След интервенцията имало опасност от тромбоемболична болест. Спасили го с противосъсирващи медикаменти

За да проверят от какво е замайването му, го накарали да стреля. Всичките 10 куршума попаднали в целта

Доктор му подавал памуче с дезинфектант след всяко ръкуване в чужбина или страната

За здравето на Тодор Живков са се грижили не един и двама лекари. Докато е начело на партията и държавата, той е в много добро състояние.

"През годините Тодор Живков беше в отлично здраве и не знам да е постъпвал в болница по спешност - споделя пред "168 часа" проф. ген. Йовчо Топалов, бивш шеф на ВМА. - Освен контролираната хипертония, която имаше, знам само за проблема с простатата, за която

му се назначи планова интервенция."

Тогава проличало, че бившият Първи вярва в българското здравеопазване. Не заминал в чужбина да се оперира. Обкръжението му го убеждавало да се довери на лекарите в Париж или в Берлин. Имал възможност да избере която болница пожелае навсякъде по света. Но роденият в Правец комунистически лидер предпочел да бъде опериран от проф. Иван Викторов в Правителствена болница, подпомаган от Тодор Патрашков и Цоло Цолов.

Тогава все още лапароскопските процедури не са били познати и хирургичните намеси са ставали по традиционния начин. Правителствена болница обаче нямала свой собствен персонал, а според случая викали специалисти от Военна болница и от "Пирогов". Така било и с тримата уролози.

"След операцията имаше опасност Живков да развие тромбоемболична болест. С мен се консултираха и аз назначих противосъсирващи кръвта препарати, с което избегнахме развитието на усложнението", разказа още проф. Топалов.

Лидерът на БКП бил доволен от изхода на интервенцията и решил да се отплати подобаващо на лекарите.

"За благодарност Живков им подари по един цветен телевизор - спомня си проф. Топалов. - Това навремето беше голямо нещо. А и той си беше такъв човек. Членовете на Политбюро се имаха с правото да получават безплатно лекарства в Правителствена болница. Само двама души обаче не се възползваха от тази привилегия - Тодор Живков и Станко Тодоров си плащаха за всичко."

В по-късни години източници на "168 часа" си спомнят, че Живков не се доверил на българските лекари и

решил да прегледа очите си при светило от Съветския съюз

Офталмологът бил толкова прехвален и времето му - толкова скъпо, че останал едва за час и нещо в София. При това Човека от народа трябвало да отиде на летището и да влезе в самолета на руснака, където станала консултацията.

Свидетели разказват, че Живков е преглеждан и от западни специалисти. Една година получил замайване и го изпратили да се изследва в ИСУЛ, където не могли да разберат каква е причината, разказаха запознати. Затова извикали колеги от чужбина. Мислели, че проблемът е с вестибуларния апарат, което е характерно за хората в напреднала възраст.

Един от лекарите разпитал бившия Първи какви са хобитата му и разбрал, че той е запален ловджия и обича разходките. Тогава лекарят накарал Тодор Живков да изстреля 10 патрона по определена цел. Какво било учудването му, когато партийният ръководител уцелил и 10-те пъти. Така разбрали, че проблемът не е във вестибуларния му апарат.

Накрая всичко му минало без последствия.

Но е факт, че и при най-малките проблеми за Живков са полагани специални усилия. По негово време още не са се произвеждали мокри кърпички и за да го опазят от зарази при срещи с граждани у нас и при официални визити в чужбина, всеки път, когато се ръкувал с някого, зад него лекарят му подавал дискретно памуче. Напоено със спирт или друг дезинфектант,

то трябвало да предпази бившия Първи от инфекции

"Забелязвал съм как докторът му винаги беше наоколо - разказа пред "168 часа" очевидец. - Вероятно тази практика не е била патент на българското здравеопазване. Сигурно и останалите държавни глави са се предпазвали по подобен начин от болести и бактерии."

В Правителствена болница, в която имало цяло отделение "А" за Политбюро, държали и специален кабинет за ежедневна грижа за Тодор Живков. Там се изготвяли и режимите му за храна, движение и почивка.

Той бил известен с природосъобразния си начин на живот. Дори и без съветите на лекарите предпочитал вегетарианска храна. Вечер обичал да хапне салата от зеле и моркови. А едни от любимите му манджи били боб и чушки. Не бил чревоугодник, който иска да опита какви ли не специалитети.

На официалните приеми в чужбина, където по протокол не е прието да се изяде всичко, той

едва-едва хапвал по няколко хапки, разказаха запознати.

Както и да са се грижили за него, несъмнено рязката промяна от първи партиен и държавен ръководител до главен арестант не може да не е оказала влияние върху здравословното му състояние, коментират негови познати. Затова след 10 ноември зачестяват оплакванията му.