Реджеп Тайип Ердоган управлява Турция вече 16 години - повече от всички днешни световни лидери с изключение на Владимир Путин, който го бие с 3 г. През този период Турция преживя икономически бум, след това невиждана финансова криза с тотален спад на лирата, превърна се в президентска република и започна военна операция в Сирия.

Някои смятат, че

влиянието на Реджеп Тайип Ердоган е прехвърлило пика си

и е започнало да намалява. 840 000 привърженици е загубила неговата Партия на справедливостта и развитието (АКП) през миналата година. Две ключови фигури - бившият премиер Ахмет Давутоглу и бившият финансов министър Али Бабаджан, напуснаха демонстративно и намекнаха за свои формации.

Всичко това даде основание на шефа на социологическата агенция "Евразия" Кемал Йозкираз да твърди, че между 2020 и 2022 г.

може да се отцепят около 50-60 души

от управляващата

партия в Меджлиса и основната опозиционна Републиканска народна партия ще спечели следващите избори.

Социологът пусна тази прогноза като лично мнение в профила си в туитър, а не като проучване на нагласите. Компанията му най-точно прогнозира резултатите в изборите за кмет на Истанбул през април. След касирането им позна и с колко точно ще се увеличи подкрепата за опозицонера Екрем Имамоглу срещу кандидата на АКП Бинали Йълдъръм при повторното им провеждане през юни.

Самият Кемал Йозкираз минава за опонент на Реджеп Ердоган. Може би неслучайно миналата година му беше издадена заповед за арест, но полицията не го откри нито в дома му, нито в офиса му. Той отговори чрез своя адвокат, че акцията е свързана с постовете му по повод операцията на Турция в сирийския град Африн.

Същият социолог твърдеше, че резултатите от референдума за президентска република са нагласени.

Сега предрича срив на Ердоган и партията му. В момента разпределението в 600-членния парламент е в полза на президента. Неговата формация има 291 депутати, но заедно с коалиционните си партньори националисти

мнозинството, което стои зад лидера, наброява 340 души

След изборите миналата година групата на АКП беше съставена от 295 представители, но през септември т.г. четирима от тях се отделиха.

Икономическата и финансова криза подкопа доверието към управляващите и доведе до победите на опозицията в най-големите градове Истанбул и Анкара на местните избори.

След загубата през юни на повторния вот в огромния мегаполис на брега на Босфора бившият финансов министър Али Бабаджан да подаде оставка и да призове за нова визия на Турция. Експремиерът Ахмет Давутоглу, който някога беше

най-довереното лице на Реджеп Ердоган

и автор на доктрината за неоосманизма, също напусна партията през септември. Мотивите му са, че тя е загубила способността си да решава проблемите на страната.

Ако Бабаджан или Давутоглу отцепят народни представители, мнозинството може да се пропука и Ердоган да остане без стабилен гръб в парламента. Според някои наблюдатели всичко това показва, че кариерата на турския лидер клони към своя залез.

Бивши партийни активисти прогнозираха пред Ройтерс, че АКП ще продължи да губи членска маса, защото вече не спазва основните си принципи.

"Буквално всеки ден се случва колеги, които са изиграли важна роля за партията, да изберат друг път", заявява бивш високопоставен политик в АКП, който я е напуснал. Той отказва обаче да застане с името си и говори анонимно.

"Бяхме партия, където решенията се вземаха след дебати, но вече не е така. Много

наши приятели искат да започнат на чисто

с партия на Бабаджан или Давутоглу", коментира източникът на Ройтерс.

В лагера на Ердоган обаче смятат, че двамата не могат да направят нищо съществено. Висш представител на АКП контрира, че експремиерът и ексвицепремиерът не могат да се похвалят с подкрепата, която все още има Ердоган.

"АКП е силна партия и ще преодолее този кризисен период. Не очаквам масови напускания", твърди човекът на президента.

Формацията бе основана през 2001 г. и завоюва подкрепа чрез обещание за връщане към ислямските ценности в съчетание с прозападна, демократична и политика на свободен пазар. Оттогава Ердоган печели все повече и повече власт особено след оспорвания и предизвикал бурни дискусии референдум за президентска република миналата година.

Но дори официалните данни сочат спад в членската маса. Тя вече е 9,87 милиона в сравнение с август 2018 г., когато са били 10,72 милиона. В словото си пред партийния елит преди три месеца Ердоган обяви, че

95% от тези хора

са починали,

а формацията все още наброява над 10 милиона. Но някои коментатори казват, че намалението на членската маса отразява спад в подкрепата.

Напусналите са заклеймени като предатели. Между тях е и политик, тръгнал през 90-те години заедно с Ердоган от Ислямистката партия на благополучието. Кума Иктен е вече независим депутат.

В свой пост във фейсбук той заяви, че обвиненията в предателство му напомнят на 2001 г., когато заедно с президента основали АКП и ислямисткото движение ги е обявило за изменници.

"Правителството третира всеки, който не е член на неговата формация, като предател и маргинализира всички, които мислят различно", казва Иктен в поста си.

Друг бивш политик от управляващата АКП казва, че си подал заявление за напускане, след като се почувствал изолиран. "Скоро ще видим още оставки - добавя той. - Вярваме, че ще имаме повече възможности за изява в други партии. Има много колеги, които искат да ни последват."

