Приписват им най-големия геноцид в историята, в който загиват 68 млн. души

Във Франция йезуитите отварят първия си колеж благодарение на кралицата майка Катерина де Медичи.

Именно тя и орденът организират кървавата Вартоломеева нощ, като събитието трябва да съвпадне с датата, на която дъщеря й Марго се омъжва за Анри Наварски. Той е известен протестант и заради него в Париж пристигат хугеноти от цяла Европа. Много от тях заради потеклото си са

настанени в Лувъра

В първите часове на 24 август 1572 г. сигналът на камбаната е знак клането да започне. Хугенотите в двореца са избити, докато спят. Малцината, които успяват да избягат, са посечени от кралските гвардейци. Единственият, на когото е даден избор - живот или смърт, е зетят на Катерина де Медичи. Ако иска да живее, той трябва да приеме католицизма и така се спасява.

Всъщност Вартоломеевата нощ

не е една нощ, а

цял сезон.

Когато Шарл IX, който издава заповедта за клането, умира, на власт идва любимият син на Катерина де Медичи - Анри III. За нейно съжаление и той е известен със симпатиите си към протестантите. Освен това е хомосексуалист. Обича да носи дамски дрехи, да парадира с младите си любовници, като по точи начин си навлича присмеха на двора и става перфектната мишена за йезуитите.

За да балансира нажежената ситуация в Париж, той дава известни права на протестантските пастори, като години наред се опитва да избегне религиозна война, но това е невъзможно. Когато през 1589 г. се готви за атака срещу разбунтувалия се Париж, един млад монах - Жак Клеман, се приближава към него. Стражата го спира, но духовникът подава нещо като документ. Кралят обаче го окуражава и Клеман го пробожда.

На власт идва зетят на кралицата Анри IV, който подписва указ, с който дава право на протестантите да проповядват свободно. Тъй като с кралица Марго нямат деца, той се жени за Мария де Медичи. От брака им се ражда и бъдещият крал Луи XIII, станал популярен в поредицата на Дюма "Тримата мускетари". По-интересното е, че Мария Медичи назначава за държавен министър кардинал Арман Жан дю Плеси дьоРишельо и му дава неограничена власт. Тя не приема протестантските увлечения на мъжа си и много историци подозират, че именно кралицата заедно с Ришельо и обкръжението им от йезуити планират убийството му. Мария моли Анри да я короняса в Сен Дени. На следващия ден религиозният фанатик Франсоа Раваяк причаква кралската каляска на улица “Феронри”. Той предварително знае точно къде ще слезе Анри и възползвайки се от задръстването и тълпата, му нанася два удара в гърдите с нож. Затова и до днес заговорът за убийството се приписва на йезуитите и фамилията Медичи.

За да спре всичко това, години по-късно, през 1680 г.,

йезуитският изповедник на Луи XIV Ле Телие и орденът решават завинаги да прогонят протестантите. Телие внушава на краля да отмени Нантския едикт, даващ право на протестантите да проповядват, което отприщва нови религиозни войни и кланета за години напред. Изследователят Джон Лорд също е категоричен, че йезуитите са в дъното на това, което по-късно ще отприщи може би най-големият геноцид в Европа.

Религиозните войни във Франция продължават години наред. 400 хил. протестанти са избити и още толкова са изгонените от Франция.

Според изследователя Бил Хюс в дъното на всичко това са инквизиторите и йезуитите.

Цели градове са сринати и населението им е избито до крак само защото въстават срещу старата католическа църква.

В Германия и Австрия възпитаници на йезуитите като Алберт V и Фердинанд провеждат най-големите кланета.

Орденът хвали Алберт V и наследниците му, докато армиите им

давят, палят

и оковават във вериги немските протестанти.

В Австрия през 1590 г. Фердинанд е ученик на йезуитите в Инголщат и за него няма по-висша цел от това да възстанови католицизма в страната си.

"Предпочитам да царувам над една страна в развалини пред това, което е прокълнато", казва той.

Когато през 1617 г. е коронован за крал на Бохемия, той, повлиян от йезуитския си изповедник Вилер, започва кървава битка с протестантите и там. Резултатът е, че година по-късно в Прага се вдига бунт, но старият император Матиас няма власт, за да се изправи срещу Фердинанд.

В Бохемия протестантите вземат временно надмощие и обявяват, че

йезуитите трябва да бъдат изгонени, защото са инициатори на гражданска война. Орденът обаче убеждава Фердинанд да влезе в битка с Матиас и той побеждава. Кланетата са толкова повсеместни, че един от историците на Бохемия - йезуитът Балбин, се учудва как изобщо са останали живи в тази страна.

Неслучайно принц Юджийн отбелязва, че заради интригите на йезуитите Австрия почти губи Унгария. Както и че моралът на турците “на практика е много по-добър от този на йезуитите. Те не само че искат да доминират в съвестта, но и да имат право на живот и смърт”.

Резултатът от тези кървави войни между едни християни и други освен лична трагедия за милиони е и тотален морален и интелектуален упадък, демографска катастрофа и тотална бедност в Германия.

"Това бяха резултатите от действията на ордена", пише Юбер. "Според достоверни историци папският Рим е пролял кръвта на 68 млн. души, за да наложи неоснователните си претенции за религиозно господство", смята д-р Браунли в книгата си "Папството - враг на гражданската свобода".

Според него сред тях са нечовешките кланета в Германия, в Ирландия, в цяла Европа, както и на над 15 млн. индианци в Южна Америка, Мексико и Куба.

"30-годишната война в Германия, подтикната от йезуитите, доведе хората до канибализъм - пише Кушинг Хасел в "История на Божията църква". - Населението й

от 20 млн. бе унищожено на 7 млн.

Населението в Бохемия от 4 000 000 бе съкратено на 780 000 души. Южна Германия бе превърната в пустиня".

Как Наполеон се справя с Ватикана и защо когато е заточен на Елба първото нещо, което Ватиканът прави е да възстанови ордена, четете в хартиеното издание.