За българската литература романът "Под игото", чийто осъвременен "превод" предизвика литературен шок, е като Библията за християнството. Нуждае се не от превод, а от тълкуване дума по дума, изречение по изречение подобно на Библията. Около това мнение се обединиха филолози и издатели, до които "168 часа" се допита във връзка с изданието "Под игото" на съвременен български език".

Подобно на Новия и Стария завет, чиито преводи са отпреди няколко века

и църквата ревниво ги пази от осъвременявания, единственото, от което се нуждае романът на Вазов, е обяснението или интерпретацията. Самият автор няколко пъти е правил редакция на текста, включително и като драматургична пиеса.

Романът излиза като отделна книга за първи път на английски език (Under the yoke, 1893) и чак година по-късно - на български. Преди това у нас е публикуван на части в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издание на Министерството на просвещението.

Тази година се навършват 125 години от цялостното издаване на "Под игото" в България. В портфолиото на издателството, пуснало скандалния "превод", са различни разговорници, помагала и езотерична литература. И изведнъж ги надскача и се хвърля към "Под игото".

Авторката на бележките Нели Стефанова твърди, че мотивите й са продиктувани от желанието младите хора да могат да разберат текста на Вазов.

Променени са

над 6000 думи

и изречения,

които нищо не говорят на децата и младежите.

"За да се усети атмосферата на тогавашната епоха, с чувство за мярка са запазени само онези непознати думи, които я характеризират.

Запазени са и изрази, които се използват в днешния български език,

но не се познават от всички - пишат издателите в анотацията си. - Обяснени са много понятия от историята, митологията и др. Поясненията, направени от преводача (1885 на брой), са дадени в скоби с наклонен шрифт. Иван Вазов е правил свои пояснения в скоби. Те са запазени с основния шрифт на текста." Част от "преведените думи" предизвикаха бурна реакция като "глъчка", срещу което пише, че значи "гласове", "чемшир" - вечнозелено растение, "пийте бре, маскари" - "пийте бре, палавници". Има и още по-драстични случаи.

“Абсурдно е да се обяснява защо

конят се пени.

След изречението следват 10 реда, които описват самата биология на коня, какво се случва с организма му. Това са необмислени неща", коментира Манол Пейков от издателство "Жанет 45", което издаде "Под игото" на маймуница преди 2 години, за да покаже как се амортизира отношението към културата, към езика и правописа.

Според него има нужда от адаптирано издание на Вазовия роман, но с много по-интелигентен подход от хора, които са достатъчно талантливи. При това не трябва да се случва в рамките на текста.

"По този начин, по който е направено,

нито е естетско, нито е добре обмислено,

нито умно направено - категоричен е Пейков. - Колкото по-фундаментално е едно произведение, толкова повече преразкази има то. Вземете например Библията. Повечето преводи са отпреди 3-4 века, църквата не обича да променя текстовете. Това води до преразкази на съвременен език."

"Романът на Вазов има нужда да се тълкува не през призмата на идеологически очила и да се опростява, а да се обърне внимание на детайлите. Всички помним първото му изречение, но не се сещаме за второто, в което се говори за "господарската трапеза" - коментира литературният критик Митко Новков. - Как се съчетава заглавието "Под игото" и "господарската трапеза"?"

За да се разбере това, трябва да се познават много добре епохата и случващото се в българското общество, йерархията и начина на живот.

"Под игото" се нуждае не от осъвременяване, а от тълкувание като "Шестоднев" на Йоан Екзарх, от който черпим сведения каква е била столицата Преслав, какви са били владетелите.

Едно произведение се чете не само за да се следи сюжетната линия, но и заради образите, описанията и другите детайли за своята епоха.

Променяйки думите, се губи и самата художественост

на романа, смята проф. Светлозар Игов. Той даде пример с един от съвременните романи - "Възвишение" на Милен Русков, както и "Диви разкази" на Николай Хайтов, които също използват архаичен и диалектен език. Но това е част от художествеността на книгите.

"Ако "преведем" "Под игото", излиза, че ще трябва да преведем и романа на Милен Русков, и разказите на Хайтов, от което те много ще изгубят", добави проф. Игов. Четейки интерпретацията, човек няма чувството, че чете емблематичния Вазов роман.

Във фейсбук се разпространява статус, според който германец, женен за българка, прочел "Под игото". И любим герой му станал Рачко Пръдлето. Когато някой го засичал на пътя с автомобила си, германецът свалял стъклото и започвал да вика: "Ти си Рачко Пръдлето". Щом един чужденец е способен да прочете и разбере смисъла и хумора на текста на Вазов, какво остава за българчетата, макар и да са отдалечени със 125 години от онзи език?

Архаизмите и диалектизмите са част от атмосферата на времето, която пресъздава творбата. И ако учениците не могат да го разберат, тук идва ролята на учителя. "Не е необходимо той да предава буквата, а духа на "Под игото", който още

навремето си е обявен за един от големите европейски романи”,

коментира Митко Новков.

Защото например трябва да се прави разлика между обикновените турци и османците, изпълнявали властови функции. Защото през средните векове е имало разлика - думите на един правоверен са могли да бъдат опровергани от мнението на двама души от раята. Докато след Кримската война вървят реформи като Хатихумаюнския ферман, който обявява равнопоставеност на етносите в империята.

От друга страна, трябва да държим сметка на факта, че особено в малките градчета има деца, за които българският не е роден език. За тях има нужда от пояснение, за да стигнат до същината на текста.