Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо спортистите мислят за самоубийство

Известните и успелите в залата или на пистата нямат право на провал и се страхуват да потърсят помощ, ако ги връхлетят проблеми

В нашите очи те са успели, богати и много, много щастливи. Няма по-велико удоволствие от това да се качиш на почетната стълбичка и да наведеш глава, за да те окичат с медал пред погледа на целия свят. Как да не им завидиш на тези погалени от съдбата късметлии? На тях животът се развива по ноти и единствената им отговорност е да приемат щедрите дарове на Фортуна.

Замисляли ли сте се някога дали наистина известните футболисти, баскетболисти, атлети, борци са толкова големи късметлии, за колкото ги смятаме? Дали пък под гладката водна повърхност не дебнат опасни течения, които завличат към дъното? Тези дни една от най-обещаващите звезди на българския спорт Биляна Дудова посегна на собственото си здраве. Първите информации бяха, че трикратната европейска шампионка по борба е прерязала вените си. Впоследствие се изясни, че нараняванията са по-леки, но пак остана въпросът какво е подтикнало Биляна да се самонарани.

Самата тя съвсем наскоро даде интервю за "168 часа", в което разказа за жестоките предизвикателства в живота, през които трябва да премине. Младата надежда на българската борба губи майка си навръх Коледа, но някак успява да се съвземе и да продължи със спорта.

"Продължих именно заради мама. Боря се заради нея, в нейна чест", заяви пред вестника ни Биляна, която губи най-важния човек в живота си, когато е на 13 години. Трагедията със сигурност оставя огромен отпечатък в душата й, но оттогава минават години и Биляна успява да продължи напред. Преди няколко седмици тя спечели третия си европейски златен медал и беше понесена на вълната на

хорското възхищение.

Навсякъде се чуваха аплодисменти, всички я потупваха по рамото. Авторът на тази статия също имаше шанса да се срещне с нея и тя изглеждаше ако не напълно щастлива, то в мир със себе си. И ето че съвсем малко след поредния си голям успех Биляна взе някакъв вид острие и поряза ръката си. Лекарите са категорични, че е извадила късмет и не е успяла да засегне големи кръвоносни съдове.

Защо го е направила Биляна ли? Боркинята казва, че причината е лична и обществото е длъжно да се задоволи единствено и само с това обяснение, ако тя самата не реши да излезе и да разкаже нещо повече. Обществото би трябвало да се замисли над въпроса - защо известни спортисти напук на всичките си успехи понякога посягат на живота си. Защо тези толкова красиви и успели момичета и момчета допускат въобще суицидни мисли в главата си?

Най-простичкият отговор е, че в живота им не всичко е толкова наред, колкото ни се струва на всички нас - обикновените спортни фенове. В наши дни

големите успехи

в спорта имат

огромна цена.

Конкуренцията се увеличава с всеки изминал ден, очакванията растат, мисълта за провал се забранява със закон. Технологиите вместо да помагат на спорта, още повече увеличават напрежението. Колкото по-модерни и технологични ставаме, толкова повече расте увереността, че няма невъзможни неща и всяко усилие трябва задължително да е последвано от успешен резултат.

Е, не винаги се случва като в холивудските романтични филми. Десетки хиляди спортисти по тази земя полагат неимоверни усилия, които накрая се оказват напразни.

И това може да се окаже не провал, а някакъв вид спасение. Защото мнозина от успелите им събратя сякаш попадат в гърлото на огромна машина, която мачка мускули, кости и психики. Научават се да печелят медали и купи,

но забравят да

бъдат щастливи.

Не беше ли точно такъв случая с красивата ни гимнастичка Цветелина Стоянова? Тя скочи от шестия етаж точно в момента, когато уж трябваше да бъде най-щастливото момиче на света. Тя и останалите грации от ансамбъла бяха в страхотна форма и се готвеха за лъвски скок към медалите на олимпиадата. В личния й живот също всичко изглеждаше наред. И все пак Цвети скочи в бездната в навечерието на важното за отбора европейско първенство. За щастие Стоянова оцеля и след това категорично призна на света, че ще се възползва по най-добрия начин от дадения й втори шанс.

На бял свят така и не излезе конкретна причина за нейната постъпка. Най-вероятно психическо разстройство бе последвано от внезапен и категоричен срив на всички нива в душата и съзнанието на Цвети. И тя като много други популярни спортисти по света просто не издържа на напрежението и стана жертва на модерния в наши дни бърнаут-синдром. Някаква платка в дълбините на съзнанието просто прегаря и дава на късо заради огромните физически и психически натоварвания.

