Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

"Салон-вана" - древноримски разкош в работническа София през 60-те Централна минерална баня, днес Музей на София

В работническо-селска София през 1960-е имаше много обществени и малко домашни бани. Преди масовото и поетапно навлизане на Централната топлофикация във всяко бетонно “гнездо”, съответно и домашна баня, в зората на Развитото социалистическо общество.

Богата на минерални извори, мъдри архитекти бяха уредили редовната хигиена в столицата на Нова България по стар римски начин – чрез обществени бани. Които освен салони и зали за блажено къпане бяха място за срещи, сладки приказки и клюки един път седмично на стари жители и пресни пришълци Разбира се, разделени по полов признак при ползването, за удобство и спазване на приличие (или не) още от Античността.

Миналата пролет Националната библиотека издаде фототипно “ИЛЮСТРОВАНЪ ДЖЕБЕНЪ ПЪТЕВОДИТЕЛЪ на София и околността” от 1919 г. Вътре кипи от реклами за търговския живот на младата ни столица. Но още от корицата създателите на джЕбното бижу от АФИШНОТО БЮРО – София, насочват вниманието към зеления полис и като минерален курорт. Издателите отпреди 100 г. добавят и околните селища с минерални бани – КНЯЖЕВО, ГОРНА БАНЯ, БОЯНА, БАНКЯ, ДРАГАЛЕВЦИ, ПАНЧАРЕВО И СВОГЕ... В малките странички има и средновековна курортна вест: “Малко след това (1443 г.) полският крал Владислав III (Варненчик), в похода си против турците, достигнал дори до София и Златица. Тогава София била “град богат и многолюден, с прочути бани, но опленен и изгорен”... Богат и многолюден, с прочути бани!... Кратка, но достатъчна характеристика на

райското кътче, където битуваме

Особеното внимание към това природно богатство продължава и при управлението на новите монарси – царете Фердинанд I Български и Борис III Обединител. С личното им насърчение и участие в законодателство, конкурси, проекти, строежи на минерални бани, Нова София се превръща в истинска минерална столица на Балканите. Тоест, отново връща славата си от времената на Древен Рим и Средновековието. А със зелените си площи, паркове, градини и растителност заслужава възклицанието на японски дипломат “Вашингтон на Балканите”.

Съдете сами. Детските ми спомени от 1960/70-е в града под Витоша и околовръст пазят редица добре уредени обществени минерални бани. Стъпили в зелени паркчета, с големи или по-малки басейни, кабини, физио-кабинети и прочие, наречени днес спа центрове: 1.Централна минерална баня - архитектурен шедьовър, 2.Баня “Подуене”, 3.Баня “Ситняково”, 4.Баня “Овча купел” - архитектурен шедьовър, 5.Банята в Княжево, 6,7 и 8. Баните в Панчарево, Горна баня и Банкя- архитектурен шедьовър, 9.Баня “Мадара” (до Александровска болница), 10 и 11. Баните “Банишора”, “Три кладенци”. Да не пропуснем и летните къпални “Дианабад” до Ловния парк и “Мария Луиза” в Борисовата градина (тогава Парка на свободата). Лежерно можеш да се отдадеш на спа туризъм в рамките на големия град, без да ползваш специална ваканция. Просто се мяташ на трамвай, тролей или рейс само с хавлиена кърпа и джапанки в чантата... Съвременни проучвания сочат, че България в момента е третата величина в света по естествени термални богатства - 200 находища

с над 520

минерални извора!

За жалост, целуната от Бога, но наплюта от Дявола и в бистрите й води...

Красиво момиче от бял мрамор, в евино облекло и корона се появи над входа на бившия Музей на София (над Триъгълната кула срещу Централни хали) в края на 1960-е. Изящието му ваеше древната минерална слава на Сердика, столицата на днешна България. Излезли току-що от “морската пяна” на тези времена, две Афродити взеха да се къпят неуморно във фонтаните на новия парк “Заимов”. Стройните метални комсомолки (ала натюр) станаха магнит за сюрии възмъжаващи хлапета. При тотална забрана за печатна еротика тогава, момчурляците си играеха дълги часове около тях с тайни погледи и мечти за светли мъжки бъднини.

