Преди десетина години тренирах езда. Препускането върху гърба на коня ми даваше мимолетното усещане за свобода.

На конната база имаше едно момче – Ванката, на около 12-13 години, много усърден в тренировките. Яздеше едно дребно, но изключително сърцато конче.

Един ден видях Ванката да седи на пейката край манежа и да чете книга. Спрях коня си до него и го попитах:

- Ванка, какво четеш?

- “Опълченците на Шипка” – каза Ванката. – Учителката ни е дала за домашно да го научим наизуст. Но аз не мога да го науча, защото всеки път, като го чета, се разтрепервам от вълнение.

Оттогава, всеки път когато чуя някакви думи за будители, се сещам за малкия човек Ванката, който седеше до манежа, току-що прибрал в конюшнята кончето си, и трепереше от вълнение, четейки “Опълченците”.

Честит празник!

*Иво Сиромахов във фейсбук