двор. Прайз може и да е специалист в природните науки, но в свободното си време се грижи за училищния тим по лека атлетика. Така благодарение на едно закъснение и на всесилната случайност Бети Робинсън отива да тича на въздух и почти моментално печели първото си състезание.

Даскалът по биология стои отстрани с хронометър в ръка и с увиснало чене и осъзнава, че това момиче трябва да бъде показано на колеги с по-внушителна визитка. Талантът на хлапачката моментално прави впечатление на национално ниво. Шефовете на американската федерация по лека атлетика не могат да повярват на очите си, когато виждат подписано и подпечатано предложение Бети да бъде включена в олимпийския отбор по лека атлетика за игрите в Амстердам през 1928 г. Само че към искането са приложени и резултатите на Бети от последните няколко състезания, които съвсем красноречиво показват какво е постигнала през трите месеца, откакто се занимава професионално.

Решението е взето и ученичката заминава за Холандия, където се оказва единствената американка във финала на 100 метра. Говори се, че минути преди решителния старт тя се оказва с две леви обувки в съблекалнята и се налага човек от американския отбор спешно да й търси дясна обувка, за да стартира. Дали това е истина или не, историята не може да каже със сигурност, но

16-годишната хлапачка успява

да стартира

и в първите секунди се радва като луда, мислейки че е завършила втора на стотни след канадката Фани Розенфелд.

Шокът на стадиона е пълен, когато съдиите отсичат, че първото място е за Бети Робинсън. На всичкото отгоре се е отчела с нов световен рекорд, което я превръща в най-бързото момиче на планетата.

Още в олимпийското градче непълнолетната девойка е понесена на ръце от своите съотборници, а още по-грандиозно е посрещането на родна земя. Хиляди хора се събират на площада в Чикаго, за да посрещнат своята съгражданка. Невръстната олимпийска шампионка е на върха на вълната и всички я сочат като сигурен победител и на следващите игри през 1932 г. в Лос Анджелис. Бети знае какъв шанс й е паднал в ръцете и се заема сериозно да работи за още по-добрата си физика, която да я лиши от каквато и да е конкуренция на пистата. Всичко е планирано, състезанията минават едно след друго, тя печели нови и нови медали, конкурентките й се готвят да се сборят за второто и третото място.

В този момент съдбата се намесва

също толкова решително, колкото и в началото на кариерата на талантливата спринтьорка от Чикаго. И ако преди е ставало дума за някаква красива приказка, то сега идва редът на неповторим кошмар.

Една слънчева утрин братовчедът на шампионката я качва на малък самолет, за да огледат отгоре покрайнините на Чикаго.

Нещо във въздуха

се обърква

и машината рухва в блатиста местност. Пристигналите на мястото спасителни екипи извличат от блатото тялото на известната спортистка и решават, че е мъртва. Натоварват човешките останки на кола и ги откарват в моргата на най-близката болница.

Там провидението се намесва решително за трети път и включва в историята достатъчно бдителен санитар, който установява, че "мъртвата" всъщност диша слабо и има някакъв сърдечен пулс. Намесват се лекари, започва дълга и рискована операция. Един след друг помагат специалисти в различни области, тъй като по тялото тялото на Бети почти няма здраво място. След края на всички видове интервенции лекарите предпазливо обещават тя да оживее,

но да остане инвалид за цял живот

Любимката на цяла Америка наистина напуска болницата на инвалидна количка, но по-малко от 4 месеца по-късно вече е на крака и дори се разтичва на пистата. Треньорите й не могат да повярват, че тя започва да достига старите си върхови времена въпреки болката, която все още се обажда в левия крак, който е бил раздробен на малки парчета в ужасяващия инцидент.

Бети отново тича за победата, но се явява голям проблем. Тя не може да се сгъне, за да застане на старта. Левият й крак не може да издържи подобно напрежение. Талантът й обаче няма да бъде погубен, защото я включват в щафетата, където може да изчака палката права и след това да се надбягва с вятъра.

Треньори, съотборнички и обикновените американци

са изумени от

новата й проява

на геройство

Тя ще се яви на олимпийските игри в Берлин почти година след като е претърпяла самолетна катастрофа и е била обявена за "мъртва" от спасителите. Възкръсналата Робинсън стартира като трети пост и предава успешно палката на 18-годишната Хелън Стивънс, за която не е проблем да финишира първа след провала на германката Дьорфелд, за която вече стана дума.

Хитлер си сяда ядосан на мястото, а за Бети отново е дошло време да обира овациите. Постижението й е най-обсъжданото в САЩ заедно с това на чернокожия й колега Джеси Оуенс, спечелил 4 златни медала пред погледа на нацистите.

За 8 години Бети е преживяла толкова, колкото другите хора не биха могли за няколко живота.

Силните емоции явно я уморяват

и тя решава да прекрати кариерата си. Може и да е станала известна, но не е натрупала богатство. Работи като продавачка, а в свободното си време се изявява като съдия на лекоатлетически състезания. За известно време отново влиза в полезрението на журналистите заради брака си, приключил няколко седмици след сватбата. След това Бети намира подходящия мъж, ражда му две деца и се радва на достоен живот до 87-годишна възраст.