"Знаете ли, завиждах на всички момичета около мен. Гледах ги как свободно контактуват с медиите, как флиртуват със спонсори и идват на пистата с възможно най-модерната екипировка. За която не бяха похарчили и долар.

Всичко им се осигуряваше от големите компании, навсякъде ги посрещаха с усмивки и почести. За мен нямаше нито безплатна екипировка, нито усмивки. Трябваше да се боря по трудния начин за всеки следващ успех на пистата", усмихва се чаровно Британи Браун пред заобиколилите я журналисти.

Американката най-сетне е влязла под светлината на прожекторите.

Камери и микрофони са блокирали пътя й към изходите

Представителите на медиите нямат никакво намерение да пуснат своята жертва. Надушили са прясна кървава следа. Та кой би изпуснал историята на едно момиче, което до вчера е прислужвала на болни от алцхаймер възрастни хора, а днес е част от световния спортен елит.

Британи Браун изненада спортния свят с второто си място на 200 метра на световното по лека атлетика в Катар. На финала 24-годишната спринтьорка пусна пред себе си единствено абсолютната фаворитка Дина Ашър-Смит. След края на състезанието британската шампионка сякаш остана в сянка за сметка на красивата Ивет Лалова (за подвизите на неостаряващата Ивет четете на 44-45 стр.) и сребърната медалистка Браун. Скромната американка привлече вниманието с тъжната история на своя успех.

Британи от дете мечтае да покорява върхове в леката атлетика, но семейството й няма необходимия финансов ресурс, за да й осигури най-доброто в спорта. Талантливата спринтьорка е приета да учи в университета в Айова, където покриват нуждите й, а тя започва да печели титли по колежанските първенства.

Иска се

много повече,

за да влезеш в американския национален отбор, и младата Браун отговаря на високите изисквания. Проблемът е, че федерацията покрива разноските й по време на тренировъчните лагери, но нищо повече. А в този, както и във всички останали спортове парите са важно условие за постигане на успех.

"Ето защо се наложи да работя в малкото си свободно време. Така и не успях да си намеря спонсор. Другите момичета от отбора разчитаха на допълнително финансиране и трябваше просто да се съсредоточат върху физическото и техническото си самоусъвършенстване. А аз трябваше да се занимавам с много други неща, за да оцелея в условията на силна конкуренция", разказва за първите си стъпки в професионалния спорт Британи Браун. Тя не се притеснява да се хване с каквото изпадне на пазара на труда, за да финансира спортната си кариера.

"Най-трудното беше да съчетавам тренировките с работата. Налагало се е

да си тръгвам на бегом от стадиона, за да не закъснея

Работила съм какво ли не. Грижех се за възрастни хора с алцхаймер, преди това бях сервитьорка... И още много други неща, но нямаше проблем за мен. Сега си мисля, че именно това напрегнато ежедневие кали психиката ми и ме направи спортистката, която виждате днес", категорична е Британи Браун.

На пистата тя често се сблъсква с "приятели", които я съветват да се откаже и да си потърси друго предизвикателство. Устоява и на този натиск.

"Чувах зад гърба си коментари, че не съм достатъчно добра и няма смисъл да продължавам. На другия ден отново ми казваха, че ще е най-добре да напусна пистата.

Но аз знаех,

че мястото ми

е точно там

Господ беше определил моя път и просто трябваше да го следвам. С подобни мисли в главата ми беше много по-лесно да се абстрахирам от трудностите, да забравя, че само аз нямам спонсор и трябва сама да си купувам спортните обувки. Надявам се, че след сребърния медал ще ми е по-лесно да се справям с тези неща", проявява чувство за хумор Британи.

Не че има нещо чак толкова смешно в думите й. Очакват я златни спонсорски договори. Големите акули в бизнеса не биха си позволили да изпуснат довчерашното грозно патенце, което днес е красив и много успешен лебед.