Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Казала, че има лошо предчувствие и в последния момент отказала да се качи на самолета със Стефан Василски. Опитала да спре и него да лети 

Родителите я водели често в авиобаза Равнец, където върховният главнокомандващ бил лейтенант

Според колегите й причината за катастрофата е техническа грешка, а малката височина допринесла за падането

Вяра Лозанова, която загина заедно с Иван Костадинов на 26 май при падането на малък самолет край Ихтиман, е израснала пред очите на президента Румен Радев, показа проверка на "168 часа".

Оказва се, че родителите й са военни. Баща й служил в авиобаза Равнец, а майка й работела там. По тази причина Вяра прекарвала по-голямата част от времето си сред летателните машини.

Според спомени на нейни приятели тогава тя била на около 4-5 години, а Румен Радев бил лейтенант там и правел първите си стъпки в тази сфера.

След това

Вяра и Радев стават приятели

Често им се налагало да работят заедно.

Малко по-късно майка й се мести да работи в авиобаза Крумово, където Вяра отново изучавала с любопитство работата на военните.

Така преди 20 г. става първата жена - механик на вертолети в България от 1990 г. насам. Била сред най-добрите специалисти на Ми-17, Ми-24 и "Кугър".

"В средите на авиацията стана доста известна - споделя пред "168 часа" неин близък приятел. - При нея беше валидно правилото, че

когато ти влезе миризмата на керосин в душата, никога не излиза

Беше в истинския живот на базата. Като човек, който обслужваше летателните машини, ходеше често по различни летища и се запали по леката авиация. Зароди се страст към летенето. Тя буквално гореше да помага и да върши всякаква работа по всичко, което лети."

Така започва да пилотира малки самолети и се запознава с Иван Костадинов. Двамата бързо се сближили и често летели заедно, защото били едни от най-опитните в бранша.

Леката авиация я среща и със собственика на авиоклуба в Белозем Стефан Василски. С него също се сближават, дори се определяли като брат и сестра. Често летели заедно, докато не настъпил фаталният 20 април.

Тогава имало състезание с дронове край Оризари, а наградата била 15-минутен полет със самолета на Стефан.

"Вяра трябваше да лети с него, но тогава каза, че има някакво лошо предчувствие, и не тръгна - споделя пред "168 часа" нейна близка приятелка. Не поиска да се качи. Даже се опита да спре и Стефан да излети, но той се пошегува, че е луда и има много ваучери за летене. След като той почина, едва я утешихме. Тогава я помолих да не се качва повече на самолет, но тя само ми се усмихна и ми каза:

"Няма да спра.

Това е моята

страст и любов."

Вероятно по тази причина Вяра Лозанова описва себе си във фейсбук така: "Летящите хора не трупат имоти - все ги вълнуват други животи. Те са малко на брой, но техният свят е и мой".

Минава точно месец от смъртта на Стефан, а Вяра казва на колегите си, че е време да си вземе малко отпуск.

Оказва се обаче, че отпускът ще е вечен.

На 26 май заедно с Иван Костадинов излитат със самолет "Мистрал" от Черньово край Ихтиман, а крайната точка била летищната площадка в село Драганово. Иван пилотирал, а Вяра била спътничка.

На около 800 метра след западния край на пистата самолетът набрал височина. Издигнал се на около 60 метра, след това започнал да се накланя наляво и надясно.

Машината рязко изгубила височина,

снижила се до върха на дърветата, където пилотът успял да овладее самолета. След това обаче се разбил близо до точката на излитане и се самозапалил.

Според директора на специализираното звено за разследване на авиационни събития към транспортното министерство Христо Христов Иван Костадинов е направил опит да спаси положението, но заради малката височина се е получил скоростен срив и вече не е имало какво да направи.

"Самолетът излита в 11,20 часа и две минути след това на височина 60-80 метра прави рязък завой наляво и се срива, като прави три витки към земята - разказва Христо Христов. - Машината пада на земята и възниква пожар."

