Навремето старите кучета в ЦСКА моментално харесват скромния новак в съблекалнята, който се превръща в истински тигър, когато чуе първия съдийски сигнал. Краси Безински си остана такъв до последния си дъх - скромен в живота и изключително отдаден на футбола. Най-коварната болест ни отне поредния незабравим виртуоз на терена, който трябваше да бъде пример за татковци, майки и за техните отрочета, които мечтаят за успешна футболна кариера.

Безински обаче бягаше от ролята на лидер, не се буташе да раздава ценни съвети на следващите поколения. Говореше само ако го потърсят, а това, в интерес на истината, се случваше рядко. Железният бранител остана извън светлината на прожекторите след края на кариерата си, въпреки че и след това даде много на футбола. А имаше какво да разкаже!

"Първите ми ярки спомени са мачлетата на нашата улица. Връщахме метал за вторични суровини. Беряхме праскови и фасул.

С парите купувахме китайски гуменки

от 2,30 лв. и топки

с кантове от 4,50 лв

С момчетата от махалата затваряхме улицата с камъни. Нямаше врати. Осветлението работеше денонощно. Играехме до два през нощта, докато не дойдеха майките. А и тогава пак оставахме. Любовта към футбола се изгради от улицата. Това е същността. Чиста детска игра. Да вкараш гол и да гониш победата. Радостта, любовта, емоцията", разказа приживе великият бранител в интервю за журналиста Огнян Георгиев. Пак в същия разговор Безински си спомня как навремето едва ли не го задължават да отиде да играе в ЦСКА. И така му правят най-хубавия подарък в живота.

"На 17 години ме взеха в "Пирин" (Благоевград). Спомням си, че направих един много силен мач срещу ЦСКА и явно тогава са ме харесали. После всичко стана много бързо. Отидох войник и един ден дойдоха да ми кажат, че отивам да играя в софийския гранд.

Никой не ме е

питал дали искам

или не искам

Наредиха и трябваше да се съглася. Но началниците не подозираха, че така сбъднаха моята голяма мечта, защото от малък си бях цесекар", връщаше се с удоволствие Краси Безински към първите си стъпки в големия футбол.

В съблекалнята на ЦСКА моментално го харесват заради премерения стил на поведение. Новобранецът не се прави на голяма работа, но на тренировки прави всичко по силите си, за да изпъкне.

"Пристигането ми в София беше като приказен сън. В съблекалнята заварих футболисти, за които бях чел по учебниците. В отбора почти всички играеха в националния отбор. Страхотни звезди, но ме приеха много добре, а Спас Джевизов ме взе под крилото си. Интересното е, че преди това го бях ритнал лошо на мача в Благоевград и той го помнеше. В съблекалнята ме посрещна с думите:

"Ооо, малък, ти ли си онзи там, дето ми сложи един белег"

Шегуваше се, защото моментално ме беше харесал. А в лицето на Георги Димитров виждах безценен учител. Копирах всичко от изявите му в защита и благодарение на него бързо започнах да се развивам", разказваше Красимир Безински.

Способният ученик е убеден, че трябва да надмине учителите и е готов да си остави белите дробове на терена. Треньорът Аспарух Никодимов е впечатлен от бързината му и бързо го пуска в дълбокото: "Дойде дербито с "Левски" и треньорът Паро Никодимов реши да ме пусне като резерва. А аз взех, че вкарах гол малко след влизането ми в игра. Може би това беше

решаващият момент за кариерата ми

След това все по-често започнах да се появявам като титуляр."

Безински тъкмо се е уверил, че не сънува и наистина е част от единия от двата най-популярни клуба в България, когато съдбата го засипва с нова порция велики футболни емоции. Безински е буквално богоизбран да бъде част от отбора, стигнал до полуфинал в КЕШ. През сезон 1981/82 "червените" подсказват, че се готвят за нещо велико, след като отстраняват действащия испански шампион "Реал Сосиедад". След това идва и незабравимият 1/4-финал с английския гранд и действащ европейски клубен шампион "Ливърпул".

Близо 70 хил.

се събират на

ст. "Васил Левски"

в очакване чудото да се случи, въпреки че на "Анфийлд" българският тим губи с 0:1.

Първото полувреме минава под диктовката на "мърсисайдци", но резултатът остава 0:0, а след това е време за шоу. 13 минути преди края Стойчо Младенов използва неразчетено излизане на Брус Гробелар и с глава открива резултата. Така се стига до продължения. В тях отново Стойчо Младенов бележи във вратата на английския гранд, спечелвайки си по този начин прозвището Екзекутора на "Ливърпул".

Европейският шампион се вдига на тотален щурм, но безпогрешният Георги Велинов отчайва англичаните със своите спасявания.

Така ЦСКА за втори път в историята си достига до полуфиналната фаза в най-силния европейски клубен турнир.

Там "червените" се изправят срещу "Байерн" (Мюнхен) и до 18-ата минута водят с 3:0 на "Васил Левски". Германският гранд успява да се съвземе, но

ЦСКА все пак постига историческа победа с 4:3

На реванша "Байерн" печели с 4:0, но на финала губи от "Астън Вила" с 0:1. Безински никога няма да забрави зрелищните сблъсъци със съперници от световна величина.

"Едва ли не вчера бях дошъл от провинцията, а на другия ден играх срещу грандове като "Ливърпул" и "Байерн" (Мюнхен). За съжаление на полуфинала ние самите не си повярвахме, че сме способни на нещо изключително", спомня си железният защитник. По-късно златното поколение се разпилява, но идва ново. В съблекалнята Безински посреща младите момчета Стоичков, Костадинов и Любо Пенев, които след това на свой ред ще творят историята на ЦСКА.

Опитният бранител се грижи за новобранците така, както някога са се грижели за него.

Стоичков не забравя ценните уроци на бате си Краси и много години по-късно го взима за свой помощник, докато е селекционер на националния отбор.

Самият Безински така и не получава шанс да играе в голям европейски гранд, но за известно време се подвизава в Израел заедно с Емил Велев-Кокала. След това се връща на родна земя, за да приключи кариерата си в "Пирин" (Благоевград), въпреки че мечтае да го направи с червената фланелка.

"Съжалявам, че не приключих в ЦСКА,

но така се наредиха нещата. За сметка на това Господ ме предпази от тежки контузии и никога не изгубих огромното си желание за игра, когато излизах на терена", разказваше приживе Краси Безински.

През 2017 г. той е диагностициран с рак на дебелото черво и започва своята последна битка. Няколко месеца по-късно се връща като помощник-треньор в любимия си отбор, но болестта така и не си отиде.

Поклон пред паметта му!