На руснак му откраднали колата по съветско време и отишъл да се оплаче в милицията:

- Какво виждаш зад мене - попитал го милиционерът.

- Портрет на Ленин сред работници.

- И какво държи Ленин в ръката си?

- Каскета си.

- Тъй значи! Ленин сред работниците си стиска каскета да не му го свият, а ти си оставил колата на улицата.

Това е вицът, от който тръгват думите на Румен Петков, че Ленин си стиска каскета в ръка, за да не му го откраднат, а БСП нехайно не си е запазила марката "Коалиция за България".

Въпреки че

днес ни изглежда невъзможно

да си представим Вожда на революцията без неговото емблематично кепе, той се сдобива с него чак през 1917 г., когато отива в тогавашния Петроград. Преди това Владимир Илич има два различни периода по отношение на дрехите. В единия е бил конте, наричано от съвременниците си

“джентълменът

с бомбето”.

Той се облича в модни европейски дрехи - костюм със сако, докато живее на Запад, и покрива главата си със задължителната за мъжете от средната и богатата класа филцова шапка. По онова време са я носили дори банкерите, държавните чиновници и художниците.

На една от снимките, изложени в неговия музей, той е с бомбе, сако и боти. Очевидно е

бил доста суетен, и то не само за облеклото си.

Ранното му оплешивяване го е притеснявало и затова попитал по-малката си сестра Мария дали има начин да се спре този процес. Когато разбрал, че няма какво да се направи, поддържал остатъците си от коса чисти и оформени. Също както и брадата си. Бил маниак на тема чистота. "Мразеше мръсотията и преследваше близките си да зашиват падналите си копчета и да носят на обущар обувките си".

Един от близките на Ленин - германският журналист и впоследствие вицекомисар по външните работи в СССР Карл Радек, разказва, че по време на пътуването си от Швейцария към революцията в Петроград Владимир Илич спрял в Стокхолм с антуража си. Там се срещнал с кмета на града Карл Линдхаген. Визитата била отразена в местния вестник "Политикен", а репортерът написал очерк за Вожда и публикувал негова снимка.

Това е първата среща на болшевика с толкова високопоставен политик и е първата му фотография, публикувана в пресата. Съдейки по нея, облеклото на Ленин по нищо не отстъпва на това на шведския кмет. Карл Радек го накарал да си купи нов тъмнокафяв костюм и нови обувки, защото пътувал с любимите си ловджийски ботуши от козина.

За да си докара по-работнически вид, Ленин налагал кепе, въпреки че по онова време каскетът не е бил актуален сред руската работническа класа.

Има три версии как Вожда

се е сдобил

с прочутата си шапка. Едната е, че са му е я дали германски работници. Втората гласи, че Ленин слиза на Финландската гара в Петроград и се кани да произнесе слово.

Тогава вижда, че неговото бомбе и модни дрехи контрастират с тези на работниците. За да избегне конфуза, болшевикът сваля модната си шапка и я сменя с каскета на първия препречил погледа му охранител.

Очевидно обаче

главата на "другаря" е била по-голяма от тази на Владимир

Илич, така че кепето пада до очите му. Това била причината той постоянно да дърпа каскета си назад.

Третата версия за появата на знаковата мека шапка е, че събралото се множество било силно впечатлено от представителното му бомбе и от това, че реч произнася човек, слязъл от специалния вагон (чиито пътници и товар не се проверяват на границите и не се разкрива самоличността им - бел. ред.). Ленин говорел и размахвал бомбето, докато някой не се сетил да смени буржоазната шапка с пролетарски каскет.

С годините кепето става нещо като

запазена марка за Вожда на пролетариата

в Съветска Русия и неотменима част от него. Каскетът дотолкова се сраснал с Вожда на пролетариата, че започнали да му казват ленинка.

Почти на всички картини и паметници меката шапка е част от облеклото му. Така е изобразен и на монумента със слизането му на Финландската гара, открит на 7 ноември 1926 г.

Ленин е увековечен и държейки втори каскет в ръката си. За резерва, ако вятърът отвее основната му шапка.

Цялата пропагандна машина не успяла

да предотврати разкриването на истината за шапката на Вожда. Известният съветски художник Евгений Машкевич, без да иска,

нарисувал през 1955 г. Ленин

с бомбе,

което държал в ръце, както според съвременниците му слязъл на Финландската гара.

За кепето се носели сума ти слухове. Някои съвременници твърдят, че всъщност носел т.нар. фуражка-малкокопеечка - евтина шапка, чийто диаметър е колкото на барета, само че с козирка. Казват, че по едно време съветските фабрики вместо копчета пришивали отгоре й монета от 10 копейки. Тези шапки са били разпространени през 30-те и 40-те години, а Ленин умира през 1924 г.

След Владимир Улянов каскет започва да носи целият съветски елит с изключение на министъра на външните работи Вячеслав Молотов, който не свалял "буржоазната" си шапка. Струвало му се глупаво да се появи пред чуждите си колеги с работническо кепе.