Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Васил Левски спасява Христо Ботев от румънски затвор

През 1872 г. Христо Ботев попада в затвора в град Фокшани, днес административен център на известния със силните си земетресения окръг Вранча. Опитал се да избяга от него, но безуспешно.

Преди да го заловят, той живее цяла година ту в Браила, ту в Галац, за да не попадне в полезрението на полицията. Знаел е, че го търсят заедно с други революционери. За това пише Захари Стоянов след Освобождението в книгата си "Христо Ботев - опит за биография".

Сигнал срещу поета и приятелите му руснаци подал лично руският консул в Галац, защото ги подозирал, че са нихилисти и борци срещу царската власт. Бил заблуден, че и Христо Ботев е руснак. Няколко пъти дипломатът писал до румънските власти, че поведението на тези хора е опасно.

Така е заловен Флореску, един от приятелите му. Той е руснак, но се е криел и за прикритие използвал румънско име. В същото време търсели и българския революционер, но той успял да се измъкне от лапите на полицията.

Обискирали квартирата му,

която се намирала

в една кръчма,

и конфискували писмата и книгите му.

Успели да го проследят, макар и Захари Стоянов да не описва как точно и дали някой не го е предал. Хванали го една вечер в град Фокшани. Поетът се криел в хотел "Патрия", собственост на сънародника ни Иван Захманов.

Когато видял жандармите, дошли да го арестуват, Христо Ботев извадил кама да се защитава, но те били много и успели да го заловят.

Прокурорът, който отишъл да разпитва Христо Ботев,

първоначално се държал грубо

заради буйното поведение на българския национален герой. Смятал го за криминален престъпник като всички останали, с които се занимавал. Още на първата си среща с него обаче променил мнението си.

Захари Стоянов не споменава името на прокурора, той остава анонимен, но играе сериозна роля в освобождаването на Ботев от затвора. След като го разпитал, установил, че си има работа с интелигентен и начетен човек, който няма криминални прояви.

“Имаме известие от галацката полиция,

че вие сте проповядвали изтребление на всичката собственост на богатите хора, които сте наричали най-големите крадци на света", започнал магистратът. Ботев му отговорил, че е български емигрант, избягал в Румъния от турците, и се опитвал да помага на своите сънародници.

Те имат нужда да се освободят от робство, казвал още Ботев. Той отхвърлил всички обвинения, че проповядва комунизъм. Буйният поет стигнал по-далеч - той убедил прокурора, че е полезен и за Румъния, защото събира около себе си емигрантите и им проповядва патриотични добродетели. И не работи срещу румънската държава.

След този разговор магистратът започнал да говори на Ботев на "господине" и да се отнася към него с уважение. Често го посещавал в затвора или заповядвал на полицаите да го доведат в кабинета му, но не за да го разпитва.

Просто обичал да си говори с калофереца.

Даже му давал

и по някоя пара.

Въпреки че магистратът се държал човешки с Ботев, той не искал да чака да го освободят и решил да избяга. За тази цел събрал няколко затворници, които били съгласни да рискуват и да се измъкнат от решетките. Съставили план да излязат през комина.

"Посред нощ, като заспали другите, съзаклятниците се приготвили. Двама души се изправили, стъпили един на други на раменете. На третия се подавала главата на свобода", пише Захари Стоянов. Именно това бил Христо Ботев. Той почти вече бил излязъл на свобода, когато постовият стражар се събудил, видял го и открил огън по него. Куршумите отекнали в целия град.

За да се спаси, революционерът се върнал обратно в килията. Така бягството пропаднало.

На следващия ден властите започнали разследване кои са били бегълците и кой е този, чиято глава се е подала през комина. За късмет на Христо Ботев никой не го издал и останало в тайна, че е организатор на бягството.

По-късно срещу него се води дело в съда. Там също, както и пред прокурора по-рано,

заявява, че не е комунист, в което

го обвиняват.

"Да се проповядва комунизъм пред българския народ, е нищо друго освен глупост. На българите трябва да се вдъхва революционна идея, както и аз това правя с моите другари - казва Христо Ботев пред съда. Неговите думи са описани след Освобождението в спомените на съратника му Киро Тулешков. - На вас е известно, господин прокурор, че който от българските емигранти е могъл да сполучи да избяга от тиранския сатър и от бесилото, той е можел да си спаси живота в съседната конституционна държава Румъния."

