От всички туристи в света, българският турист е най-недоволният. Където и да отиде, винаги ще намери маана. Или му е твърде топло, или му е твърде студено, или не разбира какво му говорят. И винаги му е прекалено скъпо. Ако Алеко Константинов е казал “Опознай родината, за да я обикнеш”, то днешният български турист опознава света, за да го намрази.

Българският турист започва да страда, още преди да е заминал. “Къде ше ходя сега по чужбина само да троша пари”, мисли си той. “Вместо да ида на вилата на братовчеда в Шкорпиловци и да се размажем от ядене и пиене. Найш ква домашна ракия прави.”

Но всички вече ходят в чужбина, ше ходи и той, кво да прави. Да не е по-прост от другите!

Ако ще ходи на море, българинът избира Гърция или Турция. Щото е близко, а и бил чувал, че не било толко скъпо.

Веднага щом пристигне в хотела, българският турист започва да мрънка. В цената била включена закуската и вечерята, ама пиенето не било включено. Ай ше им еба майката! Добре че си носи от България неколко шишета мастика, каса бира и едно шише “Черен овен” за специални поводи. Както и няколко бурканчета лютеница, две подкови суджук и десетина консерви русенско варено “за всеки случай”. И кво толкова го хвалят тва Кушадасъ. В Китен е много по-яко.

Това, което най-много дразни българския турист е, че всички келнери очакват бакшиши. Не че им личи, но той някак си отвътре усеща, че се надяват на бакшиш и това го вбесява. Ше им давам аз бакшиши, как па не, вика си българския турист. Нали зимат заплата! На мен у работата некой дава ли ми бакшиши?… Не стига, че петстотин години им лежахме под робство, па сега и че им плащам. Да не съм луд!

На сутринта българският турист с радост установява, че закуската е на шведска маса. Той взема две от най-големите чинии и започва да сърфира около изложените провизии. За по-малко от две минути в чиниите му вече са натрупани хранителни запаси, които биха стигнали на средностатически възрастен мъж за около три седмици. Българинът ги отнася до масата си, след което подвиква на жена си, която е в другия край на ресторанта: “Ленче, земи ми и осем филийки хляб, че забравих”. След закуската българския турист си прави няколко сандвича, завива ги в салфетки и ги прибира в плажната си чанта “щото по некое време сигурно ша прегладнея”.

След закуска жената на българския турист слага тежък вечерен грим, обува си обувки с високи токчета и семейството тръгва към плажа. Там българският турист установява, че няма никакви екстри – няма нито царевица, нито пички по монокини, нито фотограф с магаренце. И водата е по-солена, да им еба майката. Прецакахме се, че дойдохме тука. Кат нашто море няма никъде.

Единствената радост на българския турист е да се снима с телефона си как е легнал на плажа с биричка в ръка и да прати снимката на колегите си с текст “k0 staa? rab0tim li?:))))) raboteti, raboteti, puk batk0 wi tuk sa mu4i na plaja s taz biri4ka :)”

На обяд българският турист тръгва да търси евтина храна. Детето мрънка за пица, ама една пица тука излиза 6 евро. Бахти скъпчиите! Дюнерите са на добра цена, ма па жена му не обичала дюнери. След двучасово обикаляне в жегите, българският турист намира невзрачен гаражен ресторант, в който храната излиза по около 4 евро на човек. Вярно, не е много вкусно, ма па е на далавера. От този момент нататък българският турист започва да вика на този ресторант “нашто място” и да мъкне всеки ден семейството си там.

След морето българския турист се връща в България и разказва на всички, че си е изкарал страхотно, че “туй трябва да са види” и че “тез турците (респ. гърците) са много по-напред от нас, срещу нас да тичат пак не можем ги стигна”. А в себе си тихичко псува заради безсмислено похарчените пари.

Когато българският турист тръгне из Европа, той се озлобява още повече. Тез западняци за сичко искат пари! Ше му искат те на него 13 евро за едно качване с асансьора на Айфеловата кула. Как па не! Ше си я снима отдолу, кво. Па и кво толко я хвалят тая скапана кула. Железа некакви.

Българският турист най-много се подиграва на чуждестранните туристи, които ходят по музеи и галерии. Ебахти тъпаците. И кво толко ше видиш в тия музеи? Некви мухлясали статуи и картини. За Лувъра билета бил 11 евро. Тия нормални ли са? Аре бегай оттука. Ше гледа той Мона Лиза. И кво толко я фалят тая Мона Лиза. Съвсем нормална картина. Като тия къде ги рисуват художниците на главната в Приморско.

Това, което прави силно впечатление на българския турист е, че навсякъде по света жените са по-грозни от българките. Ходят с некви дълги поли, ебаси, със затворени деколтета и не слагат достатъчно грим. Нема къде да видиш некоя поизхвръкнала от сутиенчето цица, така дупенце да се покаже под поличката, да изплакнеш окото. Ебахти задръстените!

Понеже не си губи времето с музеи и галерии, на българския турист му остава много време за пазаруване, което жена му нарича “шопинг”, за да не я помислят за проста.

Българският турист веднага пита на развален английски “къде е мола” и се юрва в изтощително зяпане по витрините, за да установи, че “тия са ебахти скъпчиите, същите тия сандали, ги гледах у “Илиенци” по осем лева. А тия тука им искат 160 евра. Как па не!”

След целодневната обиколка на всички възможни молове, българският турист не си купува нищо, но е щастлив, че не се е минал. За децата ше земе некви бонбони от фрий-шопа на летището, кво. Там е най-евтино.

Когато види паркирана скъпа кола, българският турист се снима пред нея. Ми тва си е забележителност, кво.

Докато се прибира в родината си, българския турист си мисли “за кво ни треаше да влизаме в тоя Европейски съюз, само да се дразним, че тия западняци зимат десет пъти повече кинти от нас. И за кво треа ся да ходим да харчим пари там, сякаш е кой знае кво. В България си имаме сичко”

След като се прибере българският турист качва във фейсбук папка с 200 снимки “Аз в Париж (Лондон, Барселона, Рим, Кушадасъ)” и пуска многозначителен коментар “Нема такова изкарване, догодина пак сме там”.

След което си налива една домашна ракия и си пуска Тони Стораро. Щото все пак, нашто си е най-хубаво, нали така. Егати скапаната чужбина.

(от книгата “Български работи”)

*Коментарът е от https://ivosiromahov.com/