Докато се водех още дете, фамилията (пък и Старата махала) по традиция и график използвахме за седмична хигиенизация Централна минерална баня на пл. “Бански”... Живеехме под наем на 10-ина минути пеш в стара влажна къща с двор, строена още по времето на цар Фердинанд. В две стаи, кухня и вътрешен клозет с порцеланова чиния. Петима души в 50-ина м2 жилище, висок партер, на метър и двайсет над земята, на ул.“Дунав” 36, Драз махала. Баба сама в стаята към улицата, останалите млади – в другата. Простор и разкош, осигурен задълго от “Софжилфонд” на смотаните квартиранти, с обществен етикет

“крайно

нуждаещи се”

Автокаравана от стари тухли, но без гуми. Една от причините баща ми да прекарва повече време на работа и с приятели, отколкото с нас. Без домашна баня, но пък неделната ни такава в най-обширната и разкошна в цяла България - Централна минерална баня.

Захранвана от мощен горещ извор, каптиран още преди 2000 години по времето на Древен Рим, тя е и блестящ артшедьовър. Издигната в началото на 20.век на мястото на античната римска такава... На втория етаж над атриума, общите съблекални, душовете и басейните бяха “Семейните кабини”. Проектирани сред вътрешни балкони с разкошни византийски мозайки, извити сводове, ковани железни парапети и лампиони. Зад люлееща се двойна матова врата дълъг коридор в източното крило водеше към тях - отделните лични помещения за къпане.

Снабдени със зидани, облицовани с фаянс вани и големи месингови кранове за вода, а в предверието с полежанки и закачалки за преобличане. Един час разкош в огромната вана тримцата - Прекрасната Дора с две русоляви дечица, без излишните подробности от неприличната песничка “Селската баня”... Без строгия поглед на табелки по стената като модните тогава “НА ПАРТИЯТА – ВЯРНОСТ, НА НАРОДА – ЧИСТА ВОДА!”, “СЪБЛИЧАЙ СЕ БЪРЗО – И ДРУГИ ЧАКАТ СВОЯ РЕД!”, “ГРАЖДАНИ, НЕ ДАВАЙТЕ БАКШИШ НА ТЕЛЯКА!”, “ЧИСТОТА Е МЕРИЛО ЗА КУЛТУРАТА НА ЧОВЕКА”...

А когато успеехме да си купим билет за “Салон вана” в отделението “Семейни кабини”, бяхме едновременно

и в Древен Рим,

и в Тракия,

и в лечебните мистерии на Антична Сердика. Като лични гости на разрушените дворци из Софийско равно поле, далеч, далеч от действителността... Доста по-голяма от другите семейни кабини, ваната в мокрото помещение бе двойна, под ъгъл, с месингов парапет и стъпала към дъното в средата... Вкопана, не зидана нагоре от пода като останалите. Лукс! Цял час голи, мокри, свободни, щастливи. Майката и децата са в една кожа – никой не се притеснява от голото си тяло. Пък и някой да се срамува, ще му мине... Така е отредила природата.

Освен с царския си разкош, в работническо-селски времена Централната минерална баня бе придобила и филмова слава. С футболната комедия “Любимец 13”, в главните роли с А. Карамитев, Г. Станчева, Г. Парцалев и П. Карлуковски (1958). В преследване да “закупят” млад голмайстор двама соцмениджъри от провинцията попадат тук сред минерализиращи се алкално софиянци... Епизоди с гонитби и глуми из кабини и коридори на профилакториума откъм ул. “Екз. Йосиф”. С блажена въздишка от басейна

“Цялата отпуска изкарвам тука!”

В разкошните руини днес на Софийска минерална баня (с лице към “Екз. Йосиф”), т.нар. “Малката баня”, издигната 5 години по-рано (1908) да замени старата турска, докато се построи Централна, са бивали люде велики, като народния поет Ив. Вазов, П.К. Яворов, Ал. Балабанов, Елин Пелин… На баня, теляк, релакс, че и бръснар… Култура не, ами разкош!... Е, било е...

Човек и добре да живее, все някога трябва да се отдели от майка си, особено в банята... Бях на 12 години, имах нов (втора ръка) чешки грамофон, който се включваше с жичка в голям дървен радиоапарат “Симфония 10”. Плюс 1 оригинална плоча “Дилайла” на Том Джонс от Югославия и няколко винила на “Балкантон”. Успешната сделка със сиво-червената кутия с търкало, но без колони мама бе осъществила с колега от Локомотивно депо – София. Халетата за поддръжка и ремонт на влакове и сега са в края на улица “Дунав”, зад жепе линиите, преди гробищен парк “Орландовци”. Точно срещу бившата леярна фабрика на вуйчо Георги, брат на баба ми, индустриалец, национализиран след 1947-а, на ъгъла на ул. “Индустриална” и “Заводска”. Мама Дора работеше в депото като конструктор на вагони и понякога ходех при нея пеш през моста над река Владайска. Хем да се видя с инженерната интелигенция на място, хем след работа да идем на баня. На работническа баня...

