Случаят с двойния убиец Стоян Зайков, който се застреля след престрелка с полицията в Долна баня, предизвика обществения интерес у нас. Самоубийството на издирвания в продължение на 20 дни за убийството на своята бивша приятелка и майка на детето му, както и на друг мъж в Костенец също породи много въпроси.

Още повече че преди година и

зловещият убиец Росен Ангелов

от Нови Искър по подобен начин сам сложи край на живота си, преди да бъде арестуван.

Оказва се, че според изследвания съществуват няколко ключови фактора, които правят такъв изход от тежки криминални случаи много вероятен за извършителя. Така между най-често посочваните причини за убийство с последващо самоубийство са ревност,

проблеми в семейството

в детските години, домашно насилие, загуба на работа или доходи и злоупотреба с наркотични вещества. Повечето от тях са налице и при Стоян Зайков.

В търсене на отговори “168 часа” се обърна и към експерти - криминални психолози и психиатри, които да обяснят защо такива опасни престъпници се самоубиват.

"Когато човек е в силно стресова ситуация, и то в престрелка с полицията, е напълно възможно да има абсурдни действия – коментира случая криминалният психолог Тодор Тодоров. - Една от причините е да избегне справедливо наказание. Цялата му биография, натрупаният от Зайков опит, насочва именно към това – че винаги се е стремил

да се измъкне

от възмездието

А една нарцистична личност с много силно его, когато е в безизходица, постъпва точно по такъв начин.”

Подобни подбуди в действията на убиеца от Костенец виждат и психиатрите.

“Точно психопатите са способни импулсивно на всичко радикално, включително и самоубийство. - казва пред “168 часа” д-р Цветеслава Гълъбова. - Причината е, че това е изява на психопатичната личностна структура. Притиснати от обстоятелствата, изпаднали в безизходна ситуация, те са склонни и към такива действия. Не бива да забравяме и изтощението от близо триседмичното издирване. Някои смятат, че те са корави и смели, защото са способни да извършат зверски убийства. Такива хора изглеждат мощни и студени, но не е така. Да – вярно е, че са егоцентрични, но в никакъв случай не са силни и смели. Не притежават самоотверженост... По същината си психопатите не могат да действат добре в ситуации, които изискват бързи решения. Всъщност е точно обратното – те не са много устойчиви и не се справят с трудности. Затова не е странно, че в случая със Зайков също се стигна до такъв изход.”

Освен това известният психиатър уточнява, че при Зайков не става дума за болест, а за психопатична личностна структура. По тази причина за такива рецидивисти не може да има и медицинско оправдание за тежките престъпления.

“Психопатията представлява, най-общо и накратко казано,

лоша личностова структура

Психопатията е израз на личностова патология. Това не е психична болест в тесния смисъл на думата, при която, когато се извърши престъпление, не може да се носи отговорност. А това представлява структура на характера, при която човек не е научен и не желае да се съобразява с писаните и неписаните норми на обществото.

Съсредоточен е върху получаването на удоволствени изживявания и удовлетвореност единствено и само за себе си. Без да се съобразява, че това може да накърни нечии други интереси.

Често пъти психопатите са изключително безчувствени. Затова те са способни на

ужасяващи престъпления,

защото те не умеят да изпитват емпатия и съпричастност”, обяснява д-р Гълъбова, която е директор на Държавната психиатрична болница “Св. Иван Рилски”.

Подобни случаи с психопати, които, след като са убили няколко души, посягат на живота си, напоследък не са рядкост у нас.

Така например профилът на шесторния убиец Росен Ангелов от Нови Искър, който също завърши със самоубийство, се доближава до голяма степен до този на Зайков. При разследването миналата година полицията също стигна до извода, че в основата на ужасното престъпление е интимната връзка, която извършителят на ужасяващата касапница е имал с едната от жертвите - Кети Кюхова.

Опит за самоубийство, но неуспешен направи и Викторио Александров. През ноември той беше обвинен за убийството на 23-годишната си приятелка и едногодишното им бебе в София.

Тогава защитата му претендира, че е страдал от моментно психическо разстройство, и поиска медицинска и психиатрична експертиза, съдът обаче отказа да ги назначи.

Съвсем наскоро, през март тази година, убийство и самоубийство

заради ревност

имаше и в Ботевград. След като прободе смъртоносно жена си Камелия на работното й място – шивашко ателие в центъра на града, 42-годишният Любомир Аяров се простреля фатално в дома си с ловна пушка.

