Хипербореите били убедени, че има човеци, които се превръщали в птици

Kога и кой е започнал да разказва "приказката" за крилатите същества? Защо в тракийските съкровища се срещат толкова много от тях? Кой и какво е виждал по нашите земи?

Пеласги или хипербореи са били първите, които започнали този монолог?

Отново ще се върнем назад, само че този път в най-далечното човешко минало. Там, където се е зародила първата цивилизация, тоест по земите на Балканския полуостров.

За тази цивилизация може да се каже много, и то винаги с епитета "първо". От нея произхожда първото регистрирано земеделие, първата металургия на злато и мед, първите градове, първите крепости и първата система от писмени знаци.

И така, мястото, на което отиваме, се намира в центъра на Тракийската долина. Съвсем близо до днешния град Пазарджик. Обектът се нарича Юнаците, по името на най-близкото село Юнаци. Само от името на мястото лампичката ни вече може да присветне в червено и да започне да мига. Село, което е наречено на онези "митологични" същества, които се раждат от бог и с нишан по тялото, не може да бъде случайно.

Никак не може да бъде случайно!

Та именно там някога, толкова отдавна, че ни делят повече от 7000 години, имало огромен град. Той имал улици, квартали и площади. за да осигурява спокойствието на жителите си, бил заобиколен от висока крепостна стена и ров. По времето на най-големия му възход в него живеели над 2-3000 души. Хората от града се занимавали основно с отглеждане на земя и добитък, но имало и цял квартал със занаятчии и хора с всякакви други професии. Град като всеки друг...

Само че тогава нямало градове!

Или поне така се смяташе от учените, преди да бъде открит "най-древният град" в света.

Кои са били хората, живели в този град? Били ли са като нас, днешните хора, или са се различавали по нещо? Как са живели и още по-важно, в какво са вярвали?

Сведения за тези прастари времена и техните обитатели не можем да получим отникъде другаде, освен от археологията, защото по това време няма записващи разказвачи. Археолозите, които се занимават с праистория, са истински детективи на времето, които с всяко копване на лопатата и с всяко навеждане към земята събират малките парченца, които след това подреждат в пъзела, наречен "история". Така е и тук, на Юнаците. Обектът е регистриран още през 1898 година от братята Шкорпил и е отбелязан в книгата им "Първобитните люде в България". Първите разкопки започнали през 1939 г. В продължение на много години, бавно и внимателно, сантиметър по сантиметър, той се явява пред нас в целия си блясък. Разкопките на обекта се ръководят от доц. д-р Явор Бояджиев и гл. ас. д-р Камен Бояджиев. Благодарение на тази в буквалния смисъл къртовска работа днес ние знаем неща, които преди няколко десетилетия са се смятали за абсурдни. За какво говоря? За това, че само преди петдесетина години за онези хора, които наричаме "древни", се е вярвало, че са били абсолютни диваци. Спомнете си го. Всички сме гледали филми, в които хората от онова време са представени като полумаймуни, издаващи нечленоразделни звуци, пълни с въшки и препасани с някакво подобие на дрехи. И не става дума за зората на човечеството, а за времето отпреди 5000 – 6000 години. За това говори и самият начин, по който братя Шкорпил именуват изследването си: "Първобитните люде в България". Археологическите открития обаче ни показват съвсем друго. Тук не става въпрос за

"първобитни" люде,

а за една великолепна цивилизация, в която хората живеели в градове, имали работна система и организация, занимавали се с изкуство и военно дело. Градът, който изникнал изпод земята до Юнаците, бил огромен. Той заемал площ от около 100 дка. И наброявал над 2000 души. Представяте ли си? Този град е бил построен по плановете на тогавашните архитекти, защото улиците, площадите и крепостната стена не са разположени хаотично, а са планирани. В тази градска структура имало акропол, занаятчийски квартал и жилища. Някои от къщите били широки по 10-12 метра и високи 7-8 метра, като е имало и такива, които са били на минимум два етажа. Открити са и части от крепостна стена с дебелина от 5 метра, заобиколена от дълбок ров. По времето, за което говорим, руслото на река Тополница е минавало точно до града, така че цитаделата се е извисявала над реката. В нея са живеели около двеста души, част от аристокрацията. Основният им поминък били земеделието, скотовъдството, ловът и риболовът, като от откритите ями, вкопавани на около метър в земята, става ясно, че хората си консервирали месо в нещо като древни хладилници. На мястото, което се определя като занаятчийски квартал, са намерени керамични фигури и съдове,