В комплекса на Централна гара бяха разположени още жп заводът “Г. Димитров” за ремонт на локомотиви и вагони, леярни, ковачници, монтажни, огромни хангари депа за жепе състав, чертожни зали за техници и инженери, лаборатории, митница, тъжна 4-етажна болница, заключено депо за луксозните царски вагони и проч - чак до надлез “Надежда”. За да е осигурена винаги топла и студена вода за целия жепе комплекс, близо до локомотивното депо има издигната и голяма жълта Водонапорна кула, която още си стои. Като тези в равнините на Румъния, Унгария, Германия, Полша... В София има подобна водна кула на високото в кв. Лозенец. Отвън прилича на красива шестоъгълна сграда с еркер на най-горните два от общо шест етажа. Вътре са котли за топла вода, мъжки и женски бани, а най-отгоре цистерни за прясна вода. Западняшна индустриална работа отпреди Втората световна война, може би и паметник на културата. И ние с мама Дора – там, на освежение телесно и физическо. В женската баня, в лето социалистическо 1969-о...

Привечер, в малката съблекалня полумрак,

електрическата крушка открадната...

Втора смяна пристига чак след 10 часа вечерта, та под душовете вътре и гардеробчетата отвън няма никого. Идеално за сем. Папазови! Мушкаме се под душовете, почваме да трием сапуни, кесета, пемзи за пети, когато в рамката на вратата се появява жена в омацан от масло и сажди син гащеризон... Притичала от цеха, да избегне навалицата след смяната.

- Извинете, видяхме, че е празно и влязохме със сина ми да се изкъпем. След малко излизаме... – Прекрасната Дора любезно.

- Не се притеснявайте!

И аз имам деца, знам как е...

Е, имало е да страдаш пак, Георги Храбрий! След минута в полутъмната баня влезе такова разкошно голо женско тяло, че крушките светнаха отново... Да хванеш идиота, който е навлякъл това съвършенство в сини размъкнати парцали и да го пратиш на Дявола под опашката!... Афродита в работническата баня!... Антична богиня! Усмихната, ведра, непринудена. Съвършенството на Сътворението... Стой си, Георгий, над албумите с класика, животът си тече-е...

- Реших да не чакам. Надявам се, младият мъж да не се смути от мен? – тя, Афродита.

- О-о, той е свикнал с женското тяло... Бъдете спокойна! – мама Дора.

Ами да, свикнал съм аз!... Още от детската градина на ул. “Цар Симеон”, когато учителките ни къпеха през лятото в басейна с жабата. Напълнят голямото каменно корито с вода, до обяд слънцето я стопли и идва ред на плажното парти. Съблекат ни и момиченца, и момченца само по бели шапчици, а ние се цупуркаме и кискаме до полуда. Голички, разбира се, по съответните тела... После на сушенето се питаме взаимно кой какво не е видял или разбрал... Лесно ви е на вас... Да, да...

Случката във Водната кула обаче се разви в ритъма на био- фолк- гаменията “Селската баня”: “Пара дими, дими/ нищо се не види/ най ми било събота в женската баня...На една страна кметицата сапунисва (да речем...) гургулицата, от друга страна кмета (да кажем...) петела си подмета...” Каква ти Афродита?!

Стил “хард простак”...

През стената от другата страна е мъжката баня с високо прозорче отдушник към нас. Предател засякъл двете бели хубавици на влизане. И по някое време къдрава мъжка глава се появила на наблюдателницата... Младият естет – аз, въобще не съм забелязал. Унесен от горещи води и изящия, вече сапунисвах оплезения си от радост език... Последваха викове, писъци! Но Афродита хладнокръвно скокна на пейката под струящото пара и светлина прозорче и изпраска нахалника по тиквата. С дървен налъм! Колега, а?! Битка! Голям смях за наглеца... Класика с амазонка неглиже антик с високо вдигнати ръце, като по галериите на Европа. Струна от лъка на живота.

По- нататък се оказа, че Жорко е получил първи признаци за вторично биоразвитие... Взех да посещавам единичните душ кабини в бани “Подуене” и “Ситняково”. А краткият научно-популярен труд “Ти ставаш мъж” ми стана настолна книга.