Преди година под Кокалянско ханче направиха стълбище, което свързва спирката горе с чудния парк около езерото Панчарево. Ходим често там с малката. С безпокойство виждам, че както навсякъде, така и това ново съоръжение е заплашено от вандализъм и рушене. Парапетите вече са отпочнати -- с по един ритник и к'во толкова. Вандализмът винаги започва с малки, гаднички проявления, колкото да опипа почвата. Чупене, където може, драсканици, глупости, Левски, ЦСКА, "таг"ване, тъпотии... тук едно, там друго и т.н... Но вандализмът не остава само по стените на сградите. Той се просмуква у всички нас, а особено у тези най-малките -- като отрова. В София-град вече е с размерите на епидемия. Драсканиците по стените са често на нивото на очите на децата. Те виждат грозота, обиди, гадост, хаос. Вандализмът прониква във взаимоотношенията между хората. Той е визуално НАСИЛИЕ. Бих желал управниците на града да поведат незабавна и безпощадна война с това. Сигурен съм, че това го искат всички нормални хора. Аз съм за НУЛЕВА толерантност към вандалщина и рушене. Никакви изключения, никаква милост. Единствено драконовски мерки. п.с. 1. И, моля, нека не бъркаме понятията "графити" с "драсканици". Едното е изкуство, другото - вандалщина и грозота. За да няма объркване -- всякакви изображения на публични места, трябва да бъдат урегулирани. п.с. 2. Моля, който има особено фрапиращи примери за вандалщина да ги качва под поста ми. Така ще оформим една галерия на срама, в който всички по неволя участваме. Ако сме достигнали прага на търпимост — ще се търси решение. И ще се намери.

*Коментарът е от фейсбук