Изядоха ли канибалите най-богатия наследник?
След половин век в папуаско племе разказват, че убили Майкъл Рокфелер за ритуално отмъщение
На 19 ноември 1961 г. при загадъчни обстоятелства край брега на тогавашната Холандска Нова Гвинея изчезва Майкъл Рокфелер - най-богатия наследник в света.
Два дни по-рано заедно с холандския антрополог Рене Васинг и двама местни водачи той обикаля с 12-метрово двойно кану екзотичното крайбрежие на няколко километра от сушата, когато лодката им се преобръща. Двамата туземци, които ги придружавали, веднага заплували да търсят помощ, но тя се забавила. След като ги чакали в продължение на едно денонощие, младият Рокфелер се обърнал към спътника си и казал:
"Мисля, че ще мога да го направя!"
и също заплувал към брега. Васинг, който останал до обърнатия катамаран, е спасен на следващия ден, но от богаташкия син няма и следа. Впоследствие е установено, че когато Рокфелер е направил опита си да доплува, малкият плавателен съд е бил на около 19 км от сушата, което подкрепя теорията за удавяне от изтощение. Възможно е да е загинал и от нападение на
акула или соленоводен крокодил,
предполагат още запознати с опасностите, които крият южните морета.
Историята на 23-годишния Харвардски възпитаник моментално завладява световните медии и се превръща във водеща новина. "Ню Йорк Таймс" публикува ежедневни новини за издирването му, в което се включват хеликоптери, самолети, кораби и хиляди местни жители. Драмата е голяма, тъй като в това отдалечено кътче на света даже парите и мощта на фамилията Рокфелер са безсилни. Дори да е достигнал до сушата младежът е трябвало да попадне в един много неблагоприятен район.
15-метровите ежедневни приливи
на Арафурско море са създали една уникална екосистема от мангрови гори, които периодично се заливат с морска вода на километри навътре в острова, образувайки нещо като гигантски терариум. Освен това точно там живее и племето на дивите асмати, които са известни като ловци на глави.
Но някои от известните подробности за злополучното пътешествие навяват съмнения за смърт във водата. Известно е, че когато тръгнал към брега е имал и помощни средства за плуване, а никакви неорганични останки от неговите принадлежности не са намерени. Що се отнася до акулите, известно е, че те
рядко атакуват хора в тези води
Накрая, след като не е открита никаква следа от изчезналия, официалното изявление гласи, че той се е удавил. В същото време от слуховете за съдбата на наследника са се родили песни, телевизионни предавания, романи, безброй статии и дори пиеса.
Една от най-разпространяваните истории навремето е, че е отвлечен за откуп. Предположението звучало доста достоверно. Майкъл е син на тогавашния губернатор на щата Ню Йорк Нелсън Рокфелер, който по-късно става и 41-вия вицепрезидент по времето на Джералд Форд. Политикът е внук на
приказно богатия нефтен магнат
Джон Д. Рокфелер - основателя на "Стандарт Ойл".
Като известен богаташ, Нелсън е имал и традиционните функции на меценат, характерни за фамилията. Особено голямо значение отдавал на създадения от него Музей на примитивното изкуство. Именно там, още на откриването, 18-годишният му син Майкъл се запалил по артефакти от културата на дивите племена. По думите на негов приятел, Майкъл е "тих, артистичен дух".Но баща му очаквал да бъде като него - да продължи кариерата си в едно от семейните предприятия - банкови или финансови институции. Младежът завършва с отличие Харвард с бакалавърска степен по история и икономика, но копнее за нещо друго. Пътува надалеч, работи на ранчото на баща си във Венецуела за едно лято, посещава Япония през 1957 г. и и се обгражда с предмети на изкуството.
Интересът му към културата на примитивните народи го отвел и при племената от Нова Гвинея. Асматите, както и останалите папуаси, били известни "ловци на глави", а за да ознаменуват ритуалите, свързани с човешки жертвоприношения, те правели специални
тотемни стълбове, наречени "бис"
Те се изработвали от цяло мангрово дърво и туземците вярвали, че имат свойството да успокояват духовете на починалите, като ги пренесат над морето в отвъдното и по този начин донасят хармония и духовна сила на общността им. Достигащи до 7 метра височина, те се изработвали от цяло мангрово дърво и изобразявали разположени една върху друга човешки и животински фигури, канута и фалически символи. Любопитното е, че понякога ги издигали и като акт на отмъщение, а в основата им имало съд, където поставяли отрязаните глави на враговете си. Именно такива стълбове искал да отнесе от Югозападната част на Нова Гвинея за бащиния музей и Майкъл Рокфелер. И по време на първото си посещение наследникът на известната фамилия не крие очарованието си от дивата природа. В неговите очи например долината Балием е "величествена огромност", а хората й са "емоционално изразителни". Но Асмат се оказа "по-отдалечена страна от това, което някога съм виждал".
В Харвард Майкъл Рокфелер се запознава и с режисьора Робърт Гарднър, който тъкмо започва работа по снимките на филма "Мъртви птици" (Dead Birds) и се записва като звукоинженер. "Майк беше много тих и много скромен", разказва Чарлс Хайдър, който споделя с него една палатка за филмовата експедиция от 1961 г. А вечерта спътникът му не може да скрие учудването си, че е видял как най-богатият член на екипа кърпи чорапите си.
