Едва ли има по-известен египетски фараон от Тутанкамон. Момчето крал, което умира едва на 19 години, дължи популярността си на факта, че почти изцяло запазената му гробница в Долината на царете край Луксор е открита през 1922 г.

Тутанкамон обаче става известен и благодарение на това, че много от откривателите му си отиват от този свят мистериозно и без време.

Популярна легенда гласи, че свещен надпис е трябвало да пази и гробницата на младия фараон. Така се ражда историята за „проклятието на фараона“, което застига всички, които са влезли в гробницата му при откриването й от Хауърд Картър през 1922 г. Навремето често са цитирали и текста на злокобното проклятие, което уж било написано на глинена плочка:

"Този, който влезе в свещената гробница, скоро ще бъде застигнат от крилата на смъртта."

Всъщност няма такъв надпис. Единствено над параклиса, посветен на Анубис, пишело:

"Аз пазя свещената гробница от засипване с пясък. Аз съм тук, за да предпазвам починалия."

Оказало се, че оригиналната мистификация е дело на кореспондента в Кайро на „Дейли Експрес", а сър Артър Конан Дойл, авторът на романите за Шерлок Холмс, помогнал за разпространието й.

Според изследването, публикувано в Британския медицински журнал през 2002 г., Хауърд Картър - археологът откривател, който пръв осквернил гробницата и би трябвало да пострада най-много, живял още 17 години.

Но мълвата не умира. В края на 70-те години на ХХ век, когато колекция от артефакти от гробницата обикаля много страни, един пазач от Сан Франциско се оплакал, че получил удар в резултат на “проклятието на мумията”.