От своя страна психопатите се делят на различни групи и затова мотивите им за самоубийство, след като са извършили най-тежкото престъпление, може да се различават в зависимост от силата на конкретните отклонения.

Това сочи и световната практика. Типичен пример за масови убийства, извършени по нарцистични подбуди, е случаят с Андерш Брайвик в Норвегия. За него психиатрите също стигнали до заключението, че има склонност както към убийство, така и към самоубийство. Друг е въпросът, че самия Брайвик се почувствал обиден от заключенията в този доклад. На 8 юни 2012 г. в съда свидетелства професорът по психиатрия Улрих Малт, който казва, че намира за малко вероятно Брайвик да страда от шизофрения. Според него подсъдимият страдал основно от синдром на Аспергер, синдром на Турет, нарцистично личностно разстройство и вероятно параноидна психоза. В подкрепа на диагнозата си Малт посочил редица фактори, сред които буйното му поведение като дете, прекомерното му старание в изучаването на оръжия и взривни технологии, странните му гримаси, особения му начин на изразяване и маниакалната му обсебеност от числа. Вследствие на това първоначалната диагноза параноидна шизофрения е подложена на сериозни критики от страна на специалистите по психично здраве и е назначен втори екип, който достига до извода, че Брайвик не е болен, а има антисоциално и

нарцистично личностно разстройство

В крайна сметка на 24 август 2012 г. норвежкият съд стига до заключението, че Брайвик е нормален и виновен за 77 убийства.

В други случаи водеща е депресията. Тя е причината и за знаковата трагедия през 2016 г., когато 27-годишният Андреас Лубиц, помощник-пилот на компанията “Джърмануингс”, се самоуби, разбивайки умишлено пътнически самолет със 150 души на борда. Впоследствие се оказа, че той неколкократно е бил

лекуван от депресия,

а дори и след катастрофата в тялото му са намерени следи от антидепресанти.

Още по-често, отколкото във въздуха самоубийци повличат със себе си в смъртта невинни хора на обществени места. Най-често сцена на ужасните самоубийства стават училищата. През април 1982 г. пиян полицай вилня с две картечници и гранати в южнокорейския град Санг-Намдо. Тогава загинаха 57 души, а 38 бяха ранени.

През март 1996 г. мъж щурмува основното училище в шотландския град Дънблейн и застрелва 16 ученици и един учител, след което слага край на живота си. През април 1999 година двама ученици нападнаха училище в град Литълтън, щата Колорадо, застреляха двама тийнейджъри, взривиха други 12 и един учител и раниха общо 23-ма ученици. След това атентаторите се самоубиха.

Младеж на 19 години от германския град Ерфурт нападна през април 2002 година гимназията "Гутенберг". В състояние на амок той застрелва 13 учители, двама ученици и един полицай, а после се самоубива. По същия начин действа и един 22-годишен финландски ученик, който през септември 2008 г., преди да сложи край на живота си, застреля девет свои съученици и един учител.

През март 2009 г. 17-годишен ученик превръща в кървава баня прогимназията в германския град Виненден - застрелва няколко ученици и учители в училищната сграда, след което се опитва да избяга, като убива още няколко души. Накрая, оставил 15 трупа след себе си, психопатът се самоубива.

Всъщност човечеството отдавна се мъчи да намери отговор на връзката между убийството и самоубийството.

Според психиатъра Карл Менингер убийството и самоубийството са взаимозаменяеми актове. Следвайки логиката на Фройд, той казва, че потисканите в тежкото детство природни инстинкти могат по-късно да избият в появата на “инстинкт към смъртта”.

в изкривена форма. Подобно е и схващането на културния антрополог Ърнест Бекер, който разглежда страха от смъртта като универсално явление, което може да подтикне индивидите, както към героизъм, така и към превръщането им в

“изкупителна жертва”

В исторически аспект за убийците самоубийци също могат да се намерят любопитни аналогии.

Интересна “традиция” е имало например в Дания през 18. век. Там много от хората, които искали да се самоубият, го правели, като извършвали убийство, за което се полагало смъртно наказание. Причината била в странно поверие, според което, ако човек убие някого преди това и се покае, по този начин избягва проклятието, на което е обречен заради това, че сам е сложил край на живота си.