ОТ Лиляна Клисурова

Вече е тенденция хората да държат на правилния език и грамотността

За поста с “Луфтханза” - признавам, че  реагирах емоционално! Пътувах като средно-статистически гражданин и реагирах като такъв 

Във фейсбук не пиша научен труд. Това е социална мрежа, профилът ми е личен, въпреки че всеки чете моите постове както си иска. А някои - както дяволът Евангелието

Пет години не видяхме съпруга до предишния президент. Сега ме има. И имам собствено мнение, което няма как да се хареса на всички

Правим платформа за нашите деца в чужбина - ще се провеждат тестове по български език, които да повишават нивото на езикова грамотност

Постът на президента промени всичко -рядко имаме възможност да поемем глътка въздух,да останем сами. Но гледаме с чувство за хумор на ситуацията и се успокояваме, че всичко е временно, казва съпруга на президента

- Г-жо Радева, в навечерието на 24 май направи впечатление големият интерес към състезанието “Пазим езика си”, което вашето сдружение организира. То е подкрепено от Министерството на образованието и науката, но не е в официалната програма и резултатите от него не носят дивидент на децата като оценка. Въпреки това имаше интерес към него - в тренд ли се превърна желанието за грамотност и езикова култура?

- Мисля, че да. Отговорното отношение към езика като че започва да се превръща в тенденция. Все по-често общувам с хора, които, ако не са сигурни в нещо написано, търсят речници, проверяват и се самокоригират. Самите ние като общество постепенно осъзнаваме, че трябва да полагаме грижи за езика си и да не го изоставяме, държейки само на чуждите езици. Според мен, за да можеш да се изразяваш добре на чужд език, трябва много добре да владееш своя собствен. Да имаш сериозен речников запас. Четенето на книги е безценен помощник в това отношение.

- Но с използването на технологиите не навлиза ли повече в езика ни шльокавицата, както и вие самата я бяхте определили преди време, когато създадохте сдружението “Живата вода на България”?

- “Шльокавица”

я нарече обществото,

не аз съм кръстницата

Да, тя беше модерна, но мисля, че нейното време отминава. Повечето деца споделят, че вече все по-рядко я употребяват в есемесите, фейсбук, вайбър. Както и техните родители. Сами знаем, че изписването на български думи с латински букви е предпоставка за грешки в правописа.

Една от задачите в нашето състезание беше свързана именно с транслитерирането на текст. Трудно е да осмислиш български текст, написан на латиница. Обременяващо е. А и какъв е смисълът, след като си имаме кирилицата?!

- Какви са наблюденията ви за възможностите и знанията на децата покрай това състезание?

- Ще споделя мнението на учителите, които проверяваха изпитните работи. Те смятат, че знанията на учениците от V и VI клас по български език са на много добро ниво. Доказателство за това бе и оспорваният финал.

Щастлива съм, че успяхме да направим състезанието “Пазим езика си” национално. Записаха се много деца - 4600. Участваха над 3600 ученици от цялата страна. Само от област Силистра нямаше нито едно желаещо училище. Имаше много деца, чиито училища не искаха да участват в състезанието, но ние направихме така, че да има къде да отидат и да се включат.

Всъщност имахме идея тазгодишното състезание да е само за деца, които имат оценка от добър (4) надолу. Защото е ясно, че отличниците ще се справят добре. Но преценихме, че така ще дискриминираме тези, които са учили и знаят. А това не е честно. Искахме по някакъв начин да насърчим и по-слабите ученици. Затова и призивът на лицата, които подкрепиха каузата ни, беше, че състезанието не е само за отличници. Радва ме и участието на децата, които получиха под 50 точки при максимум 120. Това означава, че тези деца имат отношение към родния език и желание да проверят знанията си.

- Когато миналата година стартирахте пилотното състезание, отнесохте много критики - “Коя е тя, че да прави такова?”, “С какъв статут е...” Тази година МОН застана зад вас, БАН, много университети, има голяма обществена подкрепа. Как си го обяснявате?