изработени с голямо майсторство,

сложна декорация и релефна украса. Как си представяте първобитни същества да живеят по такъв начин? И още нещо. Ако наистина са наброявали над 2-3000 души, то тогава в града със сигурност е имало и някакъв вид администрация и непременно полиция, защото някой е трябвало да въдворява ред сред всички тези хиляди хора. Със сигурност е имало и болнична система, понеже от намерените и анализирани от антрополозите кости на жена от града става ясно, че едната й длан е била прецизно ампутирана чрез хирургична операция и след това тя е продължила съвсем нормално живота си още дълги години. Тук става въпрос не за диваци, а за хора с високо ниво на развитие.

Къде е мястото на нашите крилати същества в тази високоразвита цивилизация? Те са в нейния център. В първия голям град в Европа са намерени изключително много артефакти с изображения на птици и птицехора.

Точно така. Птици и птицехора. Това не са едно-две глинени изображения, а над 150. Ето какво пише в книгата "100 археологически открития в България", издадена през 2007 г.: "Досега в Юнаците са открити около 130 фигурки на птици – стилизирани и реалистични, стоящи и летящи. Учените ги свързват с тотемната представа на местните жители от енеолита – предполага се, че те отъждествяват своите предци с птици.”

Хората от енеолита смятат своите предци за птици. Такива предмети са намирани навсякъде по тази територия – от Анадола до Винча, но тук в нашия Юнашки град те са повече и по-стари от всички останали, събрани накуп. Поради огромния им брой учените смятат, че това е бил самият център на този крилат култ. Какво може да е накарало жителите на многохилядния град

да изобразяват птицехора?

По-старата хипотеза е, че тези изображения били повлияни от течащата наблизо река Тополница. Хората пресъздавали образите на птиците, които виждали в нея. Обаче с днешна дата това звучи малко наивно, като се има предвид, че градовете по принцип се строят до близки водоизточници, но никъде другаде не е намерен такъв култ. Ако погледнем историята на поколенията, които идват след това енеолитно население в района, можем да видим как култът явно се е препредавал, тъй като и хипербореите, и пеласгите, и траките също имат такова подчертано отношение към крилатите птицехора. Това се потвърждава и от митовете, легендите и вярванията, но и от златните съкровища, които намираме по нашите земи. И въпреки че вече доста говорихме и за траките, и за пеласгите, и за хипербореите, ние можем да открием още много скрити неща. Самото име на митичните пеласги идва от "пеларгос" – щъркел*.

Проф. Иван Маразов смята, че те са се отъждествявали с щъркелите: (Иван Маразов, "Водните птици и мистериите на Кабирите").

"...Нейното име се съотнася с митичните предшественици на гърците на Балканите - пеласгите, които са основатели и на Самотракийските тайнства. Пеласгите пък били идентични с тирените, дълбоко свързани със Самотраки, които от своя страна били отъждествявани с щъркелите.”

Е, добре. Струваше си да се поразровя. Ако това е вярно, все някъде в паметта и на днешните хора трябваше да има запазени следи. Къде и какви биха могли да се намират те?

Така стигнах до етнолога Димитър Маринов и неговите невероятни изследвания:

"Щърковете в началото били хора... Щъркът живее далеко, тамо близо до край света...

Щърковете сега са човеци, но човеци са само тамо, на мястото си. Но тамо не могат женските да раждат – така е отредил Господ, та дохождат у нас да раждат и след това се връщат. Господ е отредил при нас да дохождат престорени

на щъркове

Когато дойде пролет, те отиват и се окъпват в някакво езеро и тогава стават щъркове. Когато дойдат при нас и измътят и отгледат малките си, есени се връщат пак тамо. Като стигнат там, те се окъпват в друго езеро и стават на човеци. Приказва се, че един момък, като побягнал от баща си, скитал се из земя в земя и по едно чудо стигнал в земята на щърковете. Стигнал, но не можал да се върне. Когато щърковете тръгнали за нашата земя, и той тръгнал с тях, като се окъпал в чудното езеро и станал щърк. Но преди да стане на щърк, той зел в едно стъкълце от другата чудна вода, която претваря от щърк на човек. Като стигнал до селото си, той се полял с тая вода и станал пак на човек."