По традиция от подобни професионални прегаряния страдат лекари, журналисти, полицаи, учители... Очевидно е, че и успешните спортисти не са защитени в наши дни, колкото и специалистите да твърдят, че спортът разтоварва психиката. Това може да важи за другите професии, но не и за мъжете и жените, които си изкарват прехраната с ритане на топка, плуване, борба, тичане или боксиране. За тях ежедневните физически натоварвания не са за разтуха, а за самоусъвършенстване и преследване на високите цели, поставени им от треньори, федерации и въобще от целия свят.

Със сигурност Юсеин Болт още в детството си е забравил удоволствието от това да тича по поляната и винаги да е по-бърз от връстниците си. След години задължението винаги да е с едни гърди напред

се превръща в неговото проклятие.

Стотици милиони хора по тази планета изискват от него нови и нови рекорди на високотехнологичната писта. Второто място е равносилно на предателство и разочарование. Средностатистическият работник във фабриката за консерви трудно би могъл да си представи за какви нива на стрес става дума. Той вижда само лъскавите усмивки, които раздава Болт, и лъскавите лимузини, с които пристига на стадиона. Всичко това, както вече казахме, си има определена цена.

Спортните психолози предупреждават, че техните клиенти все по-често

падат жертви

на една от най-опасните степени на т.нар. професионално прегряване, а именно жаждата за себедоказване. При това състояние на духа и тялото човек започва да изпитва хронична нужда да демонстрира своето професионално превъзходство над останалите. Всичко друго в живота остава на втори план. Важното е да си поставиш високи цели и да ги постигнеш още днес, утре или най-късно вдругиден. Подвластните на неистовата жажда за изява са готови да жертват всички ресурси на психиката и физиката в името на успеха. А когато той дойде, победителят моментално се прицелва в още по-висок връх и продължава нагоре, без да си даде и ден за почивка. Именно липсата на почивка на тялото и душата е един от най-големите проблеми на съвременните спортисти.

"Нямаме време за приятели, семейство или кино. Целият ни живот се върти между залата, тренировъчните лагери и състезанията", може да чуете от устата на всеки голям спортист. Самата Биляна Дудова призна наскоро, че още на следващия ден след успешното за нея европейско първенство отива в залата, за да тренира. Момичетата и момчетата отрано са научени от своите треньори и въобще от системата, че трябва да мислят единствено и само за тренировки, ако искат да се издигнат над мнозинството от посредствени спортисти.

Само и единствено стопроцентовото себеотдаване е приятел на високите спортни резултати. Което твърдение ни води и до проблема със самотата. Големите звезди в световния спорт са заобиколени от хиляди почитатели, съотборници, натегачи,

но в действителност са самотни.

Когато се появи голям емоционален проблем, те просто няма с кого да го споделят. Съотборниците ще ги презрат, феновете ще им обърнат гръб, подмазвачите ще си потърсят друга жертва. Многократният медалист е длъжен винаги да е усмихнат, красив, силен, идеален. Каквито и демони да атакуват душата му, той трябва да ги държи скрити от околния свят. Страхът от подигравки се оказва по-силен от нуждата да споделиш. Потиснатите и премълчаните проблеми обаче не изчезват като заек в шапката на фокусник. Те хищно започват да гризат душата на спортиста и го тикат към бездната.

Нещо подобно се случва във вътрешния свят на германския вратар Роберт Енке. Той минава през "Барселона", стига и до титулярния пост в националния отбор, изглежда като изключително успял спортист. През 2006 г. обаче губи двегодишната си дъщеричка, починала от вродено сърдечно заболяване, и всички успехи във футбола губят значение в живота на Енке. Той и съпругата му осиновяват дете, футболната му кариера уж отново потръгва, но

това е маскировка на пълното отчаяние.

Футболистът вече е започнал да пропада към мрака и не се намира кой да му подаде ръка. Един ден Роберт Енке отива на жп прелеза и се хвърля под влака.

Съотборници и фенове са шокирани, но бързо продължават напред. Професионалният спорт е длъжен да се освобождава по най-бързия начин от личните човешки трагедии. Тук се правят много пари и лъскавите усмивки са задължителни. "Ранените" и слабите са изтласквани встрани сами да се справят с проблемите си. Ако успеят, чудесно за тях. Ако не, веднага има кой да ги замени в бойните редици.