Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

5000 км за 51 дни УСПЕХ: Цветан Цеков финишира, след като в продължение на почти два месеца тича по 16 часа на ден.

 

Цветан Цеков си поема дъх, след като е пробягал рекордните 5000 км.
В продължение на 51 дни той е тичал всеки ден по 100км.
От 6 сутринта до 12 вечерта.
Два месеца Цветан не прави нищо друго, освен да бяга в кръг.
Яде и пие вода в движение.
Сменя общо 12 чифта маратонки по време на бягането. Цветан Цеков е най-младият човек в света, осмелил се да превземе тази ужасяваща дистанция, и единственият българин, участник на ултрамаратона на 5000 км. Той се провежда всяка година в Ню Йорк. В традиционните състезания бегачите изминават предварително фиксирано разстояние максимум за ден. За разлика от тях

ултрамаратонът в Ню Йорк

е изпитание за издръжливост. Състезателите трябва да пробягат разстоянието от 5000 км. Тичат всеки ден от изгрева на слънцето до полунощ.
"Само най-близките ми хора знаеха, че участвам на маратона. Не се хваля и никога не съм търсил известност. Това е нещо, което правя заради себе си. Всеки човек си поставя различни цели, в моя живот така се случи, че маратонът в Ню Йорк се превърна в лично изпитание докъде мога да стигна. Това не са официални състезания, защото ултрамаратоните не са регламентирани като професионална спортна дисциплина. Малцина са хората в света, които могат да издържат на натоварването, затова то е само за любители", разказва Цветан.
Първото участие на българина е преди четири години. По това време той е 23-годишен студент по биология в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Още тогава смайва останалите маратонци. За голямо учудване на всички Цветан не само пробягва кошмарното трасе, но и се класира на десето място с време 51 дни, 16 часа, 55 мин. Цветан Цеков има още две участия на ултрамаратона в Ню Йорк през 2007 и 2008 година, в момента се подготвя за поредното си състезание и е твърдо решен да подобри индивидуалния си рекорд. Освен на дистанция от 5 хил. км Цветан Цеков бяга и на

по-леки маратони на 2000 км

"Никой не вярваше, че ще издържа. И аз самият не бях сигурен. Близките ми не разбираха защо го правя. Но ми доставя удоволствие. Маратонът се провежда всяка година през месец юли. Тогава в Ню Йорк температурите са много високи, което прави състезанието още по-трудно. Има моменти, в които си на прага на силите си, на крачка от припадък и пълно изтощение", признава Цветан.
Железният бегач не спортува за пари и не печели нищо от уникалните си постижения. В ултрамаратоните няма награден фонд, сам плаща както самолетния си билет до Ню Йорк, така и таксата за участие. В България Цветан има малък ресторант за здравословно хранене, всичките си пари ги влага в подготовка за тежките състезания. Участието на маратона в Ню Йорк за бегачите е много повече, отколкото изкачването на Еверест за алпинистите, убеден е българинът.
"Да оцелееш по време на маратона, е много трудно, но още по-трудно е да не полудееш след края. Представете си 51 дни да не правите нищо друго, освен да тичате. Бегачите ставаме, състезаваме се 14 часа на ден, лягаме за 7-8 часа и отново. Животът ти става маратон. Всеки час състезание ти коства адски много и всичко, което искаш, е просто да издържиш", споделя преживяванията си Цветан. Най-трудно е първата година.
"Не знаех какво да правя. Бях загубил представа какво всъщност е животът. След състезанието отидох в Манхатан и повярвайте ми, чувствах, че все едно съм на друга планета. Изпитвах

