Историческият център и кварталите, в които живеят той и Бинали Йълдъръм, подкрепиха Екрем Имамоглу

Кметът може да излезе срещу него на изборите през 2023 г.

Реджеп Ердоган игра вабанк, като поиска повторни избори за кмет на 16-милионния Истанбул, и загуби. Вотът се превърна в референдум за управлението на президента, тъй като той лично се ангажира с кампанията на Бинали Йълдъръм. На всички предизборни плакати двамата бяха редом един до друг.

Най-интересното е, че новият кмет е получил мнозинство от гласовете в три знакови района, известни с консерватизма си. И трите предадоха Ердоган. Първият е "Фатих" - историческият център, където са Синята джамия и храмът "Света София". Вторият е "Тузла", в който живее кандидатът на Партията на справедливостта и развитието (АКП) Бинали Йълдъръм.

А третият е

“Юскюдар”, където живее самият Ердоган.

Загубата в тези бастиони на президента изненада дори противниците му.

С гласовете и от тези части на Истанбул опозиционният претендент Екрем Имамоглу събра с около 800 000 гласа повече в своя подкрепа в сравнение с конкурента си. За разлика от април, когато дистанцията му с Йълдъръм беше едва 13 000 гласа.

Половината от новите поддръжници на официално признатия градоначалник на Истанбул са кюрди. Заради тях везните в оспорваната битка се наклониха към претендента на опозиционната Републиканска народна партия.

В битката за гласовете на малцинството, което в Истанбул наброява 1 милион, АКП направи много грешки. Пусна по телевизията професор от кюрдски произход, който съобщи в ефир, че е получил

писмо от лидера

на Кюрдската работническа

партия (ПКК)

Абдула Йоджалан.

Той е в затвора на остров Имралъ в Мраморно море от 20 години. В посланието си призовавал своите хора да си останат вкъщи и да не гласуват.

"Това беше явна манипулация. Точно такава бяха и призивите на Осман Йоджалан, брат на шефа на ПКК, който е със статут на терорист в Турция, да не се гласува за Имамоглу", коментира арабистът Владимир Чуков.

Тези похвати обаче доведоха до обратния резултат - кюрдите подкрепиха опозиционния кандидат.

Останалите гласове на хиляди жители на Истанбул, пуснали бюлетина за него на повторните избори, са от колебаещия се електорат и малките партии. "В крайна сметка в турския мегаполис се реализира формулата

“всички срещу Ердоган”,

каза още Владимир Чуков.

Как се случи това? Отговорът е изписан на предизборния плакат на Имамоглу: "Надежда", пише сайтът на Би Би Си.

Защо се наложиха повторни избори?

Управляващата партия подаде оплакване до Висшата избирателна комисия, оспорвайки предишния вот през април. Така беше насрочен нов вот, а в продължилата няколко месеца кампания АКП използва всички познати от черния пиар методи.

Истанбулските жители бяха свидетели, че

Имамоглу

беше наричан

терорист, грък,

поддръжник на преврата, мошеник. Дори представители на АКП го приравниха с главния съперник на Ердоган - египетския президент автократ Абдел Фатах Сиси.

Имамоглу подминаваше всичко с усмивка. Той изгради кампанията си върху посланието Истанбул да бъде на своите жители независимо от произхода и религията им, да бъде по-зелен, да няма корупционни практики и семейни бизнес обвързаности, създадени в 25-те години консервативно управление. Имамоглу не се поддаде да отвърне по същия начин на своите противници. И в крайна сметка спечели.

Изборът му е чисто мажоритарен и не е ясно как ще се промени Турция след този вот. Има коментари, че новият кмет на Истанбул ще се впусне в битка с Ердоган след 3 години и половина. Редовните избори са през 2023 г.

И в това няма нищо чудно.

Самият държавен глава е родом от града на Босфора и започва политическата си кариера през 1994 г. като негов кмет. Затова едва ли някой би се изненадал, ако Имамоглу поиска цялата власт след време.

Битката между тях всъщност е за съдбата на държавата им. Двамата имат съвършено различен профил и визия за бъдещето на страната. Единият е кемалист, привърженик на светска Турция, поставил портрета на Мустафа Кемал Ататюрк в кабинета си.

Собствената му жена е с открито лице

и облечена с европейски дрехи. Другият е консервативен, набляга върху ислямските ценности, а съпругата му покрива главата си със забрадка и носи дълги рокли.

Ердоган не може да не си дава сметка, че конкурентът му предлага съвсем друга политика. Заел е изчаквателна позиция. В момента никой не знае какво да очаква от него - дали ще промени нещо в поведението си и как ще се отнася към новия градоначалник. Някои наблюдатели предполагат, че може да намали финансирането за огромния мегаполис, чийто бюджет наброява 4 милиарда долара годишно.

Възможно е Ердоган да издаде президентски декрет, с който да ограничи възможността на Имамоглу да управлява финансовите ресурси на мегаполиса.

От друга страна, фирмите, които бяха свикнали да получават поръчки от общината, вероятно оттук нататък няма да бъдат фаворити. Те са приближени до Ердогановата АКП.

Възможно е кметът да се окаже с вързани ръце

заради мнозинството на АКП в районите на Истанбул - контролира 24 от 39 общински съвета. Хората на Ердоган наброяват 171 от общо 300 души. Останалите 129 съветници са от няколко партии и без гласовете на АКП решения не могат да бъдат прокарани.

Тепърва ще се разбере дали управляващата партия няма да блокира инициативите на Екрем Имамоглу за развитието на Истанбул. Вървят слухове и за евентуален съдебен процес срещу новия кмет.

Кметовете на управляващата партия са натрупали огромни дългове и те могат да станат оправдание за рестриктивните действия на президента към институцията, която представлява Имамоглу. АКП ще се опита да предотврати разследвания от страна на новия кмет за корупционни схеми.

Предстои да видим как ще се развият нещата в ключовия за Турция град. Неслучайно често се цитира сентенцията на Ердоган, че който спечели Истанбул, печели страната. За него загубата е изключително тежък удар не само заради това, че там започва възходът му в политиката. Мегаполисът е много важен за турската икономика. Създава една трета от брутния вътрешен продукт на страната.

А като се прибави към него произведеното от останалите големи градове, спечелени от опозицията - Анкара, Измир и други, се вижда, че

противниците на Ердоган вече контролират около 70% от турския БВП.

В такава обстановка започнаха да се разпространяват слухове. На първо място, че самият Ердоган ще предизвика предсрочни избори, притиснат от стагнацията в икономиката, акциите на турската армия в Сирия и перспективата да попадне под американски санкции заради закупуването на ракетни системи С-400 от Русия.

Другите спекулации са, че има вътрешнопартийни проблеми с несъгласни с политиката му възлови фигури. Говори се, че бившият президент Абдула Гюл и бившият премиер Ахмет Давутоглу, яростни критици на АКП, ще формират своя партия.

При всички положения новата ситуация ще доведе до отслабване на Реджеп Ердоган и той ще се опита да компенсира загубата. Проблемът е, че лидерът стои начело на Турция вече 15 години и

няма ярка фигура

от АКП, която да

може да го наследи,

ако се наложи. Без него партията му просто ще се разпадне. Зет му Берат Албайрак, който е финансов министър, не притежава харизмата на президента. Въпреки че отпечатъкът на всичките години на управление на Ердоган няма как да се заличи като с магическа пръчка.