Много е лесно като съвременни хора да кажем: "Да, бе. Това са просто приказки. На тях не може да се има доверие". Така е, но в приказките се съхраняват много ценни сведения. Да си припомним колко е популярна приказката, че щъркелът носи децата на хората – и днес, а и когато самите ние бяхме деца. Освен народни приказки, в които се разказва за птицехора и донесени от щъркелите деца, има и още интересни сведения, които не само повтарят същото, но и дават насоки къде са точните места. От митологията познаваме няколко героя, които са свързани с хипербореите – предците на пеласгите, с водните птици, криле и перушина. Само че ако пеласгите се свързват с щърковете, то хипербореите се свързват с лебедите и жеравите. Нека се върнем и към Борей, Северния вятър.

Освен двамата си сина Калаис и Зетес, Борей имал и още няколко деца. Става въпрос за чисто

тракийския герой Евмолп,

който се родил от любовта на Борей и Хионе*, която пък описват като "снежнобялата", тоест лебед. От същия този брак са родени още трима сина. Те били великани лебеди! Какво ще кажете сега, а?

Сведенията за това, че хипербореите били свързани по някакъв начин с крилатите същества, произхождат и в някаква степен се припокриват с тези за пеласгите. Говори се за хора, които можели да придобиват криле, и то след потапяне в езеро. Нека четем внимателно: "В хиперборейския край, казват, има хора в Палена, уж тялото им с лека перушина се облича, щом девет пъти си потопят на Тритон в езерото.”

Хора, чиито тела се обличали в лека перушина? Какво може да значи това? Възможно ли е наистина някой някога да е виждал същества с перушина и крила? Всъщност легендите, записани от Димитър Маринов, ни разказват почти същата история: за същества, които се променяли и от хора се превръщали в птици и обратно. Толкова пъти в тази книга се питахме дали е възможно митовете и легендите да запазват и пренасят много древни и истински сведения. Този случай е показателен. Разказът на историците е записан преди около 2000 години, а приказките и песните и досега се пеят тук. Връзка с лебедите и тяхното огромно значение за хипербореите ни дава и историята на самия бог Аполон, който пътувал към родната си страна по въздуха в каляска, теглена от лебеди. Те обаче не били само впрегатни птици, а играели и роля в кръговрата, който той извършвал в храма, посветен на самият него:

"...Пролет и лете Аполон живее в Делфи. А когато настъпи есен, започнат да вехнат цветята и да жълтеят листата на дърветата, когато наближи студената зима, която покрив със сняг връх Парнас, тогава Аполон сяда на своята колесница, запрегната от снежнобели лебеди, и тя го отнася в страната на хиперборейците, която не знае що е зима, в страната на вечната пролет. Там прекарва той цялата зима...”

Не само че лебедите докарвали Аполон до Хиперборея, но те били и хора и същевременно имали и специално място в обреда, който се извършвал: (Аелиян, "За животните”, ХI, 1, прев. авт.)

"...Този Бог (Аполон) има за проповедници синовете на Борей и Хиона, трима братя, по рождение 6 лакти високи, които, когато в обичайното време извършвали установения за гореспоменатия Бог ритуал, се спускали от така наречените Рипейски планини, като лебеди от облаците и след като кръжали около храма, сякаш пречиствайки го с полета си, се снижавали в пределите му, а района е обширен и невероятно прекрасен.”

Освен снежнобели птици, тримата синове на Борей били и проповедници в храма. Те се спускали от облаците и кръжали около храма, като го пречиствали с плясъка на крилете си. Естествено, са интригуващи и сведенията за техния ръст. Били високи около 2,80 – 3,30 метра. Струва ми се, че в тази книга доста говорихме за такива снежнобели летящи исполини, така че описанието им не е никаква изненада. Досега не бяхме срещали случаи, когато ги наричат лебеди, но е безспорно, че това са синовете на точно онази божествена линия, която ние следваме. Тук обаче те имат и още добавени качества. Освен че кръжат около храма, те участват и в ритуала, тоест те не са лошите герои, а са жреци и помагат на бог Аполон в неговите мистерии. Това би трябвало да значи, че са

владеели тайните знания и умения,

за които хилядолетия по-късно в Стария завет са обявени за изменници, понеже ги предали на хората.

Какви са били ритуалите им, четете в книгата "Прастари времена".