На мястото са открити обгорелите тела на Иван и Вяра.

Разследващите работят основно по четири версии - технически отказ, лошо време, влошаване на здравословното състояние на пилота или пилотска грешка.

"Времето в неделя беше много хубаво - обяснява Христов. - Не съм убеден, че времето е повлияло на този полет. Може би грешка в техника или технология на пилотиране е причината за падането."

Пред "168 часа" от Министерството на транспорта съобщиха, че експертите по случая смятат, че

най-вероятната причина за инцидента е пилотска грешка

Според колегите на Вяра Лозанова от авиационната база в Крумово обаче това не е вярно.

"Като хора, които разбираме, смятаме, че по-скоро по време на излитането е станала някаква техническа грешка и заради недостатъчната височина пилотът не е успял да реагира - споделя пред "168 часа" колега и приятел на Вяра. - Отхвърлям хипотезата, че Иван Костадинов е тръгнал да й показва нещо, защото просто е нямало какво. Двамата летят заедно отдавна."

Приятели на Иван Костадинов твърдят, че

той имал голям опит в леката авиация

"Специално на този самолет Иван има над 300 часа, така че го е опознал добре - обясни Антон Георгиев от сдружение "Крила". - Това означава, че няма как да допуска някакви груби грешки. Той е един от хората, които даваха сърцето си за леката авиация, и използваше всяка свободна минута да отиде на летището и да полети. Всеки миг, откъснат от бизнеса, го прекарваше на летището със самолета."

Всъщност Иван Костадинов е бил инженер-конструктор във фирма "Иновас", която се занимава с производство на оборудване от пяна. Летенето било неговата страст, а той оглавявал Сдружението на аероклубовете в страната.

Според Антон Георгиев пилотът е летял при всяко добро време, правил е големи обиколки на България, участвал е във всички събития на организацията на собственици на самолети.

"Неговата машина е разработена от НАСА - допълва Георгиев. - Иван го поддържаше доста добре технически, грижеше се за него. Той обичаше самолета. Администрацията достатъчно добре си изпълнява задълженията, даже по-строго от всяка една друга държава. Затова и този самолет беше регистриран в Италия."

Машината му много се харесвала на Вяра Лозанова. Всяко свободно време ходела на летището на Белозем, където с Иван често се срещали.

Там се ползвала с голямо уважение,

защото била от малкото жени, които разбирали доста от типично мъжка професия.

Всички я харесвали, защото изпълнявала задълженията си наравно с мъжете. За постиженията си неведнъж е получавала награди от началниците си.

"Тя беше страхотна и заслужаваше аплодисменти - споделя пред "168 часа" друг неин приятел и колега. - Обожаваше работата си и я правеше с особена страст. Бяхме постоянно заедно по задачи и паради." Колегите й няма да забравят широката усмивка, с която ги изпращала при всеки полет.

"Това беше задължително - допълва колегата й. -

Усмивката винаги беше на лицето й

Беше хумористичен човек. Няма да забравя, когато трябваше да се вземе един вертолет от ремонт в София. Беше дълго чакана машина. По нейна инициатива самолетът се посрещна с червен килим, а на пилота му беше връчен букет цветя от Вяра. Тези неща ще си ги говорим още дълго. Беше луда глава."

Колегите й все още не могат да осъзнаят, че Вяра Лозанова вече не е между живите, но със сигурност топлата й усмивка завинаги ще остане в сърцата им.

Четете още:

20 минути преди да загине край Ихтиман, Вяра пратила на майка си снимка на самолета

Загиналият пилот на падналия самолет в Оризари оставя жена и две деца

Вяра със Стефан Василки, който загина край Оризари на 20 април.
Вяра със Стефан Василки, който загина край Оризари на 20 април.
Двамата загинали често летели заедно.
Двамата загинали често летели заедно.
Загиналият Иван Костадинов
Загиналият Иван Костадинов
Вяра е първата жена механик на вертолети в България
Вяра е първата жена механик на вертолети в България