- Да, имаше хора, които задаваха въпроса “Коя е тя?”. Но после стана ясно, че “Живата вода на България” е инициатор и организатор, а съставянето на задачите се извършва от преподаватели по български език и литература. Хора, които имат необходимите квалификация и опит и на които се доверявам. В тази връзка искам да

благодаря и на учителите,

които съставиха задачите,

и на тези, които провериха работите, и на проф. Владимир Атанасов, който имаше последната дума дали задачите са правилно формулирани. Защото един от най-големите ми страхове беше да не зададем грешно изписани задачи, както понякога се случва.

- Ще стане ли постоянно състезанието?

- Искрено се надявам. Вярвам в тази кауза. Полезно е за децата, а и за обществото като цяло. Няма друго такова състезание по български език. Получихме и продължаваме да получаваме благодарности и похвали от учители и родители от цялата страна.

Но не смятаме да спираме дотук. При пътуванията ми в чужбина се срещам с много учители от българските училища там. В различните държави нивата на усвояване на българския език са различни поради множество причини. Но най-важното е, че има желание за подобряване на знанията за родния език. Затова в момента разработваме интернет платформа за нашите деца в чужбина. Идеята е периодично да се провеждат тестове по български език, които да повишават нивото на езикова грамотност. Надеждата ни е, че тази платформа ще се ползва не само от децата, а и от родителите им. Там няма да има оценки или класирания.

- На какъв принцип подбрахте хората, които да ви подкрепят в кампанията “Пази езика си”? Голям интерес предизвика включването на Софи Маринова например.

- Когато искаш да привлечеш повече деца да участват, намираш хората, които биха им повлияли. Голяма част от лицата бяха журналисти, писатели и актьори. Хора, които боравят ежедневно със словото. Важно е обаче да имаш и тези образи, които са по-близо до децата и могат да ги “зарибят” да участват в състезанието. Затова поканихме “СкандаУ”.

Колкото до Софи Маринова, ромите са една важна част от обществото ни и едва ли има някой, който иска те да са неграмотни. В момента и правителството полага усилия да вкара ромските деца в училище. Защо да не потърсим помощ от Софи Маринова за това?! Благодаря на всички, които ни подкрепиха!

- Всичко това на доброволен принцип ли се прави и откъде намирате финансиране?

- Преди това нека уточня, че “Пазим езика си” е напълно безплатно за учениците. Лицата в кампанията участваха на доброволен принцип. Ние функционираме като всяко НПО в България - имаме си инициативата, направили сме предварителен бюджет, който включва заплащане на учителите, които съставят задачите, и на тези, които ги проверяват, на квесторите, които пазят децата по време на изпита, средства за награди. И се обръщаме към потенциални дарители, които желаят да подкрепят тази инициатива.

- По-лесно ли става намирането на средства, когато сте съпругата на президента?

- Не. По-трудно е. Хората се притесняват, въпреки че харесват идеята за състезанието.

Основният им довод е, че

не искат да се забъркват в

политиката. Което е

странно, защото не мисля,

че съм политическа фигура

Зад нас застанаха много университети, БАН, МОН. И въпреки тези институции, които нямат нищо общо с политиката, събирането на дарения не беше лесно. Затова искам специално да благодаря на всички, които ни помогнаха.

- Хващали ли сте граматически грешки на президента?

- Той поне според мен пише много правилно. Хващала съм го с пунктуационни грешки и там настава спор, често за една запетая. Понякога той печели, понякога аз.

- А вие самата как се предпазвате от грешки?

- Никой не е застрахован от грешки. Между другото, чрез състезанието самата аз се запознавам с новите норми в българския език. Знаете, че един език е жив, непрекъснато променящ се организъм. Предпазвам се от грешки, като проверявам. Но не от гугъл, а от правописните речници. Колкото и старомодно да звучи. Всъщност всяко от децата финалисти в състезанието получи последния издаден правописен речник на БАН.

- Младите днес обаче ползват интернет за всичко, дори за езикови справки. Какви рискове крие това?

