Днес синът ми Васил празнува първия си рожден ден. Цялото ни семейство, и най-вече майка му, която го обожава и на която безкрайно благодаря, много се вълнуваме. А аз пътувам от Скопие към София, за да не изпусна празника. Това, че все по-често съм тук, а и огромна част от моя светоглед, съм наследил за добро или лошо от моя баща, на който синът ми е кръстен. Много от това, с което се гордея, и много от това, което ми тежи и което не харесвам.

И последните дни си мисля: „А моят син какво ще наследи от мен?“. Днес, една година след като станах баща, аз знам със сигурност, че той ще ми даде много повече, отколкото аз на него, и че невинаги аз ще съм достатъчно добър за него, за семейството ми и за самия себе си. И все пак ще се опитам да дам максимума си. И най-вече да останем дълго заедно, да се учим един от друг и много да се смеем.

Да ни е жив и здрав, силен, смел и да не му тежим много!

*Андрей Арнаудов във фейсбук