По-късно разбират и за “засекретен” дефект в реакторите

Мнозина зрители са изненадани, че в сериала "Чернобил" като причина за аварията е посочена човешка грешка. Вероятно незнанието за този факт е, че в отразяването на катастрофата в средата на 80-те години на ХХ век няма никакви подробности нито за възникването на аварията, нито за опитите за справяне с последствията.

Всъщност по отношение на фактите художествената лента на канала HBO е напълно правдива.

Навремето в Съветския съюз, разбира се, също е наложена тотална цензура върху информацията от района на бедствието. Много скоро обаче, въпреки заблуждаващите съобщения на ТАСС, за всички става ясно, че се касае за небивала трагедия. Години след ужасяващата авария изплуват подробности за мащабите на радиоактивното заразяване и броя на жертвите. В крайна сметка става ясно, че през първите 6 месеца общо

над 600 000 запасняци, военни

и граждани

са работили по обезопасяването на реактора. Веднага след аварията са хоспитализирани 213 души, от които 31 умират от остра лъчева болест. Повечето са пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. Първите мерки включват и предотвратяването на

заплахата от

втори взрив,

заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30-километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, както и изграждането на саркофага в опасната зона. Освен това от зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 хил. от съседния град Припят. Общо около 25 000 са починали под 40-годишна възраст, а 200 000 от жителите на близките райони са обявени за инвалиди. След време излизат и някои любопитни подробности около смъртоносната битка с радиацията. Така например става ясно, че нивото на радиация по телата на загиналите е толкова високо, че мъртъвците са полагани в оловни ковчези. Не липсват и героични подвизи. По време на аварията трима доброволци се гмуркат в радиоактивен басейн, за да отворят проблемна тръба. И тримата умират, но предотвратяват експлозия, поне

десет пъти по-мощна от тази в Хирошима

Всъщност много е трудно да си представим условията, при които са се намирали спасителните екипи. Хората, които разчистват терена, могат да работят в относителна безопасност едва 90 секунди, въпреки че са екипирани със специални костюми. Причината е, че макар след първата експлозия датчиците за радиация да отчитат 3,6 пункта, реалните стойности са около 15 000 пункта, тъй като първата цифра просто е бил максимумът, който може да бъде отчетен от уредите. Разказват, че радиацията е била толкова силна, че очите на един от пожарникарите, които отиват на място, сменят цвета си от кафяв на син. Подобно на хората у нас, на жителите на близкия град Припят също е съобщено със закъснение - чак два дни след като се е случила. Трагикомични са и първоначалните инструкции. На хората е казано да пият водка, за да намалят риска от рак. Дълги години се проточва и разследването за причините за аварията. Първоначално, вероятно, защото е било най-лесно, за основна причина за аварията се посочва човешкия фактор. Накрая се налага и тезата, че тя е предизвикана от дефекти в типа на реакторите.

На практика разследванията са няколко, а версията за вината на персонала е на Държавната комисия, сформирана в СССР.

Впоследствие международната атомна агенция МАГАТЕ създава своя консултативна група (INSAG; International Nuclear Safety Advisory Group). Тя на базата на материалите, предоставени от съветска страна, както и на устните показания на специалисти от СССР, в свой отчет през 1986 г. също потвърждава хипотезата за вината на служителите. Считало се е, че без човешка намеса не е възможно да се случат цяла верига от събития, които да доведат до излизането на реактора от строя. И действително аргументите им са солидни. Според тях точно на хората, работещи в централата, се дължи фактът, че са изключени изправни технологични защити, които биха спрели реактора още преди да попадне в опасен режим. Друг довод е опитът на ръководството на АЕЦ-а два дни да укрие информацията за мащаба на аварията. Но през 1991 г. комисия от Госатомнадзор на СССР отново разглежда въпроса и достига до извода, че "започналата заради действията на оперативния персонал чернобилска авария се е превърнала в катастрофа вследствие на

неудовлетворителната конструкция на реактора"

Освен това новото разследване преразглежда документите и не потвърждава някои от повдигнатите по-рано обвинения към персонала. Голяма част от информацията за работата на реакторите е била

обявена за военна тайна и засекретена

Включително и фактът, че този тип реактори при липса на добро охлаждане увеличават мощността си. Строежът на централата започва през 1970 г. При настъпването на инцидента АЕЦ разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител, строени по това време. Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става

авария с реактор от подобен тип

в Игналинската АЕЦ в Литва. Аварията в Игналина възниква при условия, които са до известна степен сходни с чернобилската авария - при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита, която поради същия конструктивен дефект вместо да понижи мощността на реактора, временно я повишава многократно, като довежда до изключително сериозна повреда в активната зона на реактора. Инцидентът в Игналина е бил известен на конструкторите на чернобилските реактори. Той се случва именно по време на строежа на 4-ти блок в Чернобил. Въпреки това

не са взети мерки

за промяна на конструкцията

на контролните пръти на реакторите от тип РБМК, тъй като се е считало, че причината за аварията в Игналина е била грешка на оператора. Реакторите от тип РБМК са разработени след първите реактори от тип ВВЕР и до инцидента в Чернобил са смятани за едни от най-надеждните типове реактори, строени на територията на СССР. Конструктивното им предимство е, че позволяват презареждане на реактора по време на работа. За съжаление се оказва, че в конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК има допуснати редица грешки, една от които е достатъчно сериозна, за да предизвика най-голямата авария в историята на атомната енергетика.

В момента забранената зона от 489 кв.км около централата е резерват. Казват, че посещението е безопасно, но специалисти твърдят, че на това място

няма да могат да живеят хора

в следващите 20 000 години.

Изследванията показват, че кръвните ракови заболявания в Европа повишават честотата си 60 пъти в последните 30 години, спрямо статистиките, правени през 70-те. Само в Русия над 1152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза. Бум от същия тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа. В Беларус след аварията се раждат 300 000 деца, които страдат от различни проблеми, причинени от нея.