С парите за издръжката на БКП, вместо да сме в ролята на кучето Лайка, можеше да играем Дунавското хоро на най-близкия ни спътник

66 години след Освобождението политическите партии изграждат съвременна България, без да вземат нито лев от субсидии.

Политически битки, предизборни кампании, билети за пътувания и издръжка на партийни функционери - всички разходи са правени без една стотинка от държавата.

Запазените документи свидетелстват, че още навремето българите не са гледали с добро око на преливането на средства от хазната за политическите формирования. След век ситуацията не е по-различна - още преди 3 години на референдум 2,5 млн. души категорично гласуваха субсидиите да се махнат. Много е вероятно този вот да е бил повлиян и от практиката у нас в близкото минало.

Статистиката сочи, че за 20 години, за по-малко от половината от 45-годишното си еднолично управление, комунистическата партия успява официално да заграби под формата на субсидии от държавния бюджет сума, равняваща се на 6,5 млрд. долара. И то по скромните оценки на съветника на Тодор Живков - Костадин Чакъров.

Отделно половин милиард, изчислено в американска валута са отишли за строителството на резиденции и вили за номенклатурата и незнайно колко пари са потънали в “секретни” фондове.

В тази връзка колко мислите, че е бил бюджетът на американската програма "Аполо" през 1969 г., когато успява да изпрати първата мисия до Луната? Ами повече от три пъти по-малък - 2,025 млрд. в зелено. По този начин, ако следваме икономическата логика, излиза, че ако не сме хранили партията майка, за 20 години ние, българите, сме могли да финансираме не един, а цели три полета до естествения ни спътник. Плюс стъпването на голяма група българи, достатъчни, за да изиграят едно Дунавско хоро на Луната.

Въпреки че в историята няма “ако”, нищо не може да ни попречи да си помечтаем какво би станало в такъв случай - неголямата ни, но героична нация да изпревари всички в космическото пространство. Може би тогава заслужено щяха да ни наричат “космонавти на Балканите”. А когато отидем на посещение в друга страна - лукс, който в продължение на половин век ни беше отказван от същата тази върхушка, която лапаше за наша сметка, чужденците нямаше само да ни повтарят неизменното “Стоичков, Стоичков”, а щяха да ни гледат с истинско уважение и дори възхищение. Уви, разпределението на средствата в НРБ не зависеше от волята на обикновените хора. Парите там се движеха в една посока - неизменно към джобовете на бездушните номенклатурчици. Те от своя страна ги харчеха за себе си и за семействата си.

А с парите, вместо да стъпим на Луната, на българския народ бе отредена участта на кучето Лайка, което навремето падна жертва на науката в бившия СССР. И ако тогава никой не ни е питал, то в наши дни би трябвало властта да се съобразява с волята ни - и партиите да не вземат милиони само защото искат да ни управляват.