Полевите записки на Майкъл от първото му пътуване до Асмат и писмата, които той пише, разкриват задълбочаващата се сериозност на неговите проучвания. В много отношения света на асматите по онова време е огледален образ на всички табута на Запад в тези години. В някои райони
мъжете правят
секс помежду си,
а понякога споделят съпругите си. При обвързващите ритуали пият урина, убиват съседите си и ядат човешка плът.
А преди втората си експедиция младият Рокфелер излага и "целите" си: иска да напише книги и да организира най-голямата изложба на изкуството на Асмат. Така за три седмици той и Васинг, придружени от двамата младежи от Асмат, посещават общо 13 села.
Навсякъде Майкъл събира барабани, купи, бамбукови рогове, копия, гребла, щитове. Но най-впечатлен си остава от стълбовете "бис". Без капка ирония той пише за тях: "Това беше един вид обект, който ми се струваше неприкосновен за посегателството на западния комерсиализъм върху изкуството на Асмат."
Чак след три години - през 1964 г., младият мултимилионер официално е обявен за мъртъв, но опитите да бъде разгадана тайната на изчезването му във водите на Пасифика не спират. Още повече че се появяват и нови слухове. Според тях ексцентричният милионер бил преситен от гуляи и в САЩ и решил анонимно да остане при диваците, за да се отдаде на спокоен и природосъобразен живот далеч от цивилизацията. Имало и различни варианти на тази легенда. Според един от тях той бил пленник, а други пък уверено твърдели, че
асматите са го обявили за божество
и се радвал на специалната им почит някъде в джунглите. За достоверността на последната версия донякъде допринасяли и традиционните вярвания на асматите. За тях белите хора идват от земята отвъд морето, от същото място, където живеят духовете, и затова трябва да са свръхестествени същества.
През 1969 г. нашумелия случай привлича вниманието и на известния журналист Майкъл Махлин. Самият той е взел участие в бойните действия в Тихия океан през Втората световна война и донякъде познавал района. Когато се уволнил от армията, американецът станал репортер на Франс прес, а по-късно оглавил приключенското списание Argosy. Там се прочул особено когато нарекъл една мистериозна област в Атлантика с името "Бермудски триъгълник", както и като кръстник на странно създание, виждано в Хималаите - "Отвратителния снежен човек".
Резултатите от разследването, проведено от Махлин на място отхвърлили легендата, че Рокфелер-младши живее сред диваците, но за първи път подклаждат съмнения, че той е бил убит и изяден от местните. Предполага се, че това е било отмъщение. През 1958 г. холандски патрул убил няколко от вождовете на племето в селцето Отсджанеп - най-близкото до района, в който Майкъл може да е излязъл на сушата, а те, според своя обичай, решили да си го върнат на първия срещнат бял човек.
Книга, озаглавена "Роки отива на запад" (Rocky Goes West) от автора Пол Тухи, твърди, че през 1979 г. майката на Рокфелер е наела частен детектив, за да отиде в Нова Гвинея и да се опита да разреши
тайната на изчезването му
Надеждността на историята е подложена на съмнение, но Тухи твърди, че частният детектив е успял да размени лодки срещу черепите на трима души, за които племето твърди, че са били единствените бели мъже, които са убивали. Следователят се върнал в Ню Йорк и предал тези черепи на семейството, убеден, че един от тях е принадлежал на Рокфелер.
В същото време, ако това събитие наистина се е случило, семейството никога не го е коментирало. Въпреки това във филм на Channel History се изнася информация, че майката на Рокфелер е изплатила на детектива
наградата от
250 000 долара,
която е била предложена за намиране на окончателно доказателство дали Майкъл Рокфелер е жив или мъртъв.
В документалния филм "Дръжте реката от дясната си страна" Тобиас Шнебаум също заявява, че е говорил с канибалите на Асмат, които описват, че са намерили Рокфелер на брега и го изяли.
Значително по-достоверни, а и по-добре документирани изследвания се провеждат чак в наши дни. През 2014 г. излиза книгата на Карл Хофман "Дивашка жътва: Разказ за канибали, колониализъм и трагичното издирване от Майкъл Рокфелер на образци на примитивното изкуство". След многократни посещения в селцата на папуасите той чува няколко истории за хора от Отсджанеп, които са убили Рокфелер, след като той е доплувал до брега. Според тези разкази в началото те спорели, но в крайна сметка
решили да го
убият и изядат
като отмъщение за нападението от 1958 г.
Скоро след убийството обаче селата са пометени от епидемия от холера и местните вярвали, че това е възмездие за убийството на белия човек. Така, когато Хофман напускал едно от селата за последен път, той станал свидетел на странен танц на човек, който разигравал сцена с убийство на друг, който го снима с камера. Когато го разпитал за съдържанието на странния ритуал, папуасът отговорил:
"Не разказвайте тази история на друг човек или в друго село, защото тя е само за нас. Не говорете. ... Ако хората ви питат, не отговаряйте. Не говорете с тях. Ако им кажеш, ще умреш. Боя се, че ще умреш. Вашите хора също ще бъдат мъртви, ако разкажеш тази история. Ще запазиш тази история в дома си и за себе си, надявам се. Завинаги."
В наши дни много от артефактите на асматите, събрани от Рокфелер, са част от колекцията на Музея на изкуствата в Ню Йорк.
Четете още:
С малки самолети загиват наследниците на Кенеди, Онасис и Рокфелер
Рокфелер - владетелят на света, който искаше мир, но криеше лекарството срещу рак
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма. Дълбоката убеденост, че сме сигурни в нещо, защото не ни пука за всичко, което не знаем, е основание да заемаме позиции