Тежък астматичен пристъп уби мозъка на Катарина, но душата й остана още малко, за да даде живот на толкова чаканата й рожба

Мозъкът на Катарина умря рано сутринта на 26 декември миналата година. В 99,9 процента от случаите лекарите изключват поддържащите живота системи, когато установят мозъчна смърт. 26-годишната им пациентка обаче не беше обикновен случай. В утробата й вече живееше дете, което беше толкова желано от майка си.

Е, Катерина не успя да дочака щастливия миг да прегърне своята рожба. И все пак тялото й издържа 3 месеца след смъртта на съзнанието и душата, за да се роди нейният Салвадор. А може би именно душата не пожела да си тръгне и помогна да се случи това чудо на медицината.

В края на март възниква критична ситуация и лекарите са принудени да извадят момченцето, тъй като настъпили усложнения в тялото на мъртвата му майка. Тежащото едва 1,75 кг бебе е спасено от медицинския екип и продължава да се развива в кувьоз. Всички се надяват, че то

не само ще оцелее, но и ще се превърне в достоен човек,

за да има смисъл геройството на майката.

Катарина Секвейра е погребана още на следващия ден, след като се ражда детето й. Приживе тя спечели десетки медали за Португалия в състезанията по кану. Хваща греблото с идеята да пребори тежката астма, която я мъчи още от дете. Въпреки всички тренировки и строгия режим, който спазва красивата спортистка, болестта не само не си отива, но и се задълбочава. След поредния пристъп в края на миналата година Катарина влиза в болницата, за да получи специализирана помощ. И преди го е правила и всеки път лекарите са успявали да закрепят организма й. Този път ситуацията се усложнява и тя изпада в кома, а малко след това настъпва и мозъчната смърт.

Историята на Секвейра потресе сънародниците й, но раждането на Салвадор се превърна в пример, че може да бъде потърсено зрънце надежда в трагичния финал на един млад живот. Състезателката по кану не се предаде и след смъртта на мозъка, така както го правеше и преди да бъде повалена от хроничната болест.

Катарина се ражда в бедно семейство и

дели тясно жилище

с още осем братя,

единият от които й е близнак. Бащата записва всичките си деца да тренират кану, но единствено дъщеря му остава да се занимава професионално със спорта. Следват и успехите. Въпреки астмата тя печели 41 медала за Португалия, от които 17 златни. Оказва се, че всички тези отличия не стигат на спортистката да се издържа и тя започва работа като секретарка в голяма компания.

"Тя винаги гледаше към върха и

не понасяше посредствеността.

Мечтаеше да участва на олимпиада, но стигна единствено до европейско първенство. Заради битови неволи се принуди да се откаже от професионалния спорт", разказва треньорът й Хосе Куня.

Катарина се отказва от кануто през 2014 г., а 4 години по-късно забременява от професионалния военен Бруно Саполо. Лекарите я предупреждават, че бременността може да увеличи честотата на астматичните й пристъпи. Пациентката им категорично отказва да обсъжда възможността за аборт. Двамата със мъжа й твърде дълго са се борили за това дете и никаква опасност не е в състояние да я откаже от мечтата да бъде майка.

По време на поредния тежък пристъп Катарина изпада в безсъзнание. Близнакът й Антонио я кара в болницата, но

никой не е в състояние да й помогне.

"Все се надявах, че ще отвори очи и ще ми се усмихне. Няколко дни се лутахме между надеждата и пълното отчаяние. На Коледа ми съобщиха страшната вест. Лекарите ни попитаха какво да направят и двамата със съпруга й решихме, че нашата любима дъщеря и съпруга трябва да продължи да съществува на този свят, докато не се роди Салвадор", проплаква майката на Катарина - Мария да Фатима Бранка. Братът близнак Антонио също е покрусен от мъка.

"Сбогувах се с нея на 26 декември, но през следващите три месеца не си позволих да я оплаквам. Понякога се поддавах на глупавата надежда, че

тя ще роди сина

си и ще отвори очи",

безутешен е младият мъж.

Раждането на Салвадор се превърна в най-обсъжданата тема в португалските медии. Баща му Бруно помоли да бъде оставен на спокойствие да се прости със съпругата си и да свикне с идеята, че сам ще трябва да се грижи за новородения си син.

Бабата на детето Мария заяви след погребението: "По време на раждането в мен се бореха огромната мъка и плахото щастие. Трябваше да пусна Катрин да си отиде завинаги, за да приема новия толкова очакван член на нашето семейство."