В началото от прекалено натоварване получава разширен черен дроб, но се оправя с лекарства

След като завършва гимназия, няма право на общежитие и живее в стая до залата, а после и в дома на своя треньор

В ромската махала в сливенското село Тополчане улиците са потънали в кал през по-голямата част от годината. Там сякаш няма място за мечти. Божидар Андреев расте в трудни условия, родителите му Гинка и Димитър, казват самите те, са “тънки хора” (бедни).

Дали синът им дори е сънувал как един ден става шампион и как химнът звучи в негова чест?! Като дете той е воден просто от инстинкта и увереността си, че има сила и може. Може да вдига щангата с лекота. Запалва се по това упражнение покрай петимата си братя, но за него изтласкването на тежестта е сякаш повече, много повече... И той е много по-добър.

Бъдещият медалист още в шести клас успява да прикове вниманието на един от възпитаниците на легендарния Иван Абаджиев - Пламен Братойчев. Нюхът на треньора за таланти е безпогрешен и той веднага прозира невероятния потенциал у смуглото момче, докато обикаля местните училища. Казва си за Божидар: “Ето това е

“дялан камък”.

И изобщо не греши. Ученикът ще надмине учителя си.

Само няколко години по-късно резултатите не закъсняват. Андреев става олимпийски шампион за младежи от игрите в Нанджин през 2014 година.

Сбъдва мечтата на толкова други, които са имали повече преимущества от него и са тръгнали от по-високо стъпало, но той ги оставя в сянката си. Преди дни Андреев стъпи там, където български щангист не е бил от пет години - на върха на почетната стълбичка на европейско първенство. Стана шампион в категория до 73 килограма в Батуми (Грузия) и на всичкото отгоре счупи рекорд в изтласкването със 192 килограма.

Миналата година, след пауза от близо три години, атлетът се присъедини към националния отбор и спечели злато на европейското първенство (до 23 г.), провело се в полския град Замошч, в категория 77 кг (с 338 кг двубой).

“Той е твърдоглав спортист, изпълнителен и стриктен”, споделя настоящият му треньор Севдалин Минчев.

Божидар действително доказа, че

шампионите могат да се родят

навсякъде

и при всякакви условия да си проправят път нагоре въпреки всичко.

И днес Андреев продължава да се усъвършенства под менторството на своя откривател и ментор Братойчев. В един момент от нелеката житейска история на щангиста треньорът му дори го прибира да живее с него в дома му, докато си стъпи на краката. Едва преди месец от общината осигуряват жилище - една боксониера, за заслужилия младеж.

В града Божидар е истинска знаменитост и всички са изключително горди с него. В началото баща му изобщо не бил съгласен синът му да тренира този спорт и по цял ден

да си губи времето

с някаква щанга.

Момчето обаче било вироглаво и нищо не можело да го накара да се раздели с желязото. От прекалената всеотдайност към изтласкването на тежестта Божидар дори получава разширен черен дроб, но за щастие, всичко се нормализирало с лекарска помощ и медикаменти.

С времето баща му си примирил. Днес със сълзи на очи Димитър и Гинка се радват и празнуват триумфите на наследника си, който за разлика от роднините си има диплома за средно образование и още по-важното - прославя цялата страна с постиженията си в спорта.

След като завършва гимназия, Божидар се оказва на улицата, защото няма право да остане в общежитието на спортното училище в Сливен. Така заживява в малка стая да залата, където тренира. След това е подслонен от Братойчев в неговия апартамент в града, който после го настанява в своя вила. Андреев дълго трябва да се справя едва с 200 лева на месец, които му отпуска държавата като стипендия. Започва работа в супермаркет, за да изкарва прехраната си. Не се плаши от труд.

Волята му е желязна,

целите - ясни.

За него парите не са толкова важни и го доказва, като отказва предложение да стане част от националния отбор на Азербайджан. Признава, че се гордее да се състезава за България и ще продължи да го прави.

Братойчев казва, че ученикът му го е надминал: “Аз бях европейски вицешампион, Божидар ме надмина, като стана шампион. Бях и световен вицешампион, значи сега е ред на Божидар да ме надмине и тук”.

Андреев вече е в активна подготовка за световното първенство през септември в Патая, Тайланд, за да може да се придвижи крачка напред за получаване на квотата за олимпиада.

Шампионът има 11 племенници и един от тях е кръстен на него - Божидар. Със сигурност за малкото момче

мечтите вече не са

просто химера,

виждайки своя чичо.

Ето че няма невъзможни неща, когато човек иска и е готов да даде всичко от себе си, за да изтласка от плещите си и най-смазващите обстоятелства и стереотипи, с които го предизвиква животът. И да бъде победител.