„Газета.ру” в съботния си брой извежда като основна тема: „В РУСИЯ СЕ Е ФОРМИРАЛО ПРОСТРАНСТВО НА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ”.

Статията е редакционна.Тезата е следната: щом в страна, в която политиката е „печално предсказуема” според „линията на управляващата партия”, е налице НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ, това означава, че Русия може да потегли или към ново опасно развитие или към промени към по-добро. Факт е, че става дума за „глобално време за нов преход” – политически, социален и икономически.

Следват аргументите. Русия преживява рекорден по продължителност (от ноември 2014 г.) и мащаб (почти 25%) период на спад на доходите на населението. А е така,защото последната „мирна” година за Русия бе 2013 г. Икономиката на страната, четем още в статията, е отхвърлена с пет-седем години назад. Това е времето на управлението на Владимир Путин. И логично следва въпрос: дали гражданите на Русия са готови да платят същата и дори още по-висока цена, за същата като досегашната политика?

Русия, става ясно от статията, иска да играе ролята на свръхдържава в един нестабилен свят, но тази ѝ роля не е подкрепена с икономическа мощ. И тази добре известна очевидност най-после признават самите руснаци! Това е умствен напредък.

Следват примери: за необходимостта от данъчни реформи, за регионалните бюджети, за неизбежността на пенсионната реформа – прави се прогнозата, че в следващите 6-10 години, ако не се промени радикално пенсионната система тя ще катастрофира напълно.Идва ред и на мечтите: освен промяна на властта е необходима и промяна към нова „цифрова икономика”, в която нефта и газа няма да бъдат вече ключови източници за доходите на държавата.

Но от друга страна, „цифровата икономика” поставя „под съмнение важни функции на държавата”. Русия трябва да премине от състоянието на „държава-бензиностанция” със „сива икономика” към истинска държава с „цифрова икономика”. Но как ще стане това никой не знае. А дали е готова тази страна – това е логичен въпрос, за по-висока стенен на откритост, свобода, информираност на обществото. Защото това точно предполагат реформите в икономиката, ако изобщо има такива.

Следват още по-трудните въпроси: ще продължи ли санкционната война? Ще продължи ли Русия да се конфронтира със Запада, с Европейския съюз? „Ясно е – четем по-нататък– че без решение на украинския проблем Русия няма да постигне сваляне на санкциите, а те съществено забавят и без това не блестящото икономическо развитие на нашата страна”.

Следва и извод, който българският президент и неговите съветници, не са схванали. А той е, че „Русия окончателно и необратимо престана да бъде „най-голямата бивша съветска република”. Тя е само отделна голяма страна със своите не докрай ясни интереси и много сериозни политически амбиции. Но ако тези амбиции не бъдат подкрепени със съответния икономически и социален фундамент, Русия може да очаква само нови разочарования и сътресения.”

И накрая няколко мои думи. Забелязал съм, че има три вида народи. Едните,които като закъсат, т.е. изпаднат в беда, се хващат здраво за работа и сами се оправят. Такива ми изглеждат американци, германци, японци, шведи, холандци,канадци, австралийци, финландци, словенци...

Има народи, които като изпаднат в беда, лягат по гръб и чакат спасението да падне от небето. Много африкански, че и арабски народи са такива. Вярно е, че там е горещо, но кой е казал, че работа се върши само на сянка. И има трети народи, които като закъсат и изпаднат в беда, все в чуждото окото им е хвърлено. Ако може да нападнат, да откраднат, да „завоюват” чуждото. Такъв народ са руснаците и за други не се сещам. Но след агресията, която осъществиха срещу Грузия и Украйна през последното десетилетие, на работливите народи явно им писна от тях. И им обърнаха гръб.

Ние, българите, на хартия се водим трудолюбив и миролюбив народ. Следователно няма как да бъдем „съюзници” с руснаците или с африканските народи. И наистина не сме. Затова и членуваме в семействата на работливите народи – ЕС и НАТО. С руснаците можем да другаруваме само когато дойдат на нашия – европейски и натовски акъл. По-рано – не! Нали така?

От фейсбук