ужасен страх

да общувам с хората и да се движа по улиците."
Повратна точка в живота на Цветан Цеков е състезанието на 2000 км преди година. По-леката дисциплина трябва да е част от подготовката му за големия маратон, но плановете се объркват. Контузва се тежко и не завършва състезанието. След десетки медицински прегледи, лекарите са категорични, че трябва да се откаже от тичането. Месеци, дори години лечение са необходими на бегача, за да върне предишната си форма. Цветан не се отказва. Убеден е, че лекарите някъде бъркат и той ще тича отново.
"Новината в първия момент ме съсипа, не си представях да се откажа. Просто не мога. Исках да бягам и знаех, че съм готов на всичко, за да се върна на маратона в Ню Йорк. Първите месеци дори не можех да стъпвам на крака си, какво остава за тичане. Изпробвах най-различни методи на лечение в престижни клиники без резултат. Накрая открих български лекар, който ми помогна. Накара ме да вярвам, че ще се справя. И ето: След по-малко от година тичам отново и се готвя да замина за Ню Йорк", разказва Цветан.
"По време на маратона всъщност бягаме в голям кръг. Всеки ден сменяме посоката, за да не ни се завие свят. Завършващите

състезанието

не са повече от 10-12 човека. Първите дни са най-трудни. Едва издържаш, както физически, така и психически. Тялото ти изпитва дискомфорт и се бунтува. Бориш се със себе си. Но чувството накрая си заслужава всички трудности. Никога не съм изпитвал по-голямо удовлетворение, отколкото когато пресичам финалната права. В този момент имам чувството, че мога да постигна всичко в живота си" - амбицира се Цветан. Маратонецът признава, че след участието си на първото състезание за него тичането става като наркотик. Тича всеки ден.
"Няколко месеца преди всяко състезание започвам да си поставям различни цели колко километра мога да измина за ден. Увеличавам ги постепенно. Започвам от 10 км на ден. Последната седмица вече бягам 100 км без проблем", разказва българинът.
Цветан не пие алкохол и кафе, не пуши, храни се здравословно и медитира всеки ден. С течение на времето е направил своя система как да изкара състезанието по-лесно.
"Винаги слушам музика и си мисля как след състезанието ще отида на плаж. През цялото време мисля позитивно, и най-малката лоша мисъл ми се отразява на бягането. Като цяло българите сме борбени хора и защо да няма още сънародници на маратона. Щом аз успях въпреки контузията, значи и други могат".


Рекордьорите

МАКАР постижението на българина да е феноменално, той е далеч от световните рекорди в ултрамаратона. Абсолютен фаворит в състезанието е Мадупран Шверк от Германия. Времето, за което той бяга 5 хил. км, е десет дни по-бързо от това на българина. Мадупран Шверк, който е на 52 години, изминава разстоянието за 41 дена и 8 часа. В историята на маратона има една единствена жена. Тя се казва Шупраба Бекджорд от САЩ. Участва и завършва състезанието 13 поредни години от 1997 г. до 2009 г. включително.


Най-дълго

НАЙ-ДЪЛГОТО
бягане в света - 3100 мили (4987,9 км) - е част от състезанията, наречени ултрамаратони, които започват да се организират от Шри Чинмой Маратон Тим в началото на 80-те години на миналия век, като в момента те се провеждат три пъти годишно. Това са 6- и 10-дневните състезания себенадминаване, 3-те ултрамаратона по себенадминаване (700, 1000 и 1300 мили) и себенадминаване 3100 мили - най-дългото състезание в света. Вдъхновител и основател на тези състезания е Шри Чинмой - хуманитарен деец, философ, спортист и поет. Основополагащият камък на неговата философия е себенадминаването - отиването отвъд предишните постижения.

Най-бърз


Цветан Цеков е световен шампион в маратона на 700 мили, което е близо 1127 км. За първи път печели още през 2002-ра, като изминава разстоянието за 11 дена 18 часа и 47 минути. След това на два пъти подобрява собствения си рекорд. За движението "Шри Чинмой" и ултрамаратона в Ню Йорк го запалват познати. Участници от различни страни в по-леките маратони виждат добрата му физическа подготовка и го карат да се пробва и в най-тежкото изпитание. "Себенадминаване 3100 мили" протича за около 7 седмици в квартал на Ню Йорк, където се обикаля трасе от 883 метра около едно училище. Бяга се по бетонен тротоар, който е 5 пъти по-твърд от асфалта и на който маратонките се износват по-бързо.