В словото си пред съда Ботев заявява още, че се опитва да намери работа на бедните български емигранти. Учел ги да не нарушават реда в Румъния и да не вършат престъпления. "Защото, ако почнат и оттука да ни преследват, то тогава ние се намираме в голяма опасност и разваляме почти всичките планове, които революционният комитет си е направил, и с това народът ще ни счита за свои неприятели", завършва речта си 24-годишният по онова време Ботев.

Прокурорът, който му симпатизира, вместо да го обвини, говори в негова защита. "Забелязвам, че си един добър човек и твоите идеи са съвсем други, а не както ме уверява галацката полиция - преразказва думите на магистрата Киро Тулешков. - Жалко само, че не можеш да владееш добре румънския език. Ако имаш един познат човек в града ни, то нека той стане поръчител за тебе и аз ще те пусна."

Оказва се, че няма такъв човек, който да плати гаранцията и

да обещае, че

Христо Ботев няма да работи срещу румънската

държава. Затова престоял 3 месеца в затвора, като едни от съвременниците му казват, че е бил само във Фокшани, а други - че го преместили в Галац, а после и в Браила.

Но след 90 дни лично прокурорът изпратил хотелиера Иван Захманов при Любен Каравелов, който е в Букурещ, да го помоли да стане поръчител за Ботев.

Той обаче не реагирал. Не искал да плати гаранцията и да стане поръчител на поета от Калофер. "Възгордял се е, че е предводител на цял народ", пише в спомените си Киро Тулешков. На всички съвременници е известна враждата между Каравелов и Ботев.

В същата година авторът на "Маминото детенце" е избран за председател на Българския революционен централен комитет.

Занимава се и с издаването на вестник "Независимост", в който публикува решенията на БРЦК и информация за емиграцията в Румъния.

Горе-долу по това време в Букурещ се състояло общо заседание на представители от всички градове в България.

Целта е да приемат устава на организацията и да уточнят всички подробности за подготвяното въстание.

На това събрание присъствал и

Васил Левски,

с когото Христо Ботев се запознава през 1868 г. в Румъния.

Апостола много искал да се види със своя приятел, с когото студували и гладували заедно в изоставена воденица край Букурещ. Васил Кунчев постоянно питал за поета. Киро Тулешков не знаел какво точно се е случило с него и отговарял уклончиво.

Един ден научил всичко и

разказал как Каравелов не иска

да стане поръчител

за Ботев. Тогава Левски принудил писателя заедно с касиера на БРЦК Димитър Ценович да платят гаранцията на революционера, за да го пуснат от затвора.

Двамата не посмели да се противопоставят на Апостола на свободата и дали парите на Иван Захманов, който чакал решение на въпроса. Така Христо Ботев бил освободен.

Тогава обаче пред него се появила друга пречка.

Нямал никакви пари, за да стигне до Букурещ.

Български емигранти отново поискали помощ от Любен Каравелов. Молели го от парите за вестник "Независимост" да отпусне средства, за да може Христо Ботев да стигне до столицата на Румъния. Каравелов и този път не откликнал. Дори не върнал отговор.

В това време Левски нарочно стоял в Букурещ и не заминавал за България, за да се види с Христо Ботев. Нямал търпение да говорят за въстанието.

Но след една седмица решил, че няма повече време и трябва да се върне в България, за да подготви комитетите.

Ботев успял да се добере до Букурещ чак след още две седмици. Той

тръгнал пеша, защото нямал

пари за влак.

Стигнал до град Бъзоу, който е на 100 километра от Браила и на 75 км от Фокшани. Не се знае откъде е тръгнал заради различните свидетелства на съвременниците от кой затвор е освободен.

За късмет Ботев намерил в Бъзоу един емигрант, който бил му задължен и му дал пари, за да си купи билет за влака, и така поетът-революционер се озовал в Букурещ.

Първата му работа била да отиде направо в печатницата на Любен Каравелов. Търсел Киро Тулешков, който бил помощник на главния редактор. Каравелов разбрал, че Ботев се е появил, и изпратил да му кажат, че не го иска в дома си.

“Г-жа Ната (жената на Каравелов - бел. ред.) започнала да

го псува като мъж

и вдигнала да го гони с метлата", пише в спомените си Киро Тулешков. Тогава Христо Ботев излязъл с един от работниците и отишли у Тулешков, който си бил вкъщи.

На другия ден Каравелов заповядал на помощника си да не приема в дома си хора като Ботев, защото бил "шарлатанин и крадец". Заплашил го, че полицията ще заподозре и него. Въпреки това Киро Тулешков не изхвърлил поета на улицата.