Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

82-годишна мистерия: 6 опита да бъде разкрита тайната на Амелия Еърхарт

Загинала при падане, погълната от океана, оцеляла като Робинзон Крузо, екзекутирана като шпионин или живяла дълги години след изчезването си?!

“Летим насам-натам.” Това са последните думи, чути по радиото от Амелия Еърхарт преди прочутата авиаторка да изчезне безследно над Тихия океан по време на опита си за околосветски полет през 1937 г.

82 години по-късно първата жена, прелетяла над Атлантическия океан, все още “лети насам-натам” в една мистерия, която сякаш никога няма да бъде разбулена.

До днес нито нейното тяло, нито това на навигатора й Фред Нунан са намерени с категоричност и никой не знае какво се е объркало във висините.

Решен да научи тайната на Еърхарт, в началото на август на експедиция в търсене на останките на двумоторния самолет “Локхийд Електра” се отправя дори откривателят на “Титаник” 77-годишният Робърт Балард.

Два екипа ще поемат от островите Самоа към необитаемия остров Никумароро, част от Кирибати, където се смята, че навярно се е разбила машината. Единият ще бъде оглавяван от археолог на “Нешънъл джиографик” и ще изследва определени обекти на острова. Другият ще бъде начело с Балард, който ще направи подводни проучвания от борда на изследователския кораб “Наутилус”. По-късно експедицията ще се трансформира и в документален филм, който ще бъде излъчен през октомври по “Нешънъл джиографик”.

Дали най-сетне ще бъде открит отговорът на загадката?... Към този момент всеки може да избере на коя от многото теории да повярва в зависимост от своите очаквания и разбирания.

1. Погълнати от океана

Версията, която е най-вероятна и има най-много поддръжници, е, че горивото на “Локхийд Електра” свършва и самолетът пада над океана и потъва в синята бездна.

Доказателства в подкрепа има в кореспонденция на Путнам, която показва, че в Лае летателната машина не е заредена догоре. По този повод през 2002 и 2006 г. са проведени изследвания с хидролокатор, но няма и следа от търсените останки.

2. Живот на изоставен остров като Робинзон Крузо

Международната група за издирване на исторически летателни апарати смята, че самолетът на Еърхарт се е разбил в останките на товарен кораб при остров Гарднър, който днес се нарича именно Никумароро.

През 2012 г. в югоизточния край на острова археолози откриват артефакти, които дават храна на предположенията, че Амелия е оцеляла, като е успяла да се приземи на крайбрежието. Преживявайки падането, се е отдала на ежедневие като това на героя на Даниел Дефо.

Според тази теория е възможно след това нейното тяло да е изчезнало без следа, тъй като островът е обитаван от особен вид месоядни раци. В същото време там са открити останки от американски дамски козметични принадлежности от 30-те години на миналия век. Включително зелена бутилка лосион от 1933 г. Какво обаче се е случило с Фред Нунан?

3. Никумароро пази тайната

Сякаш всяко сериозно търсене на Еърхарт отвежда и свършва на Никумароро, но островът все така ревниво пази енигмата.

През 1941 г., четири години след изчезването и две след като Амелия е обявена за мъртва, английски пилот съобщава, че е открил нейния скелет в югоизточния край на острова. Сред находките са човешки череп и кости, дамска обувка, навигационен уред, както и бутилка с билков ликьор “Бенедиктин”, задължителна принадлежност на авиаторката.

Проблясва надеждата, че това наистина са останките на Еърхарт. Скоро след това обаче анализ, направен във Фиджи от британски експерти, стига да заключението, че те принадлежат на мъж, и то доста едър.

През 1998 г. съдебни антрополози на свой ред обявяват, че всъщност са на жена. За съжаление трудно би могло да се установи дали със сигурност са на Еърхарт. В допълнение групата намира части от мъжки и женски токове, алуминиево табло като от самолет и парче плексиглас с дебелина на прозореца на самолета.

През 2018 г. екип от учени начело с антрополога Ричард Янц от Университета в Тенеси заявяват, че същите кости почти със сигурност са на Еърхарт. Според изследването им, публикувано в научното списание Forensic Anthropology, 13-те кости имат 99% съвместимост с описанието на американката, родена в Канзас.

Техният анализ обаче се основава на снимков материал, защото тленните останки, намерени през 1941 г., са потънали вдън земя.

Експертите използват запазените кадри и използват данни от разрешителното за летене на авиаторката, за да изградят компютърна възстановка на тленните останки.

В допълнение е потърсено мнението на професионална шивачка, която по размерите на панталоните на Амелия да отгатне точните показатели.

“В случая с костите от Никумароро единственият човек, на когото могат да принадлежат, е Амелия Еърхарт”, категоричен е проф. Ричард Янц, почетен директор на центъра по съдебно-медицинска антропология в университета на Тенеси.

И допълва, че костите са “напълно съвместими с нея и не съответстват на повечето други хора”.

4. Втората световна война унищожава следа

Миналата година пенсиониран авиационен инженер от Австралия и запален изследовател на живота на Амелия Еърхарт открива бележка, на която през 1945 година австралийски пехотинци са записали данните от табелката на разбилата се машина.

