Съучастникът му внезапно се отказва от атентата и продължава с манифестиращите

Стрелецът минава през ада - в лудницата му инжектират “Модитен депо”, от което получава конвулсии и не спи 3 месеца

Разминава му се единствено лечението с 220 волта ток

7 ноември 1990 г. На празничната демонстрация на Червения площад в Русия по случай 73-годишнината от социалистическата революция механикът Александър Шмонов се опита да убие президента на СССР Михаил Горбачов. И се превръща в последния терорист на Съветския съюз.

Александър Анатолиевич Шмонов е роден през 1952 г. в Ленинград, син на бившия началник на дирекция "Вътрешни работи" в гр. Колпино. През 90-те години работи като механик за софтуерната компания "Ижорски завод" и живее с жена си и дъщеря си в общежитие в Колпино.

Не криел, че не харесва Михаил Горбачов,

въпреки че той започнал перестройката, отворил границите и прекратил цензурата в медиите. Шмонов го обвинявал в установяване на тоталитарен режим в СССР, влошаване на жизнения стандарт, както и за потушаване на митинг в Тбилиси на 9 април 1989 г. и погроми в Баку на 20 януари 1990 г., където загиват много хора.

Но освен тази трагедия Шмонов признава, че е имал още един мотив - невъзможността да се реализира като учен.

През март 1990 г. изпратил няколко писма до Кремъл с искане за преки общонародни избори за президент и парламент. Не получава отговор и затова решава да вземе нещата в свои ръце,

като ликвидира лидера на СССР

"Предложих им да се проведе референдум - разказва Александър Шмонов. - Както в Америка. Тогава слушах радио "Свобода", имах тази възможност и анализирах, разбирах нещо. Но те не ми обърнаха внимание."

Затова стрелецът започва да отпечатва листовки, на които пише: "Дами и господа, моля ви да убиете лидерите на СССР!"

Заради това Шмонов попада в полезрението на КГБ, което организира денонощно наблюдение на бунтаря, без той изобщо да разбере.

По това време в Москва и Ленинград се провеждали антисъветски митинги на "Ленинградския народен фронт". На едно от събранията към Александър се приближава колега и му казва, че в случай на революция той има пистолет. Той вече замислял плана си и решил, че този мъж е подходящ за съучастник.

Напуска работа

и решава да се сдобие с оръжие

За тази цел се присъединява към групата на ловците и рибарите, а условието е да представи сертификат, че не е психично болен.

Купул ловна пушка за 900 рубли, по онова време сумата се равнява на 4 cpeдни paбoтни зaплaти. Peгиcтpиpaл я в милициятa, a след това я пpepaбoтил, като махнал задната й част. Подготвил още caмoдeлни бoeпpипacи c пoвишeнa мoщнocт.

За да реализира замисъла си, Шмонов заминава за Москва заедно със съучастника си, където ще бъдат честванията за 73-годишнината от Социалистическата революция. Те знаят, че ще се проведе манифестация на Червения площад и че Горбачов ще говори от трибуната на мавзолея.

"Казах на жена си, че отивам на вилата да пооправя градината, но се метнах на влака - и в столицата", разказва по-късно Александър Шмонов.

На 7 ноември Шмонов се дегизирал с перука, мустаци и дълго палто, под което скрил пушката.

Първоначалната уговорка била Шмонов да стреля, а съучастникът му да не позволи на никого да се доближи до него.

"В джоба на панталоните си оставих бележка: "Ако тук намеря смъртта си, искам да ви информирам, че

исках да убия президента на СССР М. С. Горбачов,

казва в своя блог Шмонов.

В 8 часа сутринта влязъл в колоната от демонстранти заедно със съучастника си.

След 3 часа се изравнил с мавзолея, където стоял Горбачов. Тогава Шмонов забелязал, че до него стои и председателят на съветския парламент Анатолий Лукянов, за когото бил предназначен вторият куршум.

Разстоянието помежду им било точно 47 м, както уточняват по-късно раследващи, и това бил точният момент.

"Аз извадих пушката и се прицелих в Горбачов - спомня си Шмонов. - Едновременно с това моят съучастник, за да не ми пречи някой да се прицеля, извади пистолет, за да не позволи на когото и да е да ме доближи. В противен случай трябваше да открие огън.

Когато обаче се стигна до конкретни действия, той се изплаши и в последния момент продължи нататък с колоната манифестиращи. Докато махна предпазителя и се прицеля, ме забеляза един млад сержант, който бутна върха на пушката нагоре. Аз изстрелях два куршума, които прелетяха над главата на лидера на СССР. После пуснах оръжието и не се съпротивлявах на охраната. Знаех, че или ще бъда застрелян, затворен, или държан на силни наркотици."

Александър допълва, че първоначалният му замисъл при подобна ситуация бил да заплаши органите на милицията с подготвените боеприпаси.

"Мислех да кажа: "Ще ви взривя, ако се движите

- обяснява Шмонов. - Исках хората да се отдръпнат и аз да стрелям, но нищо от това не се получи."

По официална информация обвиненият е задържан и е лежал в ареста една година, докато тече разследването по случая. След това Московският градски съд го обявява за луд и го настанява в психиатрична клиника.

"Аз бях само 1 месец в ареста - категоричен е Шмонов. - И до ден днешен твърдя, че не съм с психични отклонения. Разрешението за пушката го доказва. Двама от седемте експерти в комисията ме признаха за абсолютно здрав, но това не попречи на останалите да ме вкарат в болница с диагноза шизоафективна психоза.

Просто не искаха да направят от мен народен герой. А условията в психиатрията бяха като в концлагер. Не се дишаше, всичките прозорци бяха заковани, помещенията не бяха проветрявани с години, на разходка никога не ни извеждаха, макар че това е задължително по закон. Написах оплакване до прокуратурата, в което разказах за пребиваването си. Главният лекар разбра за това, дойде при мен в стаята и ми каза в прав текст: "Е, дръж се сега. Таблетките се отменят, минаваш само на тежки инжекции."

Бунтът на Шмонов го изправя пред истински ад. Атентаторът твърди, че лекарят започва да му инжектира медикамента "Модитен депо", който е изключително силен и предназначен за хора с психични разстройства.

"Толкова е силно, че след инжекцията не можеш нито да стоиш прав, нито да седиш, нито да лежиш - разказва Александър. - Тялото ти постоянно получава конвулсии. А инжекцията действа 30 дни. След 3 месеца писах на майка ми: "Направи нещо. Говори с доктора давай подкупи, само ме измъкни оттук".

През това време почти не бях спал. В крайна сметка, не знам как, но тя успя да убеди доктора, повече да не ми бият инжекции. А аз престанах да се оплаквам от условията."

Въпреки че докторът изпълнява нарежданията на властта и тормози Александър Шмонов по някаква причина решава да му спести лечението с електричество.

"Окабеляването беше свързано със стените и

преминаваше ток от 220 волта

- спомня си Шмонов. - Но представете си, Бог ми прости и аз се разминах с това благодарение на главния лекар. Той знаеше, че не съм болен, и постоянно ми казваше да подам документи за преразглеждане на диагнозата. Послушах го. След една година и четири месеца бях преместен от специална клиника в редовна, където прекарах още 3 години. Вече ме бяха предрусали с хапчета. Подкрепяха ме родителите ми и брат ми."