Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

В България сякаш няма никой, който да е заинтересуван да сподели една от основните причини за дългосрочния успех на "дясно-популистки" лидери като Орбан в Унгария и Качински в Полша. Тя е мащабната и успешна социална политика на тези лидери и техните правителства. Можем да имаме редица резерви към други аспекти на официалната политика на Будапеща и Варшава, но успехът на тяхната развиваща се система на социалната държава е безспорен. Правителствата на Орбан създадоха поредица от социални привилегии за младите семейства, облекчиха закупуването на жилища и стимулират с финансови инструменти раждането на повече деца (виж текста по-долу). Във Варшава семейството е в центъра на социалната политика на държавата и не е случаен фактът, че в Унгария и Полша има силно забавяне - може би обръщане на тенденцията на демографски упадък, на която е подчинена демографската динамика на цяла Европа.

В България продължаваме да обслужваме напълно провалената идеология и практика на неолибералния пазарнизъм, която дефилира под лозунга "държавата - лош стопанин". Кой има интерес от това, държавата да бъде лош стопанин? Първо, тези 50-100 души от върха на икономическата олигархия, които си присвоиха активите на бившата комунистическа държава, но поради стопанска неграмотност няма какво да правят с тях, освен да ги дават за скраб. (Всъщност, някои от тях разбират от футбол...) Необходима им е слаба, корумпирана държава, която да изнудват непрекъснато за нови непазарни привилегии - врътки на ДДС, държавни поръчки, еврофондове и директни подаръци - на ТЕЦ-ове, пристанища, курортни комплекси и т.н. За да се случва системно всичко това, държавата трябва да бъде управлявана от хора, които нямат нищо против да правят същото - да изполват институционалната политическа власт за преразпределение в своя полза и в полза на ортаците си от икономическата олигархия на публичните ресурси. Защо на тези алчни и неуки хора от политико-икономическата олигархична гарнитура им е необходим смокиновият лист на пазарнизма, на неолиберализма - "пазарът решава всичко". Не защото разбират от пазар или могат да работят на пазар - напротив, напълно неспособни са за това. Необходимо им е, за да обясняват импотентността на държавата в защита на обществения интерес пред лицето на системния факт - превръщането на пазара в милиционерска олигархическа джунгла, където по-големият милиционер, по-голямата мутра, изяжда по-малките. Изяжда ги не с пазарни, а с милиционерски средства - с удар на бухалка по главата...

Така "свободният пазар" се превръща в пропагандна димна завеса, зад която една шепа алчни и некадърни хора си поделят общественото богатство във вреда на всички останали. Каква социална политика, какви национални приоритети? Всичко, което не носи директна корупционна възвращаемост е нежелано - както като пазарна, така и като политическа стратегия. Стратегия ли ... Трудна работа е това стратегията... А Полша, Унгария, Словакия и други посткомунистически страни около нас се отърсват от илюзиите на конфекционния преход и се заемат сериозно за решаването на своите обществени проблеми и цели. Един ден - дай Боже - и ние...

*Коментарът е от фейсбук