От няколко седмици на пазара е книгата "Зад завесата на соца" на Калин Тодоров. Той е син на Станко Тодоров, един от най-дълго задържалите се на власт комунистически лидери, но и журналист, който пише за западни медии. Тодоров повдига завесата пред най-старателно пазените тайни на онази епоха:

Какво не знаем за сталиниста Вълко Червенков? Каква е истинската причина за разправата с Борис Велчев? Предлагал ли е Збигнев Бжежински работа на Александър Лилов? КГБ ли стоеше зад катастрофата на лидера на италианските комунисти Енрико Берлингуер в София? Чела ли е Людмила Живкова книгите на Карлос Кастанеда? Какво търсеше експрезидентът Ричард Никсън на нашето Черноморие? От какво си почиваше на плажа в курорта Дружба супершпионинът Ким Филби? Кой и защо екзекутира премиера на Полша Пьотър Ярошевич? Участваха ли масоните и мафията в създаването на "българската следа" в атентата срещу папата. Помагаха ли си КГБ и ЦРУ за свалянето на Тодор Живков и Николае Чаушеску? Чий агент е Горби? Мосад ли свързва смъртта на Андрей Луканов и на Роберт Максуел. Търсил ли е път обратно Георги Марков?

Авторът не претендира да казва истината от последна инстанция. Той може да е прав, но може и да не е. Във всеки случай книгата му дава да се разбере колко проницателен е бил режисьорът Дейвид Линч в сериала "Туин Пийкс", че "Совите не са това, което са".

"168 часа" ви предлага откъс от книгата.

...Самолетът на "Ер Франс" кацнал (на летището в Мексико Сити - бел. ред.), но Людмила не била в състояние да слезе. Богомил Герасимов (тогавашният ни посланик в Мексико) я заварил да лежи на самолетната седалка с отворени очи, безмълвна, неконтактна и неадекватна. Отменили посрещането и пресконференцията и я закарали в хотела.

От УБО не допуснали до нея нито мексикански, нито съветски лекари. Затова Богомил бил

принуден да се

обади на баща й,

който бил в Москва. Тодор Живков освободил правителствения самолет, който с екип от Правителствена болница и съпруга Иван Славков на борда отлетял за Мексико. Заварили Людмила в стаята на хотела гола, с нарисувана индийска червена точка на челото и кръстосани крака, на бял чаршаф с нахвърляни цветчета и камъчета.

Според Богомил тя е носела със себе си и е погълнала халюциногена мескалин. Индианците в Латинска Америка го добиват от кактуса пейота и смятат, че той е в състояние да изстрелва астралното им тяло на извънземно пътешествие. Известният писател Карлос Кастанеда е описал тези индиански вярвания в книгите си за дон Хуан.

Ясно било, че Людмила не може да участва в церемониите. Лопес Портильо (президент на Мексико бел.ред.) открил сам българската изложба и поставил началото на честванията на 1300-годишнината в Мексико Сити и Пуебла. На другата сутрин Людмила чакала Богомил в хотела с бяла шапка, усмихната и свежа. Тя му казала, че е била при махатмите, които й върнали енергията.

Затова

наредила да

се повтори церемонията

в Пуебла и те заминали, за да кръстят отново вече кръстената улица "София". На тържествен обяд, даден по повод на удостояването на Портильо с Димитровска награда, Людмила успокоила президента, че "там, откъдето се връщала, са обещали в Мексико повече да няма земетресения".

Не знам дали Червената принцеса наистина се е "изстрелвала” в извънземни пътешествия, но за доста хора вече ставаше ясно, че тя се изстрелва все по-далеч от реалността. Спомням си една лятна сутрин в "Евксиноград", когато с Иван Славков и Янчо Таков слизахме към плажа. Срещнахме Людмила, която се връщаше от морския бряг, където призори ходеше да диша йодни пари. Доста раздразнено

тя обвини

съпруга си

и най-добрия му приятел, че не се стараят да живеят по законите на красотата, не се потапят в безпределния свят на хармонията и не търсят нови руди…

Иван беше работлив, симпатичен, динамичен, весел и добър човек и много успешен ръководител както на телевизията, така и след това на Българския олимпийски комитет.

(Междувременно той беше станал шеф и на почти всичко останало: на младата художественотворческа интелигенция, на футбола, на фотографията, на филателистите. Май само българските циркове не беше управлявал.) Батето намираше време да се развива и като твърде разглезен бохем и бонвиван, но не съм чувал на някого да е направил зло. Завърши обаче зле, след като английски журналисти от Би Би Си го уличиха в корупционни схеми, използващи международното спортно движение. А след смъртта на Людмила Живков изобщо вече и не искаше да чуе за Славков.

Янчо беше син на члена на Политбюро Пеко Таков, мек, добър и сговорчив човек, и на легендарната червена терористка Вълка Горанова. Говореше се, че тя, както и Митка Гръбчева, съпруга на първия шеф на УБО генерал Димитър Гръбчев, е изпълнявала смъртни присъди над

"врагове

на народа"

Митка и Вълка станаха прототипи на героините на много популярния тогава игрален филм на режисьора Въло Радев "Черните ангели", който показваше в романтична светлина червения терор. Живков не обичаше майката на Янчо.

Единствено тя не се боеше да поставя под съмнение участието му в съпротивата. Заедно с Бети Данон Вълка Горанова беше организирала акцията на комунистите в Ючбунар за спасяването на българските евреи. Твърдеше, че изобщо не е виждала там Живков. А пък той си беше поръчал специален филм - "Ешелоните", който разказваше за ръководната му роля в тази акция.

По кого са си падали големите звезди тогава, четете в печатното издание на "168 часа".