Никола Вапцаров никога не е бил комунист, нито член на БКП, а е принадлежал към антифашистка организация. Това сензационно твърдение изказа племенникът му Никола Вапцаров.

"Знам, че тук малко

противореча на БСП, но такива са фактите.

Поетът собственоръчно е написал, че не е комунист", разказа Вапцаров-племенник.

Според столетницата обаче няма как това да е вярно, защото огняроинтелигентът е бил член на районен комитет на БКП със седалище в село Стоб. Това става малко след военния преврат през 1934 г., когато всички партии са забранени със закон и комунистите минават в нелегалност. Но си съществуват като организация.

Според социалистите именно заради ситуацията след 1934 г. техните предшественици не са били пунктуални към съставянето на протоколи за събранията и приема на членове. Партийното членство не е било така официализирано, както след 1944 г.

Към доказателствата на червените, че авторът на "Вяра" е бил техен съпартиец, е фактът, че

имал проблеми с властта в Банско

още като ученик.

Това е документирано от сътрудник на цар Борис III, заради което бащата на Вапцаров моли царя да съдейства момчето да бъде прието да учи в морското училище във Варна.

Племенникът на поета обаче твърди, че лично е видял подписа на чичо си, че не е комунист. Получил преди няколко години достъп до засекретеното дело 585 от 1942 г.

"Един ден Цветан Цветанов, който тогава беше вътрешен министър, дойде в Банско - разказа роднината. - Аз го спрях, представих му се и казах: "Чух, че в касата на министъра се пази делото на Вапцаров. Може ли като наследници да му хвърлим един поглед?"

Цветанов наредил на секретарката си да предостави на племенника делото, което съдържало 11 тома. Там именно видял документа, подписан от Никола Вапцаров, че не е комунист. Бил част от организацията, създадена в България, Гърция и Румъния от плана "Донован" за отцепване на Балканите от Оста.

Полковник Уилям Донован, наричан Дивия Бил, е близък на президента Франклин Рузвелт, който го назначава за първи директор на агенцията за външно разузнаване. Той

съставя схема, според която съюзници на Хитлер трябва да напуснат Тристранния пакт и така фюрерът да бъде отслабен и победен.

В заверата освен САЩ се включват Великобритания и Съветска Русия. Идеята е да се подпомогне създаването на съпротивителни сили срещу немската армия. Всеки месец през Кайро на Балканите от Великобритания се вкарвали пари, оръжие и боеприпаси, разказа Никола Вапцаров-племенник.

У нас се получавали между 30 и 50 пратки всеки ден на две места - в Трънско и Гоцеделчевско, които групите трябвало да уловят.

В една от групите се включил Никола Вапцаров. Според племенника му съществувала изрична инструкция от Вашингтон членовете на тази организация да не принадлежат към никакви партии.

Гърците сформирали 80-хилядна армия

от антифашисти

срещу хитлеристите,

сърбите - 50-хилядна, а в България се намерили едва 9000, от които две трети били агенти на шефа на полицията Никола Гешев. Затова и сериозна съпротива нямало. Чърчил усетил това и се обърнал към

Сталин, който на свой ред извикал Георги Димитров.

Решили да пуснат парашутисти и подводничари при река Камчия. Предварително била подадена информация на полицията за акцията, за да се вдигне шум и да се отрази в международните медии. Целта е била да се докаже на Чърчил по неоспорим начин, че и в България се прави нещо.

Парите за антифашистката дейност всъщност

идвали от англичаните,

твърди племенникът на поета. Именно от Обединеното кралство Никола Гешев знаел за създадената у нас антифашистка организация по плана "Донован" и вербувал две трети от членовете й. За да залови групата на поета, шефът на полицията подхвърлил куфар с белязани 2,2 млн. лв. Впоследствие те са заключени в касата на управлението, но изчезват мистериозно и така не могат да бъдат веществено доказателство по делото, каквато е била идеята.

Парите, които англичаните хвърляли от самолетите, били различни. Между тях имало жълтици, драхми, лири. В куфари подхвърляли още пушки и пистолети. Чуждата валута антифашистите обменяли при доверени хора. Един от тях бил художникът Сами Биджерано.

У него се озовават стиховете на Вапцаров, писани в килията, преди да бъде разстрелян. Те първо са били в ръцете на поета Младен Исаев, който също е арестуван за антифашистка дейност, но отървава разстрела.

Присъдата му е да лежи в концлагера Еникьой, Ксантийско, а художникът - в Белене. По неизвестен начин стиховете на Вапцаров са се озовали у Биджерано. Той успява да ги прехвърли в Израел. Оттам те са изпратени в Световния конгрес на мира в Женева.

Строфите заинтригуват световноизвестния чилийски поет Пабло Неруда. Заедно с Жолио Кюри той подписва наградата за мир, присъдена на Вапцаров посмъртно през 1952 г.

“Процедурата е била подготвена още

през 1949 г., но тогава

умира Георги Димитров

и заради погребението му отлагат връчването на приза", разказа племенникът на Вапцаров.

Той дава още примери в подкрепа на тезата си, че чичо му не е бил член на БКП. Водел се е сътрудник на Централната военна комисия на партията. Някои от петимата осъдени на смърт заедно с него също се водят такива. В 27-страничния протокол от разпита на Никола Йонков самият той твърди, че към момента на залавянето си е работил към комитета по специалните задачи към ЦК на БКП.

Само най-смелите заедно с нелегалните

формирали т.нар. бойни групи, които са много на брой, става ясно от разпитите на Вапцаров. Те трябвало в случай на война със СССР да прекъснат жп, телеграфните и телефонните линии, да подпалят вагони и цистерни, шлепове с горива и муниции.

Начело според показанията на поета стоял Васил, чието истинско име казва, че не знае. Но бил информиран, че ще дойде с подводница от Съветския съюз. Става дума за Цвятко Радойнов, чийто заместник е бил Вапцаров. Самият поет получава псевдонима Лозан, който впоследствие е сменен на Григор.

"Длъжността ми беше да държа връзка с хората от провинцията, които идват по наша линия, и в случай че Васил е зает на друго място, да ги инструктирам и разпитам за организационното им състояние", разказва Вапцаров пред следствието.

Дали е бил член на БКП, или не, всъщност няма особено значение. Той е разстрелян за антидържавна дейност, а стиховете му - харесвани или не ще останат в историята на българската литература.