Катастрофата била истински малшанс - чисто нов двигател отказва

Мъжът основал най-голямата фирма у нас за тези апарати бил пример за безопасно летене

Падналият мотоделтапланер в края на миналия месец, с който загина пилотът Румен Иванов, е истински малшанс, смятат неговите приятели.

"Румен е производител на тази техника. Всичко, което летеше, минаваше през ръцете му – споделя пред "168 часа" близкият приятел на починалия Светлозар Соломоха. – Двигателят е бил чисто нов, а техническото обслужване във фирмата му е на много високо ниво. Механикът му е бил с него, преди да излети, и е проверил всичко. Никой не го е очаквал. Всичко се случи като

гръм от ясно небе,

защото той е най-опитният и просто няма логика. Малшанс е да прекъсне нов двигател и да се появи някакво дърво, в което той се е закачил."Румен трябвало да наторява селскостопански масиви. Всъщност летенето над тях е опасно, защото е доста ниско. Той излита около 4 ч. сутринта на 29 май. Прави два-три курса над насажденията със слънчоглед, когато се появява проблем в двигателя на летателния апарат. Следва

аварийно кацане,

при което мотоделтапланера се удря в дърво и се срива на земята. Иванов загива на място.

"Разбирам двигателят да е амортизиран, да си е минал летателните часове и да откаже, но нов двигател да даде проблем, това е малшанс - споделя пред "168 часа" друг приятел на Румен, фотографът Мариян Колев. – Той викаше специалист от румънските специални сили, лицензиран специално да прави технически прегледи на делтапланери. Всяка машина проверяваше, а Румен му осигуряваше храна и хотел.

Изпипваше си нещата

Всичко му беше сертифицирано."

Румен Иванов е пилот от близо 40 години. Той е един от основателите на делтапланеризма в България и собственик на най-голямата фабрика за производство на делтапланери в страната, които

продава по цял свят

Бил е председател на казанлъшкия клуб по делтапланеризъм още преди 1989 година.

"Преди 27 години той ме научи да летя с моторен делтапланер – разказва Светлозар Соломоха. - Той ми беше инструктор, и не само на мен. Изучил е половин България да лети.

Когато той обучава хора, аз отивам и ги изпитвам. Сега, като го няма, може да се оцени какъв е бил. Помагал е на абсолютно всички и е носил големи отговорности и товари. Човек, който се раздаваше в работата си."

Румен Иванов още от млад се трудел много. До началото на демокрацията бил работник по хидравлика. След това станал стругар и бил със средно техническо образование.

"Беше добър специалист в тази област, защото знам, че е печелил състезания по стругарство – допълва Соломоха. -- След това попада в делтапланеризма и започва да се среща с някакви хора. Това, че нямаше диплома, изобщо не му пречеше, защото беше природно интелигентен. Всичко изчиташе за този спорт. Сам придоби знанията си и те бяха на ниво инженер. В движение учеше и по нищо не отстъпваше на тези, които са завършили университет. Понеже показваше много добри резултати като делтапланерист, му предложиха да стане

началник на делта клуб

към Организацията за съдействие на отбраната. Така започва да подготвя младежите как да летят с делтапланер. Задължителни бяха 25 часа летене и много теория. Първо учеше на безопасност."

Така Румен решава да създаде първата частна фирма у нас за произвеждане на делтапланери.

"Основа фирмата с още двама негови колеги - Радослав Герганов и Андрей Добрев – разказва Соломоха. - Единият инженер, другият географ, но водещата сила и лидерът беше Румен. Започнаха да произвеждат делтапланери и крила. Имаха перипетии с купуването на двигатели отвън. Дори в началото в Албена бяха започнали да возят туристи."

Във фирмата се произвеждат 5 модификации мотоделтапланери, като две от тях са двуместни. Има и модел със 70-литров резервоар, който позволява да се прелетят стотици километри. Машините се продават предимно в чужбина, като цената на един делтапланер е около 20 хил. лв.

След смъртта на Румен обаче от фирмата се колебаят дали да продължат да работят без него.

Той бил моторът

на всичко, но ако вратите затворят, 10 души ще останат на улицата.

Всичко оставало в ръцете на семейството му.

"Румен има два брака. От първия има две деца - син и дъщеря. От втория - още едно момиче – споделя Соломоха. - Втората му съпруга е поетеса, много интелигентна жена. Той съумя да бъде до всичките си деца.

Много ги подкрепяше

Последната му дъщеря се роди, когато той вече беше на преклонна възраст, и му беше голямо удоволствие. Много време й отделяше."

Не се знае обаче дали на този етап някои от наследниците му ще поемат бизнеса.

Интересното е, че напоследък самият Румен се отдавал и на други хобита.

"Купи си кросов мотор и караше в Стара планина – допълва ученикът му. - Последно обсъждахме, че си беше купил нова екипировка за каране. Той беше на такъв етап от живота си, че нещата бяха ясни.

Всичко си беше уредил

и дори смяташе малко повече да се отдаде на други хобита. Фирмата му върви добре, там няма притеснения. Но имаше напоследък една умора - нещо като печата на смъртта, но всички я имат и не вярвам това да е признак."

Ученикът ще запомни Румен Иванов и с добротата му.

"Може шаблонно да звучи, но той беше човек с голямо Ч – споделя фотографът Мариян Колев. - Румен имаше брат, за който се грижеше, защото човекът нямаше семейство и деца. Гледаше много и майка си, но тя почина миналата година. Имаше някакъв нюх към хората. Нямаше значение дали си беден, или богат, ако имаш идея той гледаше да ти помогне. Доколкото знам, има едно момче от Казанлък. Знам, че обичаше авиацията и Румен

финансово му помагаше, за да учи

за авиоинженер в Германия."

Румен и Мариан ги събира височината. Единият обожава да лети, а другият решава да стане фотограф във въздуха.

"С Румен случайно се запознахме и ползвах неговите услуги за моето хоби – допълва Колев. - Няколко пъти в годината летяхме заедно. Понякога и два-три пъти на ден. От него научих, че

най-хубаво се лети сутрин

на изгрев-слънце и вечер на залез. Имах му огромно доверие и никога не съм си мислил, че това нещо може да се случи. Той беше 100% професионалист. Винаги говореше за безопасно летене. Когато правеше тестове на ново крило за делтапланер, ми се обаждаше, за да го изпробваме. Когато пък имаше някое мероприятие, което аз исках да снимам от въздуха, веднага се качвахме и тръгвахме. Наскоро си говорихме, че нямам снимки със сняг, и преди декември ми се обади: "Ела да видиш какво съм ти приготвил." Отивам и гледам делтапланер, оборудван със ски. Уникално."

Може би затова Мариян не отива на погребението на Румен, на което присъствали над 2000 души.

"Искам да остане жив в спомените ми", завършва Мариян Колев.

Четете още:

При поредна авиокатастрофа загина един от най-опитните делтапланеристи у нас

Загиналата в падналия самолет Вяра израснала пред очите на Румен Радев. Трябвало да лети на 20 април в разбилия се край Оризари аероплан