От 2015 г., когато

управляващите се съюзиха с крайнодесните националисти,

ветераните като Бабаджан заговориха, че АКП е започнала да заменя либералните принципи с национализъм и авторитаризъм. Бившият финансов министър се обяви за завръщане на някогашните ценности. Той се ползва с доверие в кръгове, които виждат у него икономически гуру, който помогна на Турция да излезе от кризата след 2002 г.

Давутоглу пък вероятно ще се насочи към съюз с ислямистката опозиционна Партия на щастието. Предположението се основава на проведената през октомври негова среща с лидера й Темел Карамолаоглу.

Бившият премиер и неговото вице обаче няма да обединяват усилията си, но много хора ще ги последват заради стила на управление на президента, твърдят наблюдатели. "Популярността на Ердоган в последните 7 г. върви по низходяща линия, изкуствено разцъфва за кратко при конкретни мероприятия", казва Гарет Дженкинс от стокхолмския Институт по политика за сигурност и развитие.

Според експерта евентуална партия на Бабаджан ще привлече сериозна подкрепа, тъй като на Ердоган му липсват добри съветници и това го кара да прави политически гафове и погрешни ходове. "Той се откъсва все повече от знаещите и компетентни хора и се обгражда с "йес" фигури", казва Дженкинс.

Освен двамата бивши съратници на Ердоган в Турция се спряга още едно име, което може да се изправи срещу президента. Става дума за бизнесмена в изгнание Хакан Узан. Той беше един от първите политически опоненти на държавния глава и напусна страната през 2009 г., когато заподозряха, че произходът на негови активи за милиарди долари е съмнителен.

През 2017 г. името му нашумя, защото

купи компанията за луксозни телефони “Верту”

за 50 милиона паунда.

Много хора смятат, че Узан инвестира в турската политическа опозиция на Ердоган. Националистически настроената Млада партия, която той подкрепя, се яви на изборите през 2002 и 2007 г., но постигна лоши резултати. Тогава беше разцветът на Ердоган. Не се знае как ще се развие сега, когато президентът губи позиции. Узан живее в изгнание във Франция.

Слуховете за новата му поява на политическата сцена се подклаждат от факта, че съдът върна част от активите му. Някои дори твърдят, че ще се кандидатира срещу Ердоган на следващите президентски избори през 2023 г.

Тогава лидерът ще навърши 20 г. на върха. Управлението му досега обаче може да се раздели точно на две половини от по 8 г. Първата се характеризира с икономически разцвет на Турция, строителен, туристически и търговски бум. Турските авиолинии летят до 315 града в света.

Политиката на Анкара е сочена за пример. Кулминацията на този подем настъпва през 2011 г. Оттогава всичко изградено започва лека-полека да се срива. Това се отразява драматично върху

турската лира, която за осем години спада от 61 американски цента на 17

Именно икономическата и финансова криза бележи втората половина от управлението на Ердоган. Периодът се характеризира и с укрепването му на върха, превръщането на Турция в президентска република и старта на военни действия в Сирия. Издига зет си до министър на финансите и защитава крайно нелогични тези като например, че инфлацията е продиктувана от високите лихви.

Ердоган се заема с мащабни проекти. Като се започне от строежа на резиденция крепост за $615 млн., купуването на самолет "Боинг 747-8" за $500 млн., та се стигне до огромното ново летище на Истанбул, което на практика се оказва неизползваемо, пише сайтът "Нешънъл интерес".

"Има вероятност всичко това да избие до степен Ердоган да се провъзгласи за халиф на всички мюсюлмани на годишнината от изоставянето на истанбулския халифат - или на 10 март 2021 г. по ислямския календар, или на 4 март 2024 г. по християнския", допълва изданието.

Има и точно обратните прогнози. Че през 2023 г., когато се навършват сто години от основаването на светската република от Мустафа Кемал Ататюрк, Реджеп Ердоган ще загуби президентските избори. Това прогнозира в туитър социологът Кемал Йозкираз. Същото смята и Осман Октай.

"Турският държавен глава се спусна по спиралата надолу, откакто загуби местните избори в Истанбул. Досега той побеждаваше благодарение на кюрдите, но те вече подкрепят опозицията. Всички ще се обединят срещу него през 2023 г.", коментира Осман Октай. Причините за това ще са икономическият срив, военните действия в Сирия, които изтощават и без това слабата икономика, загубата на депутати и ключови фигури от АКП, международната изолация и разправата на Ердоган със светски настроения гюленистки елит след опита за военен преврат. Обяви всички тези професори, учители, офицери, медии за врагове.

Тази поредица продължи и на местните избори тази година. АКП загуби ключови градове - Анкара и Истанбул. Сега обаче управляващите ще се опитат да си възвърнат контрола върху най-големия град в Турция.

Министерството на околната среда и градското планиране подготвя нов закон, чрез който

да отслаби мощната истанбулска община и кмета Екрем Имамоглу

Предвижда се правата за развитие на мегаполиса, които в момента са в негови ръце, да се прехвърлят към структура наречена "Президентство на Босфора", чиито членове ще бъдат назначени от държавния глава.

Тя ще решава къде и как да се строи и какви промени да се предприемат за непрекъснато разрастващия се Истанбул. Но може би от града на Босфора ще тръгне новата вълна в политиката на Турция, която ще започне нов етап в развитието на страната.

Така както някога самият Ердоган започна кариерата си като кмет на Истанбул.