- За мен поне дигитализацията е нож с две остриета. От една страна, ни отваря света, но от друга, ни пълни главите с доста невярна информация. Вижте например колко много фалшиви новини се разпространяват. Дори “Уикипедия”, която би трябвало да е достоверна, понякога дава грешна информация. Неотдавна попаднах на мой профил там, който не е правен от мен и изобилстваше от невярна информация.

А когато става въпрос за езиковите норми - трябва да си особено внимателен. Всеки сайт с претенции да осигурява езикови справки трябва да се прави от специалисти. Има сайтове, които са достоверни, но за да е сигурен потребителят, трябва да провери кой стои зад тях като автор, собственик, администратор. Което е доста по-трудоемко от това да отвориш речника и да намериш как се пише “изтребител” например.

- Говорите за това как трябва да пазим чистотата на езика си и да не използваме чуждици, но самата вие в постовете си във фейсбук понякога използвате такива. Изразявате се дори на английски.

- Иска ми се да уточня. “Пазим езика си” е състезание по правопис, проверяващо грамотността, а не борещо се за чистота на езика. Навлизането на чуждици няма как да се предотврати. Да, употребявам чуждици. Според мен те не бива да бъдат отричани или анатемосвани. Важното е да не се прекалява с употребата им и да се знае значението им. Признавам, че имам някои много удобни, паразитни, ако щете. Но в крайна сметка във фейсбук не пиша научен труд. Това е социална мрежа, профилът ми е личен, въпреки че всеки чете моите постове както си иска. А някои - както дяволът Евангелието.

- Постът ви за “Луфтханза” например предизвика бурна реакция, дори управляващите се изказаха...

- Знаете ли, преди да се стигне до казуса с “Луфтханза”, пуснах публичен пост, свързан с папа Франциск. В деня, в който той отлетя за Скопие, от борда на самолета бе излъчено негово обръщение към президента, правителството и българския народ. В него папата благодари за топлото посрещане и гостоприемство и ни благослови. Обръщението бе жест на човещина и уважение към всички българи и си струваше да бъде чуто от повече хора. Но нито една медия не обърна внимание на този пост.

В същото време темата “Луфтханза” беше подета залпово от всички, постът бе преписан и се започна една кампания... Единствено вие, от “24 часа”, потърсихте за мнение мен и “Луфтханза”, както изисква обективната журналистика.

- Ако трябва да сме честни, от позицията на първа дама такъв пост срещу частна, при това чужда компания, е неприемлив.

- Иска ми се да уточним понятията. Позиция първа дама няма. Не съм и няма как да бъда такава по конституция. Съпруга на президента съм. Нямам претенции за друга.

По отношение на поста с “Луфтханза” - признавам, че реагирах емоционално! Държа да спазвам обещанията си, в случая към близо хиляда наши сънародници зад граница. Затова бе и огромното ми разочарование. Пътувах като средностатистически гражданин и реагирах като такъв.

- Как си обяснявате фиксацията върху вас? Вярно е, че 5 г. нямахме първа дама, а сега вие, с цялата ви емоционалност, постовете ви, грешките ви дори, предизвиквате голям интерес. Защо? И защо всичко, което кажете или направите, предизвиква хейт?

- Хейт! Чудна чуждица… Вие сама отговорихте на последния въпрос. Пет години не видяхме съпруга до предишния президент. Сега ме има. И имам собствено мнение, което няма как да се хареса на всички. 

- За какво съветвате президента и той вслушва ли се в думите ви?

- Президентът има достатъчно голям екип, с който работи. Още един съветник ще му дойде в повече.

- Влязохте на “Дондуков” като младоженци. За тези 2 г. какво промени властта в отношенията ви с г-н Радев?

- Постът на президента промени всичко. Рядко сме свободни и без ангажименти. Рядко имаме възможност да поемем глътка въздух, да останем сами. Но гледаме с чувство за хумор на ситуацията и се успокояваме, че всичко е временно.