Партенонът бил древен храм, черква и джамия
През 1687 г. взрив отнася покрива
Партенонът е част от комплекс, издигнат на мястото на стария атински акропол в средата на V в. пр. Хр. след победата във войната срещу персите. Той е част от величествения проект на Перикъл да превърне града държава Атина в общоелински център на влияние.
За целта той възлага строителството на комплекса на известния гръцки скулптор Фидий, който съвместно с архитектите Иктин и Каликрат се заема с тази нелека задача. Безспорно перлата в короната на този архитектурен ансамбъл е храмът на Атина Партенос (от старогр. - Девицата Атина) - Партенонът.
От този момент той се превръща в
символ на цяла Гърция за света
В продължение на хиляда години Партенонът се издига над Атина, но някъде през V в. сл. Хр., когато градът вече отдавна е загубил някогашния си блясък и се е превърнал в римска провинция, римляните пренасят свещената статуя от злато и слонова кост на Атина Партенос в Константинопол. По-късно тя е унищожена, вероятно по време на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г., и завинаги е загубена за човечеството.
По времето на Византийската империя храмът е превърнат в черква, посветена на Дева Мария, а от началото на XIII в. за около 250 години е римокатолическа църква, отново посветена на Света Богородица. През 1456 г. османските турци превземат Атина и Партенонът отново променя своя облик: към сградата е прибавено минаре и тя става джамия. Въпреки всички тези промени до последната четвърт на XVII в. храмът е сравнително непокътнат.
Най-голямата беда се случва на 26 септември 1687 г. по време на войната между турците и венецианците.
Тогава превърнатият от турците в барутен склад храм е взривен от гюле, изстреляно от венециански кораб.
А след битката венецианският пълководец Франческо Морозини унищожава с глупостта си и няколко скулптурни групи, които се опитва да изнесе от руините на храма. Понеже въжетата били изгнили, те
не издържали закрепените с тях статуи,
които се разбили на земята. Между тях са били статуя на Посейдон, както и конете от колесницата на Атина, която е била част от композиция от западния фронтон на Партенона. След този случай задълго останките на безценната културна забележителност се търкаляли в прахта.
Сто години по-късно, в периода 1799-1803 г., английският посланик в Истанбул Томас Брус, седми граф на Елджин, успява да получи от султана разрешение да изнесе, с цел запазването им, голяма част от скулптурните групи и множество архитектурни елементи от Партенона, както и от от другите сгради от комплекса на Атинския акропол. За съжаление, тъй като били доста масивни и трудни за транспортиране, някои от тези елементи били срязани. На всичкото отгоре един от корабите, пренасящи до Англия мраморните статуи, попада в буря и
потъва заедно с целия си товар
На лорд Елджин са му необходими цели две години, за да ги извади от морското дъно. През 1816 г. по решение на английския парламент мраморните статуи са закупени от Британския музей, където са изложени и до днес.
На самия лорд Елджин обаче те не донесли щастие. Когато се върнал във Великобритания, той вече бил
потънал в катастрофални дългове
По негови сметки пренасянето на останките от атинското величие му струвало цяло състояние - 73 600 паунда (около 3,5 милиона паунда в днешни пари).
За тях, след като одобрява пратката да влезе за съхранение в Британския музей, парламентът му изплаща по-малко от половината - 35 000 паунда. В резултат фалиралият благородник останал сам - съпругата му го напуснала. От срам Елджин се преместил да живее във Франция, където умрял в нищета.
Във Великобритания придобиването на колекцията е подкрепено от някои, докато други, като големия приятел на гръцкия народ лорд Байрон например, окачествяват действията му като вандализъм или грабеж.
След освобождението си от Османската империя през 1832 г., новосъздадената гръцка държава предприема серия от мерки за възстановяване на паметниците и връщане на ограбено изкуство. Международните
усилия за репатриране на скулптурите
в Гърция се засилват през 80-те години от тогавашния гръцки министър на културата Мелина Меркури.
През 2014 г. ЮНЕСКО предложи да посредничи между Гърция и Обединеното кралство за разрешаване на спора.
Впоследствие Британският музей отхвърля тази помощ с мотива, че ЮНЕСКО работи с държавни организации, а не с музеи, които имат частни попечители.
Най-четени
-
Секретно Как се обтегнаха отношенията на Лили Иванова и Йорданка Христова
В Чили вземат Лили Иванова за рускиня и я освиркват, но след това я награждават Първият й успех в зала "Универсиада" дава възможност на Лили Иванова за изяви в страната със свой оркестър
-
Секретно 3-те фатални грешки на Георги Димитров
Критикува зверствата на Червената армия у нас, но бързо подвива опашка Сталин има сериозни мотиви да елиминира Георги Димитров - смята историкът Лъчезар Стоянов
-
Коментар №1 на седмицата: От омраза към България в Скопие унищожиха чрез опожаряване своята Универсална зала
От омраза към България в Скопие унищожиха чрез опожаряване своята Универсална зала. Тя е архитектурно копие на някогашната сграда на цирка в София. Построена е като дарение от България през 1966 г
-
Компроматите през 90-те - "партийната книжка" на Софиянски. Днес се борави с милиарди, болонки, контрабанда
През 90-те години върхът на предизборните компроматни битки беше "партийната книжка" на Стефан Софиянски. Днес вече се борави от една страна с милиарди лева/евро, но от друга с луксозни часовници
-
Галерия Украинката, която преведе "История славянобългарска"
Вълната отмила в краката на Олена Грицюк на плажа във Варна монета от 2 лв., така видяла Паисий Хилендарски Живее под обсада дни наред в Чернигов през 2022 г