Да си простим един другимо и да не ламтим за материалното, нашият Отец знае от какво имаме нужда

"За нас, християните, голямото чудо е, че наближва Рождество - казва пред "168 часа" отец Стоян Божурин. - Това е началото. Дева Мария била в Назарет, отишла във Витлеем и се наложило да пренощува в една пещера и там се родил Христос. Раждането било придружено от появата на необикновена блестяща звезда. Тя не била случайна, показвала, че се ражда велик Спасител. Още в нощта на Бъдни вечер

ангелите го възпели

с химна "Слава във висините Богу и на Земята мир"! В момента на раждането наблизо имало витлеемски пастири, на които ангел Господен подсказал да отидат да се поклонят на младенеца. Натам се упътили и трима мъдреци от Изток, водени от самата светлина. Освен че му се поклонили, му донесли в дар злато, ливан и смирна. За нас се роди младенецът, Спасител и Господ. Това е голямото чудо. Ние, хората, с нашите очи

не разпознаваме Спасителя,

имаме физически очи и духовни очи, но си затваряме и едните, и другите, въпреки че всеки ден стават чудеса. Всичко това ни показва, че трябва да се обърнем и да се покаем за греховете си. Днес всички мислят за материалното, увълчили са се, много хора гледат само да се поклонят на финикийските знаци, ако ги няма - все едно не са живи. Първо трябва да търсим духовното - вярата, само с вяра, надежда и любов ще се спаси човечеството. Тези, които не са кръстени - да се кръстят. Които не са венчани - да се венчаят. Всичко става с молитва, ние трябва да повярваме в нашия Спасител, но първо е необходимо да си изповядаме греховете. Това е все едно като не си се къпал два дни и като минеш под душа, сякаш тялото ти олеква. Същото е и с изповедта, покаянието и накрая да се причести. Това е чудото. След това да си простим един другиму, защото всички сме братя и сестри. Имаме едно тяло, но душата е вечна - частица, която ни е дадена от Твореца. Човек дори да придобие целия свят,

ако повреди душата си,

той е загубен. Затова първо трябва да търсим духовното и всичко останало ще ни се придаде, защото нашият Отец знае от какво имаме нужда - от храна, от вода, облекло и покрив. Най-великият - Иисус, се ражда не в палат, а в пещера. Той толкова се смири, че вместо да се роди в дворец, това стана в яслите. Тоест трябва да сме смирени като Него. Да не ламтим за материалното. Ето това е чудото за нас, християните. За мен няма друго, това е най-великото.

Не трябва да се отчайваме, а с пълно знание, с вяра, с надежда и любов като християни да се подготвим чрез поста с покаяние, с чисто сърце и достойно да посрещнем великото чудо - Рождество. Тогава се случва Богоопрощението.

С причастието ние се съединяваме с него, за да имаме вечен живот. Апостол Павел казва, че бил грабнат в небесния рай и чул такива звуци, видял с очите си такива красоти. Ние също можем да го видим, ако се причестим, ако се изповядаме, ако сме със силна вяра, щом ходим на църква, но ако няма изповед на греховете, няма рай."