Интелигентостта няма нищо общо с начетеността. Най-ме е страх от учени, но неинтелигенти хора. За мене дефиницията за интелигентност е: генна памет /предците ти са натрупали много положителен опит и информация/, доброта и вяра в Бог, любознателност, приспособимост - това е личен избор /оцеляли са не най-силните, а най-приспособимите/.

Една от най-интелигентните личности, които съм срещала, беше индианка Глория, която работеше в Мексико като домашна прислужница и беше неграмотна.... А за най-висша интелигентност считам Емоционалната, защото тя включва не само инстинкта, мъдросттта, но и морала - колко хора познаваме, които са безупречни, но безразлични, без емпатия, загубили са човешкото?!

Или политиците - изглеждат приемливо, разумно, усмихват се, а всъщност са дявол. Или пък познати, приятели - уж много готини, отворени, но не искат да слушат за проблеми, натоварваш ги...

Може ли да си тренираме емоционалната интелегинтност? Според мен може да се развива. Но това е все едно да развиваме любовта си: Когато близък, пък и не толкова близък ви говори неприятни неща, не сменяйте темата! Насилете се да се поставите на негово място. Поемете част от болката му.

Понякога дори да слушаме помага на другия. Не съдете! Ако не можете да помогнете, поне не осъждайте, просто слушайте. Слушайте повече чувствата и инстинктите си, отколото разума. Не се страхувайте да чувствате! Дори, когато това боли. Болката е по-добрия избор от безразличието.

От Фейсбук