Разтърсващо писмо публикува голямата дъщеря на арестувания кандидат-кмет Николай Димитров -  Юми,  на официалната му страница във фейсбук днес. За отрицателно време публикацията е била прочетена от стотици, а повече от 200 души са я споделили, има и много коментари в подкрепа на фамилията. Още в началото на писмото Юми прави уговорка, че досега в официалната страница на Димитров са се публикували предимно отчети за свършената през трите му кметски мандата работа. Решила да напише писмото след арестите и обвиненията срещу Николай Димитров и още четирима кандидати за местния вот. Късно снощи срещу тях бяха повдигнати  обвинения за участие в организирана престъпна група за купуване на гласове и след полунощ на 23 октомври бяха отведени в столицата.

Ето цялото писмо без редакторска намеса:

В ПОДКРЕПА НА НАЙ-ДОБРИЯ БАЩА, СЪПРУГ И ВАШ ПРИЯТЕЛ

Мили хора, в последните години тази страница бе ползвана за отчитане на резултатите в развитието на Община Несебър, но днес ще си позволя да не е така. Тези редове са написани от по-голямата дъщеря на г-н Николай Димитров. До мен стои моята майка и негова съпруга - Нури. Малката ми сестричка Никол прекарва последните часове, скована в ужас, питаща кой ще ? прави закуска, когато най-добрият татко на света го няма. Как да ? обясним, че искат да ? го отнемат по най-грозния и показен начин чрез добре режисиран цирк?

Нека ви разкажа една история...за доброто. Ние сме три момичета, обединени да подкрепяме своя герой. Преди 14 години бях дете - на разведени родители. Объркано и малко изоставено. Тогава го видях, НЕГО - любящ, с топлите си очи, всеотдаен към мен - чуждото дете. Колко души бяха способни да приемат чуждо дете за свое? Истински? Знаете ли, че аз ги запознах с майка ми?

Децата са чисти и неманипулируеми, казват хората. Видях го и го познах. Казах си “това е той”! Искам го за мама! Той е най-добрият човек на света! Не можеш да излъжеш едно дете! Не можеш!

Беше лято. А аз - едно непознато, преминаващо по улицата хлапе, отишло на море. Загледах се в чинията му, пълна с розови домати, нарязани на шайби. Зениците ми се разшириха. А той ме погледна и, без да ме познава, ми каза: “Момиченце, искаш ли да ти нарежа един домат, май си гладно?” Някой се бе погрижил за мен. Някой ме бе забелязал! Заобичах го веднага. Най-вкусната салата, от непознатия чичко с огромното добро сърце. Бях запленена, той отрадна сърцето ми! Завинаги! Буквално избутах майка ми пред него и ги запознах. Казах си “пу за мен, искам ти да си ми татко!”

От онзи миг сме неразделни. До снощи. Когато го отведоха пред очите ни с голям, син бус...към София. Тишина, пустота, празнина, раздиращо и бавно тиктакане на часовника до сутринта.

Татко, най-хубавото нещо, което се е случвало в живота ми, си ти! Под каква щастлива звезда съм родена, за да те изпрати Бог в живота ми?! С какво те заслужих? Само човек с главно Ч може да обича така чуждо дете. Ти ми подари живот, бъдеще и надежда. Но днес те искат да те отнемат от семейството ни.

Мили хора, сигурна съм, че го познавате добре. Както и всички добрини, които вършеше всекидневно. Най-земният човек, най-достъпният. Човекът, за когото никой не знае, че взимаше под крилото си възрастни семейства, осигуряваше дом и грижа за собствена сметка, без никой да разбере. Той не парадира! Човекът, чиито врати винаги бяха отворени за всеки. Човекът, с огромното сърце. Не мога да забравя натежателите му от умора и тревога в края на деня очи. Мислите му как може да помогне на някого не свършваха с края на деня в 17,00 часа, а продължаваха до 1-2 през нощта.

Най-добрият съпруг, който всяка сутрин носи кафе на съпругата си. Най-добрият баща. Най-достойният човек.

Преди месец майка ми му каза: не се кандидатирай, ще те вкарат в някоя схема, за да превземат града и да го опропастят. А той отвърна: Не, няма да предам хората, които ми вярват. Ако се откажа, ТЕ ще завземат и съсипят града с частни интереси. - Значи си готов да жертваш себе си, за да не позволиш на определена сила да влезе в Несебър? - Да, подготвен съм и го очаквам, но няма да изоставя съгражданите си.

Той знаеше какво ще му се случи, когато не прави това, което “трябва”. Ние всички знаехме. Но той избра нас и вас, защото ни има за своето семейство, което трябва да брани с цената на всичко. С цената на показния му арест, с цената на 72 часа изолация. 12 години той бе винаги до онези, които имаха нужда от него. Днес за първи път той има нужда от нашата помощ и подкрепа в борбата срещу несправедливостта. Община Несебър не може да бъде завладяна по честен път от определени политически сили и затова в ход се вкарват действия, които в 21 век ни лишават от най-ценното ни човешко право - на свободен избор. Николай Димитров обича Несебър. Време е да му покажем, че и ние го обичаме.

От семейството