Тогава в разгара на Втората световна война австралийски пехотен батальон съвсем случайно открива останки от самолет “Локхийд Електра” 10Е в джунглата на остров Папуа Нова Гвинея.

Военните успяват да вземат само табелка с опознавателния сериен номер на самолета, която по-късно предават на американските власти. В хаоса на времето обаче данните са загубени сред купищата военна информация.

5. Екзекутираните шпиони, паднали от небесата

През 2017 г. документален филм предлага сензационна версия. Легендарната американка и нейният навигатор оцеляват при падането на самолета си и загиват в японски плен.

Авторите развихрят тезата си около мистериозна черно-бяла снимка, открита сред документи в Националните архиви на САЩ във Вашингтон. На въпросния кадър могат да се видят няколко души, които стоят на кея на атола Джалуит - част от Маршаловите острови. Сред тях има жена, заснета в гръб. Естествено, тя е с къса прическа и носи панталон, а стойката и силуетът й напомнят тези на Еърхарт. До нея стои мъж, който прилича на Нунан. Зад кея пък има кораб, който е изтеглил нещо.

Авторите на филма излагат мнението си, че е голяма вероятността това да е японският кораб “Кошу Мару”, който да е изтеглил “Локхийд Електра”.

“Смятаме, че корабът “Кошу Мару” е отвел Амелия Еърхарт на остров Сайпан, който е част от Марианските острови, където тя умряла, докато е била в плен на японците”, заявява изпълнителният продуцент на лентата Гари Тарпиниан.

Изследователят Майк Харис и кинодокументалистът Рич Мартини, интервюирали редица островитяни, твърдят, че Еърхарт и Нунан са кацнали принудително на атола Мили. Там са били арестувани от японските окупатори по подозрение, че са американски шпиони.

Двамата били откарани в Сайпан - тогава бил част от Япония, а Амелия била хоспитализирана. Следващите седем години американката прекарала в затвора, тъй като японците не знаели какво да правят с нея. През това време Фред бил екзекутиран.

През 1944 г. двама американски военни летци били свалени и пленени при бомбардировка над Сайпан. Хвърлят ги в същия затвор като Еърхарт. През май и тримата американци били откарани с камион на друго място на острова, където били убити.

Това става ясно, след като през 1995 г. японски ветеран заявил пред местни жители, че е бил един от екзекуторите, обезглавили авиаторката. После тя била кремирана. По неясни причини “Локхийд Електра” бил унищожен от американските войски, а цялата трагична история била засекретена. Като причина за потулването на този възможен ужасяващ край на Амелия се изтъква това, че първата дама на САЩ Елинор Рузвелт искала да се запази нейната безупречна репутация. Искала тя завинаги да остане пионер в авиацията, жена, която не признавала ограниченията на пола, и да не се разкрие тайната, че тя наистина е шпионирала в полза на САЩ.

6. Оцеляването възможно, живот след смъртта

Върху шпионската линия акцентира и журналистът Фред Гьорнер, който през 1966 г. публикува книгата Amelia Earhart Lives. В своя труд той също твърди, че “Локхийд Електра” се разбива на архипелага Сайпан, а Еърхарт и Нунан са заловени от японците. Произведението провокира вълна от недоволство.

Гьорнер дори твърди, че Амелия не е мъртва, а живее в Ню Джърси под името Ирен Крегмил Болан. Същата жена отрича да е Еърхарт и завежда дело срещу писателя, а издателите изтеглят книгата от пазара и се споразумяват с нея.

Какво се случва преди повече от осем десетилетия?

Още ненавършила 40 години, Амелия е истинска знаменитост, впечатлила света с летателните си постижения и рекорди, вдъхновила милиони жени да бъдат каквито пожелаят в един доминиран от мъжете свят.

На върха на славата си Еърхарт решава да се надскочи с околосветски полет, който няма да е първият, но ще е най-дългият - 47 000 км. За навигатори избира Фред Нунан и Хари Манинг.

Приключението започва на 17 март 1937 г. от Оукланд. В Хаваи самолетът минава през механик. Налага се да излетят от Пърл Харбър, но за съжаление самолетът не се издига, а се завърта. Полетът е отложен. Машината е в неизправност.

Дръзката американка решава да опита повторно само с Нунан. От запад на изток поради метеорологични причини.

Излитат на 1 юни 1937 г. Спират в Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия. На 29 юни кацат в Лае, Нова Гвинея. Трябва да изминат само още 11 000 км над Тихия океан.

На 2 юли отлитат от Лае към остров Хауланд, където корабът “Итаска” на американската брегова охрана ги чака, за да им помогне да се приземят.

Серия от грешки срива радионавигацията. До летците не достига никакъв сигнал. За екипажа на кораба става ясно, че самолетът вече не е във въздуха.

В следващите девет дни ще бъдат вложени 4 млн. долара в издирването на авиаторите, но без никакъв резултат.

Амелия Еърхарт завинаги остава да лети във всеобщата памет като икона на свободния дух и няма никакво значение дали някога ще бъде намерена следа от нея на земята. Търсачите на истината обаче никога няма да се откажат да я търсят.

“Смелостта е определената от живота цена на покоя.”